Победата - 1945 година

Pan.bg 11 май 2012 | 17:47 views (5077) commentaries(3)
img Посрещане на Първа българска армия в София - 1945г.Денят на победата - 9 май 1945 г., заварва Първа българска армия при Клагенфурт в Австрия. Командващият ген. Владимир Стойчев обикаля частите и поздравява войниците и командирите с победата, благодари им за храбростта и мъжеството. Изведнъж войници грабват автомобила с генерала и го понасят възторжено на ръце. Чудо невиждано, изумяват се австрийците, станали свидетели как осемцилиндровият мерцедес тръгва тържествено пешком. Мерцедесът е трофеен, в него се возел Гьоринг, Толбухин го подарил на ген. Стойчев, който командва 160-хилядната наша армия. И то как я командва! "При една атака той се втурна в боя преди нас, както си беше по куртка и фуражка, само с валтер в ръка. Чак тогава ние, които държахме в ръцете си шмайзери и главите ни бяха защитени с каски, се престрашихме, скочихме от окопите и се хвърлихме в боя", разказва войник от Кричим.

Този мой български прочит на 9 май естествено не омаловажава заслугата на Червената армия и народите на СССР, на Антихитлеристката коалиция, на антифашистката съпротива в много окупирани от нацистите страни за победата. За това историята си е казала думата. В тези редове напомням, че поруганата чест на България заради позорното съюзяване на страната ни с Хитлерова Германия бе спасена с участието ни в Отечествената война - 1944-1945 г., и въоръжената антифашистка съпротива, която се водеше още в първите дни на войната. А журналистическите ми пътища в този паметен ден ме връщат към срещата с ген.-полк. Владимир Стойчев през 1985 г. Преди време в Военния клуб бяха отбелязани 120 години от рождението му. Почитането на славния генерал мина по терлици в медиите, с по няколко кадри в спортните емисии на телевизиите. Евала на спортистите, те за разлика от политиците и военните началства ценят националните герои. А бурният живот на ген. Владимир Стойчев бе обсебен не само от спорт, но и от политика и военно дело, той бе твърд републиканец и пламенен патриот. Ген. Владимир Стойчев е два пъти Герой на Народна република България. Тия звания ги заличиха, но кой може да му отнеме геройството. На него - единственият чужденец, дефилирал в парада на победата в Москва на 24 юни 1945 г. Кой може да му свали ордените, които закичват на мундира му Сталин ("Суворов" - I ст.), Тито ("Партизанска звезда"- I ст.), Де Гол ("Офицер на френския почетен легион"), маршал Толбухин ("Михаил Кутузов"). Към тях - и 6-те ордена "За храброст", от които първите два са като доброволец в Балканската война за боя при Люлебургаз. Може би някому вади очите фактът, че храбрия генерал става член на БКП. Ето как сам обясни пред мен тази своя крачка: "След деветомайския преврат през 1934 г., в който участвах главно с цел да свалим династията, между мен и тия, които ни измамиха, зейна пропаст. Уволниха ме от армията, държаха ме в Дирекцията на полицията повече от три месеца, интернираха ме в Малко Търново. Тогава ми стана безпределно ясно, че република няма да има без комунистите." А най-тежкото изпитание във войната, според него, е на 1500 км от родината, в унгарските земи, когато са воювали рамо до рамо със съветските армии. Ето какво съм записал през септември 1985 г.: "Срещу нас врагът съсредоточи 16 елитни есесовски дивизии и 16 танкови дивизии, а към тях бяха присъединени власовци, павеличевци и разни други, намиращи се в тоя район сволочи. На 6 март, когато започна офанзивата на хитлеристите, българският войник беше изправен срещу тях като гранитна стена. Противникът беше успял да мине реката на няколко места, но на 12-ия ден от боя на северния бряг на Драва бяха останали само трупове на хитлеристки войници и офицери." Тези победи и 30 000-те жертви направиха Девети май и български.

Дано ивоинджевци и компания днес си посъберат ума и не се проявят като най-долни цапачи върху Паметника на Съветската армия. И в общината мътят някакъв нов план, уж за преустройство на Княжевската градина. Битките с паметници не са нито цивилизовани, нито европейски. Паметникът в София е признание и на това, което не само България, но цяла Европа дължи на Съветския съюз - заради милионите жертви, заради силата и волята да бъде унищожено най-човеконенавистното зло, а и заради надеждата, че случилото се няма да се повтори. Без Деня на победата нямаше да го има Деня на Европа - това е неопровержимо. Затуй звучат смешно, но и страшно думите, че най-безсрамно сме връщали България назад - към 9 септември, към 9 май. Европейска дата била само 9 ноември - тогава през 1989 г. бе съборена Берлинската стена. Просто всякаква война между паметните дати в историческия календар е безсмислена и не вещае нищо добро. Като войната въобще.

/в-к "Дума", Тодор Коруев/
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 3

  1. #1
    awiator 22 юли 2012, 21:34
     
    1
     
    2

    Нека автора да продължи статията си с малко повече факти които хич не са удобни и някак не се връзват с фанфарите за 9-ти септември и изобщо с човечността на съветската система. Да напише за подялбата на Полша и какви ли интересни факти ще излязат от Пакта Рибентроп Молотов. Да разкаже и за лагерите на смъртта които погълнаха хиляди човешки съдби в следвоенна България....въпроси, въпроси ....на които тепърва ще трябва да се търси отговора. А руския народ имаше нелеката съдба да преживее освен ужасите на Втората световна война и ужасите от репресиите на собствените си ръководители след т.н. Велика Октомврийска и май че жертвите от тези репресии не са много по-малко от жертвите дадени по време на Великата Отечествена

  2. #2
    Краснов 25 ное 2013, 04:47
     
    1
     
    2

    Успешно продължава комунистическата пропганда на страниците на списание КРИЛЕ.
    Авторът на статията е чистокръвен комунист и текста е оригинално комунистически,сиреч,лъжлив.
    Авиатор,няма Велика Отечествена Война ,а Германо-Съветска.
    Няма борба "срешу фашизма" от страна на Съветския Съюз,защото той никога не започвал подобна борба. Както няма и документи за плановете за таква борба.А да се води борба срещу таква сила като Германия,трябва да има планове.

    Циникът -комунист говори за "хитлеристки трупове".Но не говори за "сталински трупове".Нима няма загинали съветски войници.
    На фроната няма фашизъм,няма комунизъм,няма нацизъм,има само кръв,смърт и ад.Но комунистическите мошеници продължават да тровят сегашните поколения. И армията на НАТО-вска България да поема тази отрова. Да,това е същото оновоа,добре познато"империалистическо" НАТО,където и България стана член.

  3. #3
    Preslav 25 ное 2013, 09:33
     
    1
     
    1

    Г-н Краснов - Велко Верин, статията е от в.ДУМА.
    И спрете малко с това комунистическа пропаганда, ставате бана (л)(н) ен. (Изберете си която искате от двете букви).
    /в-к "Дума", Тодор Коруев/

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка