В Националния военноисторически музей ВВС отбелязаха Деня на победата и Деня на Европа

Pan.bg 13 май 2010 | 20:02 views (3075) commentaries(0)
img http://www.bgarmy.eu Михаил Григоров

В Националния военносторически музей се състоя вечер, посветeна на Деня на победата и Деня на Европа - 9 май. Вечерта беше открита от полковник от резерва Иван Филипов. На събитието, както отбеляза полк. Филипов, присъстваха няколко поколения авиационни кадри от Българската армия и приятели на авиацията. Той обърна внимание и на това, че целта на тържеството е и да отдаде уважение на всички авиационни кадри, взели непосредствено участие в разгрома на хитлерофашистката коалиция, в защита на световните и национални интереси. Това са летците, защитавали въздушното пространство на България, и конкретно над София в перода 1943 – 1944 г. В залата присъстваше и един от защитниците на столицата от англоамериканските бомбардировки, доайенът на летателния корпус на българските летци, полковник от запаса Петър Манолев. Българските военни летци участват също така и в Отечествената война в състава на българската и на съветската армия. Те се включват и в антифашистката борба в тила на немците.
Доцент полковник Димитър Недялков, началник на катедра „ВВС” във Воената академия направи кратък исторически анализ на Втората световна война, като отбеляза, че войната започва далеч преди 1 септември 1939 г. с подготовката на бойните летателни системи в цяла Европа. Той припомни, че бойните знамена на българската авиация са й връчени от цар Борис III през 1937 г. и това слага началото на бързия ръст на новата бойна система. През 1940 г. Народното събрание обявява съществуването на новия род войски – въздушните. През тази година България разполага вече с над 10 000 души във въздушните войски и с близо 600 бойни и учебно-бойни летателни апарати.
Първият бой на българските летци е успешен и през август 1943 г. на българска територия падат първите 4 американски самолета, които се връщат от бомбардировки в Румъния. Осъществени са срещу България 8 дневни въздушни удара и 9 нощни. Тази операция трае до 17 април 1944 г. Това е може би най-трагичната дата в историята на българската авиация, каза доцент Недялков. Тогава са свалени 12 български изтребители и загиват 6 български летци. С това битките не спират. Общо над територията на България са свалени 132 самолета. Има опити от наши и чужди анализатори да принизят действията на българската авиация в тези години, каза Недялков. Но като мащаби това е най-голямата противовъздушна операция, която се провежда над наша територия. По брой на свалени самолети българската изтребителна авиация е сред най-ефикасните в света. През 1940 г. се взема решението и за създаването на парашутната дружина и се сформира първата рота. На най-ключовите участъци в боевете при Страцин и Куманово участват българските парашутисти. Там те дават най-много загуби. Там загиват 39 парашутисти и са ранени 69. Това е било над 25 на сто от състава на парашутната дружина. Въздушните ни войски извършват 3744 бойни полета. Напрежението е било изключително голямо и по това време на Балканите нашите летци излитат три пъти повече на операции, отколкото съветските екипажи. Унищожени са много наземни цели – батареи, жп вагони, самолети. В хода на тази кампания загиват 23 български летци. В хода на отбранителната операция 1943 – 1944 г. загиват 27 български летци изтребители. Оказва се, че 1944 г. е най-тежката в историята на българската авиация.
Парашутната дружина продължава бойните си действия по най-важните направления на българската армия и при един от артилерийските налети на 17 април 1945 г. загива една емблематична личност за специалните части в България – майор Ноев, а последният български въздушен екипаж загива на 10 май 1945 г. В края на войната българската авиация е имала близо 960 самолета, но започват да не достигат авиатори. Немалко български военни летци са съдени и от Народния съд.

Спомени на Петър Манолев бяха прочетени от дъщеря му Мария Манолева. В тях той припомня онези страшни години на въздушната защита на София и страната от англо-американската авиация, базирана в Италия. Тя е разполагала с 1500 четиримоторни бомбардировачи и 600 изтребителя. А българската армия е противопоставила 81 изтребителя, като съотношението е било едно към 23. Редовно са били бомбардирани София, Враца и Дупница. В периода 1943 – 1944 г. са свалени 44 четиримоторни бомбардировачи и 16 изтребителя. Свалени са 141 неприятелски летци, пленени са общо 329 души. В тези боеве загиват 16 храбри български летци. При това съотношение на силите българските бойни авиатори са проявявали свръхгероизъм и майсторство. Освен това те никога не са разстрелвали във въздуха спасяващ се с парашут противников летец.
Цялата българска изтребителна авиация е направила 1500 излитания. Още на 10 септември българските бойни летци влизат в бой срещу германските войски. В спомените си Манолев даде и висока оценка на днешните български летци изтребители, които са едни от най-добрите в НАТО. Те притежават дарбата да вземат бързи и адекватни решения, да усвояват и прилагат чуждия опит, а нивото им на гъвкавост в различни ситуации е уникално. Като достоен народ не бива никога да забравяме дадените свидни жертви в битките за България, защото както е казал Алфонс дьо ла Мартин: „Величието на родината се гради върху костите на тези, които достойно живяха и умряха за нея”, се казваше в заключението на спомените на прославения български летец изтребител.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка