проф. д.н. Боян Медникаров, доц. д-р Янчо Бакалов



И след приемането на България в Европейския съюз значителна част от населението ни продължава да е обвързана с морската индустрия. В най-широк аспект тя включва сферите: корабоплаване; проектиране на кораби, научни изследвания и моделни изпитвания; корабостроене и кораборемонт; корабно машиностроене и приборостроене; регистрово наблюдение и застраховане; експлоатация на морските и речните пристанища; наемане на кораби, брокераж, спедиция и агентиране; отбрана и охрана на националните морски пространства; морско образование и квалификация; наемане на работна ръка; морска логистика и пилотаж; търсене и спасяване на море; контрол, предпазване и почистване на околната среда от замърсяване; управление и контрол на корабния трафик и поддържане на морските пътища; морски туризъм, вкл. дейности на неправителствени морски организации, професионални асоциации и съюзи.
Понастоящем едно от актуалните основни предизвикателства за морската ни индустрия продължава да бъде съхраняването и развитието на способността да се създават висококвалифицирани национални морски кадри. Задачите на институциите, ангажирани с тяхната подготовка, корелират с целите и задачите на всички структури в областта на морската индустрия. Те непосредствено осигуряват нуждите им от квалифицирани специалисти, вкл. внедряването на нови технологии и гарантирането на конкуренто-способността на произвеждания от тях продукт.
Да се отговори адекватно на тези предизвикателства, в социално-икономически аспект означава осигуряване на качествена работна среда за морската индустрия и изпълнение на ангажиментите на страната в областта на интегрираната европейска морска политика, а във военно-политически аспект - продължаващо изпълнение на стандартите на НАТО в областта на подготовката на националните военноморски сили.
Безспорен е приносът на морската индустрия и нейните труженици за икономическото развитие на нашата страна, особено днес, в условията на глобалната финансова криза и съществуващите проблеми в националната икономика. Не подлежи на съмнение и това, че важен фактор за нейното успешно функциониране е националното морско образование и съпътстващата го перманентна квалификация.
С почти 130-годишната си история българското морско образование има висок международен престиж и ценни традиции, върху които се гради авторитета на българските моряци в Световния океан. Преминало през възходи и трудни моменти, в наши дни то е изправено пред сериозните предизвикателства на непрекъснато повишаващите се изисквания на Международната морска организация (IMO), на стегнирания пазар на световното корабоплаване и острата конкуренция от страна на другите нации, традиционни износители на морски кадри. Като неделима част от националната образователна система то се сблъсква и с проблемите на недостатъчното финансиране в условията на ограничени бюджети и задълбочаващ се демографски спад.
Развитието на морското образование изисква осигуряване на държавна подкрепа, подобряване на организацията на учебния процес, решаване на проблемите по финансирането на учебните заведения, ефективно внедряване на системите за управление на качеството, усъвършенстване на професионалната подготовка на базата на международните документи и практика.
I. Структура и традиции на българската морска образователна система
Морското образование в България е специализирано професионално образование за подготовка на кадри за корабоплаването. За нашата страна то включва образователни институции за подготовка на кадри за речното корабоплаване, а също така институции, провеждащи морска квалификационна дейност. Все повече се налага идеята морското образование да обхваща образованието и професионалната подготовка и на кадри, свързани с други отрасли на морската индустрия.
Морското ни образование включва две нива – средно и висше морско образование, което е резултат както от логиката на образователната система в нашата страна, така и от необходимостта от подготовка на изпълнителски и командни кадри за корабоплаването.
Развитието на това образование в България още от преди 130 години е непосредствено свързано с развитието на българската държава, с нейната икономика и култура, с възникването и съзряването на нейните политически и образователни институции. Започнало непосредствено след Освобождението чрез създадената машинна школа, то преминава през различни етапи като Машинно и Морско училище, за да се разгърне през последните няколко десетилетия в система от средни и висши образователни заведения за подготовка на кадри за корабоплаването. Преминало през проверката на времето, то успешно е осигурявало необходимите кадри за функционирането на водния ни транспорт и морската ни индустрия. Заедно с това, то винаги е отговаряло на изискванията на световното корабоплаване. Не случайно Р. България със своята система за морско образование намери достойно място в "Белия списък" на Международната морска организация към ООН (IMO - International Maritime Organization) като държава, чиято морска образователна система напълно съответства на изискванията на Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците STCW' 78/95. При това, като елементи на системата в "Белия списък"са показани ИАМА и образователните институции: за средно професионално морско образование - Професионалната Варненската морска гимназия “Св. Никола Чудотворец” – Варна, Професионалната гимназия по морско корабоплаване и риболов "Св. Никола" - Бургас и Професионалната гимназия по речно корабостроене и корабоплаване - Русе; за висше образование - ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” и ТУ - Варна; за квалификация - Българския морски квалификационен център (БМКЦ).
Тези факти налагат много внимателно да подхождаме към някои необходими за реформирането на тази система проблеми, за да не се унищожи и загуби позитивната основа на нейното съществуване. Ето защо за хода на анализа приемаме следните тези: първо, че като цяло структурата и основните насоки за формирането на системата за морско образование са определени правилно и съответстват на професионалните и образователни стандарти не само в национален, но и в световен мащаб; второ, че обучението на кадри с цел реализирането им на националния и световния трудов пазар осигурява ръст на националния доход и изпълнява важни за държавата икономически и социални функции.
II. Анализ на модела на висшето морско образование
Моделът на висшето морско образование в Р. България е резултат от десетилетия търсения и усилия на морски специалисти и педагози. Като такъв той се е оформил в резултат на традициите и опита преди всичко на ВВМУ “Н. Й. Вапцаров”. През последните 50 години училището се утвърди като инженерно учебно заведение с всички произтичащи от това изисквания към образователната и професионалната подготовка на своите възпитаници. Подобен модел е наложен и в ТУ – Варна в откритите по-късно морски специалности. Най-същественото в този модел е относително големият дял на общотеоретичните (математика, физика, механика) и технически дисциплини в учебното съдържание, което съответства на установените изисквания у нас към инженерното образование. Ако преди години могат да се открият някакви основания за инженерно-техническия профил на всички специалности, свързани с морското образование – първо, то беше заложено в традицията на ВВМУ и второ, инженерното образование у нас се възприемаше като изключително престижно, то динамиката на образователния процес през последните години, както и конкретните изисквания към професионалната подготовка на морските кадри отправя някои въпроси относно неговата целесъобразност и ефективност.
Първо, промени се съществено структурата на образователния процес, като се въведоха степени във висшето образование – бакалавър, магистър, доктор, което изисква и друг подход при определяне на учебното съдържание. Не може всички учебни дисциплини, които са се изучавали при едно петгодишно обучение, с над 6 хиляди часа хорариум, да се запазят в плана за бакалаври, в който е поставено ограничение за не повече от 3 хил. учебни часа. Още по-недопустимо е тези учебни дисциплини, в интерес на тяхното запазване, да се преподават осакатени, като се намали хорариумът им наполовина. Очевидно, образователният процес при тази си структура предполага и нови решения за учебното съдържание. Освен това, изискванията към професионалната подготовка също се променят, а съкратеното учебно време, както и необходимостта от повече учебна практика, налагат друг подход и друго разпределение на профилиращите учебни дисциплини, като се отива към по-голяма динамика на тяхното съдържание.
Второ, време е да се прецени дали всички специалности, свързани с морското образование, трябва да бъдат технически и да отговарят на изискванията за инженерно образование. Ако за специалности като „Корабни машини и механизми” и „Корабно електрообзавеждане” то е резонно, то доколко адекватно е например за „Корабоводене”? Не се ли измества и принизява в голяма степен важната за тази специалност управленска (мениджърска) подготовка?
III. Проблеми и предизвикателства пред морските образователни институции
Два основни фактора определят актуалните проблеми пред морското образование в Р България.
На първо място това е установяване в Европа на обща икономическа и обща образователна среда. От това произтичат нови изисквания към съдържанието и професионалната подготовка на морски кадри.
От друга страна, когато се анализира моделът на нашето морско образование (пък и на всякакъв образователен модел), следва да се отчита и един глобален за развитието на образованието фактор – това е промяната на социалните функции на знанието. Знанието в съвременния свят все повече губи статута си на самооценена и самодостатъчна духовна игра; то дори не е свързано непосредствено с личностното изграждане и реализация на индивида. Знанието все повече се легитимира със своята практическа приложимост, с възможността да се “изконсумира” така, както се консумират нещата от пазарния свят. Именно промененият статут на знанието определя и съдържанието, структурите на образователните модели, ролята и мястото на преподавателя и студента, и пр.
Към тези доста радикални промени във функциите на съвременното образование, свързани с пазарните императиви, се прибавя и една друга тенденция, която следва да се отчита в един анализ – това е нарастващата външна регламентация на образователния процес и свързаната с нея бюрократизация. Този момент се усеща най-болезнено от преподавателския състав, тъй като преподавателят от законодател в образователния процес, над който стои единствено науката, все повече се превръща в изпълнител на регламентирани от други фактори изисквания. Самите ние преживяваме постоянно тези тенденции.
Съществуващите морски учебно-квалификационните институции са създадени и функционират въз основа на шест национални закона - за отбраната и въоръжените сили, за висшето образование, за народната просвета, за професионалното образование, Търговския закон и Закона за държавната администрация. Ресурсното им осигуряване е основно от държавния бюджет и чрез самофинансиране. Използваната учебно-материална база е асиметрично развита, а в някои от по-малките учебно-квалификационни институции - и крайно недостатъчна. Тази конюнктура е предпоставка за съпътстващите системата негативни явления - недофинансиране на дейностите, формиране на тенденция за влошаване на качеството на квалификацията на българските морски лица и за провеждане на подстандартно обучение.
Заедно с това в хода на анализа ще обърнем внимание на основните фактори, генериращи затруднения в дейността на образователните институции, които са резултат от следните обективни дадености:
1. Гражданският ни флот продължава да изостава от световните показатели по мащаб и обем на превозите, материална база и научно-техническо осигуряване, а следователно, и по възможности да се грижи за качествената подготовка на своите бъдещи кадри и това особено ясно се откроява днес в условията на финансовата и икономическа криза.
2. И националните, и чуждите потребители на морските ни кадри, както и юридическите субекти, които посредничат при реализацията им, не са заинтересувани, а няма и механизъм, с които да бъдат задължени да финансират, поне частично, подготовката им.
3. Българските правителства през последните 20 години на практика не са приели като свой приоритет формирането на национална морска политика, част, от която да бъде стратегията за управление на човешките ресурси, базирана на съответната нормативна база. Поради това връзката между различните образователни институции е много слаба и доста пресилено би било всички те да се разглеждат като система. Най-малкото липсва концептуална основа , а още повече – нормативно изяснена взаимовръзка на учебните заведения, специализирали в обучението на морски кадри и кадри за различни потребности на морския и речен транспорт.
В резултат може да се направи изводът, че днес системата за подготовка на морски кадри у нас продължава да изпитва осезаемия негативен ефект от известна непоследователност на провежданите в различни касаещи я области реформи. Намирането на решения по множеството реални проблеми е непосредствено свързано с динамичните качествени характеристики на процеса на развитие на морското ни образование и потребностите на националния и световния пазар на квалифицирани морски кадри.
Тук възниква въпросът имаме ли право да говорим за кризисно състояние на морската образователна и квалификационна система в България в наши дни.
Изхождайки от разбирането, че една социална система (каквато безспорно е и морската образователна и квалификационна система) се намира в криза, когато не може да отговори адекватно на предизвикателствата на средата, в която функционира, трябва да констатираме, че морското ни образование и квалификация се намират в един наистина кризисен етап от своето развитие. Основните проблеми на кризата кореспондират със следните обективно формирани тенденции:
• Непрекъснато се повишават изискванията към организирането и осигуряването на образователния и квалификационния процес на морски кадри, което налага инвестиране на значителни финансови ресурси за поддържане на учебно-материалната база в адекватно състояние.
• Привлекателността на моряшката професия, след присъединяването на Р България към Европейския съюз, значително намалява. Наред с демографския срив в страната, тази конюнктура силно ограничава броя на кандидатите, желаещи да получат морско образование и да ориентират реализацията си към морската професия.
• Сериозната разлика във възнагражденията на морските офицери, работещи на борда на кораб, и на преподавателите в морските образователни и квалификационни институции, традиционно създава проблеми при привличането на подходящ преподавателски и инструкторски състав.
• Върху състоянието на системата за морско образование и квалификация негативно влияние оказва и финансовата криза, засегнала световното корабоплаване, в частност - и бюджетната сфера в Р България. Известно е, че поради това морските образователни и квалификационни институции работят в условията на редуцирани бюджети и проблеми с финансирането.
• За съжаление, продължава "разпиляването" на човешките и материални ресурси, осигуряващи морското образование и квалификация в различните институции, които трудно намират пътища за консолидиране на своите усилия, а в повечето случаи работят в условията на нездрава конкуренция, отразяваща се негативно върху качеството на предлаганите образователни и квалификационни услуги.
Тези фактори са причина понастоящем да се наблюдава трайна тенденция на влошаване на качеството на квалификацията на българските морски лица и на провеждане на подстандартно обучение. И въпреки това, можем ли да бъдем оптимисти за бъдещето на морската образователна и квалификационна система в България?
За нас този отговор е безспорно положителен и на първо място се свързва с проявеното през последната година принципно ново днес отношение на държавата към проблемите на морската индустрия. Фактът, че при формирането на националната политика по различни въпроси, свързани с морето, в т. ч. и по проблемите на морското образование и квалификация, по подчертано демократичен начин се използва експертизата на широк кръг специалисти - представители както на държавни институции, така и на бизнеса, образованието, неправителствените организации и др., дава надежда за реализиране на системен подход за решаване на възникващите проблеми и намиране на решения, удовлетворяващи различните интереси.
От друга страна, морските образователни и квалификационни институции, изпитващи трудностите на кризата, все по-ясно осъзнават необходимостта от интегриране на усилията, с цел оптимално използване на наличните ресурси и поддържане на по-високо качество на морското образование и квалификация. Безспорен интерес от протичането на подобни процеси има и Морската ни администрация, която представя националната система за морско образование и квалификация пред морските институции в глобален и европейски мащаб – IMO и Европейската агенция за морска безопасност (EMSA).
Не на последно място трябва да подчертаем, че се запазва благоприятната за морските образователни и квалификационни институции перспектива за недостиг на компетентни морски лица в световен мащаб. В тази връзка трябва да се посочи, че реализацията на квалифицирани морски специалисти се осъществява практически във всички сфери на морската индустрия у нас, а в областта на корабоплаването - на изпълнителско, оперативно и административно ниво - както в България, така и в други държави. Оценките на потребителите - корабособственици, морски администрации, професионални морски организации, менингови фирми и други институции, за качеството на подготовката и реализацията на кадрите продължават да са традиционно положителни, но в настоящия етап - и съпроводени с известни опасения за перспективите пред националната система за подготовка на кадри.
През първото десетилетие на ХХІ в. продължава да се развива тенденцията на отлив от морските професии на гражданите от страните в Европейската общност. Наред с това, световната икономическа криза принуди корабопритежателите да се освобождават от остарелия си корабен парк, да ограничават инвестициите си в рискови дейности и пазари, и да ревизират кадровия си състав, като дават предимство на най-добре подготвените и перспективни специалисти.
Въпреки кризисните явления през последната година, намаляването на търсенето на кадри за корабоплаването, особено на офицерски състав, може да се счита за преодоляно. Дори при известна корекция на прогнозите с оглед на процесите, съпътстващи световната икономическа криза, има очаквания към 2012 г. за допълнителна необходимост от 26 000 офицери за осигуряване на работата на бълкерите, 15 000 - на контейнеровозите, 9 500 - на химикаловозите, и 8 000 - на танкерния флот. Тази прогноза се основава на динамиката на нарастването на общия тонаж на морските съдове, който към 2010 г. достигна 520 млн. брт. В него делът на европейските корабособственици е приблизително 30%.
Европейските проучвания отчитат и засилена тенденция на търсенето на производствен персонал и на специалисти, профилирани в проектирането и построяването на плавателни съдове. За 2009 г. на континента 20% от заетите в корабостроителната индустрия са с висше образование, над 65% - със средно професионално образование, и приблизително 15% - с основно ниво на квалификация. Съотношението е резултат от снижилия се брой на студентите, дипломирани по корабостроителни специалности, и най-вече от малкия брой на европейците, желаещи да работят в корабостроителната индустрия.
Тези тенденции, произтичащи от установената обща икономическа и обща образователна среда в Европа, потвърждават извода, че в световната морска индустрия продължава да съществува свободна ниша за българските морски специалисти.
IV. За финансирането на морското образование
Декларираните многократно досега намерения проблемите с финансирането на дейностите на морските учебни структури да се решат при съвместно участие на държавата и на потребителите на кадри, следва да бъдат нормативно уредени. Безспорно е, че съществуващата нормативна база не създава оптимални условия за това. Делегираните бюджети на средните училища осигуряват минимума за функционирането им и не отчитат спецификата на разходите за подготовка на специалистите. Държавната субсидия за висшите училища "на студент" е също недостатъчна. Очевидно е, че решаването на проблема с ресурсното осигуряване на дейностите на образователно-квалификационните институции в сферата на морската индустрия се нуждае от нестандартно за нашите условия решение и трябва да бъде предмет на конкретни решения.
Развитието на морското образование и квалификация на кадри изискват мобилизирането на значителен по обем финансов ресурс. Днес отговорността за проучването, разработването, оценката и прилагането на различните финансови инструменти и схеми за осигуряването на този ресурс от местни и чуждестранни финансови фондове, институции или от частния сектор посредством алтернативни пътища за финансиране, е на държавата. Развитието на българската морска индустрия в исторически план е било винаги обезпечавано с достатъчно и квалифицирани кадри, за разлика от последния 20-годишен период, когато е в застой и дори е налице известно отстъпление от вече завоювани позиции.
В условията на глобална икономика, когато никоя държава не си позволява да пропуска ползи, пренебрегвайки водния транспорт и свързания с него сектор от икономиката й, днес у нас очакват решаването си проблеми, касаещи: бавната структурна реформа в свързани сектори, която генерира социално напрежение; неефективната приватизация и концесиониране; проблемите, съпътстващи законодателната и нормативна база; ограничаването на производството и на пазарите; отсъствието на ясна стратегия за бъдещето и приоритетите на Р България в Европейския съюз.
Независимо от това, общият икономически спад през последните две години не предизвика катастрофална безработица на морския пазар, тъй като морското висше и средно образование и квалификация, и морските професии, за разлика от професиите в други отрасли на икономиката у нас, не "произвеждат" безработни хора и не са рискови по отношение на трудовата им реализация.
Българската система за морско образование е в състояние да осигурява достатъчно специалисти за нуждите на националната морска индустрия, а анализът на тенденциите в световното корабоплаване и на пазара на морски кадри показва, че се създават отлични възможности за тяхната реализация и на международния пазар на труда. Не подлежи на съмнение, че успешната им кариера може да се развива само на базата на висока професионална подготовка.
В този аспект, днес повече от всякога е налице възможност за превръщането на българското морско образование в индустрия за износ на висококвалифицирани морски специалисти. На фона на ограничените възможности за реализация на младите хора у нас в средносрочен период и застрашително растящата емиграция, морското образование и усвояването на морските професии са алтернатива за решаването в близките няколко години на немалко проблеми, в т. ч. и демографски.
Основният извод, който се налага, е, че морското образование създава кадри с гарантирана реализация и перспектива за професионално израстване. Този аргумент е достатъчен за инициирането на наложителна и обоснована държавна подкрепа, изразяваща се в консолидиране на институциите, осъществяващи одобрено морско образование, решаване на проблемите, свързани с финансирането му, и превръщане на морското образование в индустрия за износ на морски специалисти, реализиращи доходите си в България.
V. Перспективи пред морското образование в България
Съществуват два подхода и съответни стратегии за по-нататъшното развитие на морското образование.
Първият е консервативен, статичен. При него се отстоява статуквото (съдържание, структура, форми на обучение и пр.), а ако се налагат промени, те се правят под натиска на възникнали вече условия и изисквания. Такива промени често са палиативни (външни) и обикновено задълбочават проблемите.
Вторият е изпреварващ, динамичен. При него постоянно се изучават тенденциите в развитието (както глобални, така и специфични за морското стопанство и образованието по света ) и се залагат изпреварващи промени в съдържанието, структурата, формите на морското ни образование. Вторият подход изисква повече усилия, висока квалификация както на преподавателите, така и на управленските звена, но той е по-перспективен, особено в конкурентна среда.
Използването на изпреварващи стратегии в развитие на висшето морско образование в Р България изисква най-малко следните неща:
1. Системно проследяване и идентифициране на тенденциите в развитието на световното корабоплаване и необходимата, съответстваща на тези тенденции професионална подготовка на кадрите за морското стопанство.
Изпреварващите стратегии предполагат гъвкаво променяне на части от учебните планове и програми, по които се готвят студентите, в зависимост от измененията на законодателството в корабоплаването и назряващите тенденции.
2. Системно проучване на търсенето на услуги на морското образование и реагиране според това търсене.
Потребителите на услугите на институциите, обучаващи по морски специалности са две категории – от една страна са фирмите потребители на кадрите на училището, но от друга страна са самите обучаеми. Проблемът с намаляването на кандидатите за обучение е общ за европейските морски образователни институции. Това с особена острота се отнася за корабните инженери, независимо от голямото търсене на световния пазар на труда на механици и ел.механици. Това е “бомба със закъснител” и залага устойчивостта на морските образователни институции на опасност.
За излизане от това положение е необходимо разработването и осъществяването на системна комуникационна програма от морските образователни институции, съвместно с Морската администрация и менинговите фирми, която да се осъществи в рамките на PR кампания сред потенциалните кандидати. Идеята следва за бъде както създаване на нов имидж на морските професии, на непривлекателните специалности, с цел набирането на повече кандидати за морските образователни институции.
Посоченият проблем изисква и ново поведение на менинговите фирми, за привличане на повече кандидати за обучение. Има се предвид сключването на предварителни договори и даването на стипендии на студенти, които са изявени, но нямат финансови възможности за самоиздръжка.
Следва да се помисли и за интегриране на висшето и средното морско образование така, че средните училища да се превърнат в колежи към висшите училища. С това естествено голяма част от колежаните ще преминат в бакалавърските курсове за обучение. Така би се гарантирало по-дългото оцеляване и оставане на пазара на образователните услуги на морските образователни институции.
Вторият потребител на услугите на морските образователни институции, както беше отбелязано по-горе, са менинговите фирми. Бъдещето на морското образование е неизменно свързано и с пазарното поведение на тези фирми. Има се предвид това, че днес те ползват готов продукт, без за целта да са дали и стотинка, нещо, което няма никаква логика от гледна точка на пазарните механизми. Очевидна е необходимостта от законодателно решаване на проблема.
3. Стремеж и реално осъществяване на съвместна дейност и двустранно и многостранно сътрудничество със сродни висши учебни заведения. Сътрудничеството да включва както обмяна на опит, така и на преподаватели и студенти. Съвместните програми за обучение с образователни институции от други страни са перспективни и са в тон с Европейските тенденции. Това ще даде шанс на българските висши училища обучаващи по морски специалности, постепенно да се утвърждават в Европейското образователно пространство, че защо не и в световното. Съществени резерви за развитие на морските ни образователни институции има в сътрудничество с държави, които не са с особено добре развито морско образование. Опита и традициите на Българското образование може да се предава, чрез съвместни проекти по откриване на наши филиали за подготовка на морски лица или тяхната квалификация и преквалификация.
4. Въвеждане на гъвкави, динамични форми на образователна и квалификационна дейност и разширяване на обхвата на образователната подготовка. Въвеждане на дистанционно обучение в обхват и рамки допустими за морското образование.
В заключение трябва да се посочи, че проблемите на морското образование и квалификация са свързани преди всичко с нормативната база, преструктурирането на образователните институции, финансовото и материално-техническото им осигуряване. Това ни дава основание да представим на вниманието на органите на законодателната и изпълнителната власт на Република България следните ПРЕДЛОЖЕНИЯ :
1. Да се разработят вариантни решения за законодателно уреждане на проблемите по подготовката и квалификацията на морските кадри - посредством допълнение към Кодекса на търговското корабоплаване или чрез създаване на специален Закон за морското образование и квалификация.
2. Институциите, ангажирани с обучението и квалификацията на морски кадри, да създадат Работна група, която да прецизира и дефинира единни изисквания към подготовката на морските лица от обявените в национален списък на регламентираните професии.
3. Да се създадат условия за кохерентност и хармонизиране на националната морска политика с Интегрираната морска политика на Европейския съюз и с Европейската стратегия за морски изследвания чрез осигуряване на методическа и финансова подкрепа при разработването на проекти в областта на морските изследвания и иновации, финансирани от структурните фондове на Европейския съюз.
4. За стимулиране на развитието на научните изследвания, осигуряващи морската индустрия, да се намерят подходящи форми за подкрепа на морските висши училища при изграждането, обновяването и развитието на тяхната научна инфраструктура.
5. Да се създадат преференции за фирмите при ангажиране на студенти и докторанти за работа или стаж в областите корабоплаване, морска индустрия, морски науки и технологии.
Убедени сме, че морската индустрия на Р България има своята перспектива, а морската образователна система ще продължи да се развива, гарантирайки трайна амбиция за усъвършенстване и просперитет, адекватни на световните тенденции.