Катюшата – любимец 13 на немската армия (СНИМКИ)

Pan.bg 20 апр 2020 | 06:28 views (2352) commentaries(1)
img
chr.bg
Мохамед Али винаги е смятал, че в бокса има само една стратегия – удряш и бягаш. Всичко останало е загуба на време и енергия. Скоростта на боксьора е пословична, но приложението на тази максима в живота сякаш винаги намира място и може да бъде актуална.
На бойното поле победител е този, който най-бързо може да нанесе светкавични щети на противника и след това да се оттегли. В разгара на Втората Световна война, когато Вермахта решава да премине границите на Русия, за да елиминира последния противник на картата на Европа, среща не само геройска съпротива на обикновения човек, но и едно ново оръжие, което до този момент не е било известно.
Популярният BM-13 е може би една добре пазена тайна, която се появява в правилния момент и за правилните видове битка. Съкращението означава „Бойна машина – 13″ като цифрата символизира калибъра на ракетите. Много по-късно войниците ще кръстят оръжието на смъртта – Катюша. Макар и за германците това да е ново и непознато оръжие, историята подсказва, че подобна машина е имало още през XV век и самият Леонардо да Винчи е представил проект за нея.
Едва Джузепе Марко Фиеши ще представи първия проект на това творение, наричайки го „адската машина“. Неговият проект представлява оръжие с 25 дула, което може да стреля моментално по врага. Влиза в употреба при опит за убийството на Луи Фелипе I през 1835 г. И докато покушението се проваля, оръжието запазва своя авторитет и днес може да бъде видяно в Париж.
Нуждата от пазенето на тайната поставяло най-различни имена, в началото дори го наричали „Оръжието на Костиков“ от директора на института за разработка. Мистичната буква „К“ идвала от Коминтерната фабрика във Воронеж, но след като ВМ-13 не звучало толкова красиво, войниците решили да поставят малко по-човешки облик на камиона с ракетите и го наричат „Катюша“. Междувременно германците измислили далеч по-агресивно име – „Органът на Сталин“.
Не трябва да се прави грешка с половия орган, господата са имали предвид музикален орган. Освен това излитащите ракети имали много специфичен звук, който винаги бил последван с мощен взрив. И докато руската армия използвала „Катюша“, Дания, Финландия, Франция, Норвегия, Холандия, Белгия, Унгария, Испания и Швеция чували за впечатляващия „Орган на Сталин“. По-тежката версия с 31-калиброви ракети
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >




носела кодовото име „Андрюша“.
В интерес на историята, не трябва да забравяме, че толкова секретното оръжие е разработено, но плановете за производство изобщо не са фигурирали. Никой не бил особено впечатлен преди войната от проста ракетна установка, която се поставяла върху камион, какво толкова? Визуално „Катюша“ била нещо изключително грозно, но след като за секунди се разделила със смъртоносния си товар, комисията останала без думи.
Въпреки това липсвали добрите впечатления. Първият човек, който все пак показва здрав разум е Симеон Тимошенко, който бил изненадан, че никой не му казал за тази разработка. Производството започнало само един ден преди немската армия да премине границите – 21 юни. Сталин лично подписал заповедта и така едно от най-свирепите оръжия на червената армия започнало разработка, при това почти на време. Нещо повече, всяка машина била заредена с експлозив, за да може никога да не попадне в ръцете на врага и при евентуално отстъпление, веднага трябва да се детонира.
И има причина за тези притеснения. Необходими са 7-10 секунди за изстрелването на всички ракети, мощността е от 4.35 тона експлозив, а ревящите ракети можели да се чуят на разстояние от 400 000 метра. Това по-късно е записано и в много немски дневници. Повечето вражески войници се побърквали само от звука, който генерира това оръжие, защото знаели много добре какво следва след тази лебедова песен. Една Катюша имала еквивалента на 72 артилерийски оръдия. И докато артилерията често изисква по-специфично обслужване, разполагане и е сравнително бавна, един най-обикновен камион може да се транспортира лесно, да нанесе щетите и след това да се оттегли.
Макар и да не е особено точна и също така да отнема много повече време за презареждане – приблизително час. Това оръжие имало редица позитиви: евтино и лесно за производство, може да се монтира на абсолютно всяко задвижващо шаси. Високата мобилност не позволявала на врага да отвърне с контра атака. Психическата атака и фактът, че в един момент стрелбата може да бъде забелязана на едно място, а след час ракетите да летят от друго, създавала достатъчно паника. Не било необходимо дори камионите да се предвижват изключително близо, целта можела да бъде поразена на разстояние от 5.5 км.
Единственото необходимо за сериозният успех е задвижващата сила. По време на войната, руските инженери монтират ракетните установки на всеки възможен камион. Използват както своята собствена марка ZiS, така и на пристигащите британски, канадски и американски машини, които идват под формата на помощ в сражението. Любимец на руския персонал е Studebaker 6х6, който демонстрирал завидни качества по суровия терен. Първото бойно кръщене е при битката за Орша в Беларус. Капитан Иван Фльоров позиционира бойните машини в радиус и изсипва ракетите върху немски персонал с танкове и друга военна техника.
Резултатът от нападението е феноменален. Огромен брой убити, паника в града и отстъпление. Генерал Франц Халдер пише в дневника си:
„Руснаците използваха непознато оръжие. Буря от снаряди изгори железопътната станция на Орша, всички войници и бойна техника. Металът се топеше, а земята гореше.“
Самите ракети са създадени да се детонират и да не оставят следи, за да може да се изследват. В битката за Вязма, войниците изстрелват всички ракети и след като трябва да отстъпят, моментално унищожават своите машини, а след като битката се води до последния жив войник, няма как да бъде събрана повече информация. Иван Фльоров е повишен посмъртно и почетен като герой. При опити да се произведе немско копие на Катюшата, Ото Скорцени не успява да се справи.
Проблемът в разработката е, че липсва специалната руска пудра, с която полетът на ракетата е стабилен и също така не позволява проследяване. Една съставка е липсвала за създаването на това оръжие. Така или иначе се появява немски еквивалент, но много по-скромен с едва шест ракети и нисък обхват. Скромният Nebelwerfer можел да бъде много лесно открит и често се провалял във всяка възможна мисия. След края на Втората Световна война, това оръжие остава на въоръжение и поради своя прост принцип на работа, единствено ракетите получават освежаване и продължават да работят ефикасно срещу противника. По-актуалната им употреба може да бъде забелязана в първата и втората Чеченска война, Армения и Азарбейджан.
Поради високата си ефективност и ниската цена за разработка, те са били закупувани от страни като Афганистан, Ангола, Чехословакия, Египет, Унгария, Иран, Ирак, Монголия и Северна корея. Северна Корея и Китай продължават да ги строят и до днес. Активната им работа може да бъде забелязана и до днес в Ирак, след като на 4 януари тази година са били използвани за обстрел.



Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!


Катюшата – любимец 13 на немската армия (СНИМКИ)

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/4 СЛЕДВАЩА СНИМКА

loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    Цивилен отстрани 20 апр 2020, 13:08
     
    3
     
    1


    Относно съставката на горивото, писаното е легенда. Самите снаряди са напрактикамодифициранНУРС за самолетите. По- летищата е било пълно с такива. Ил2, Як, И16/15 и какво ли още не ги е носило. Самите немци са могли да го повторят без проблем, но така и не са оценили оръжието. Техния аналог с малкото цеви е разчитал на точност, а не на залпов огън. Резултат - нещо междинно. Малко по-точно от съветското и много по-неточно и много по-малко далекобойно от обикновено оръдие. Единствено предимство - по-леко от обикновена артилерийска установка. И съответно не става за нищо. Съветските оръжия нямат кой знае какви производствени тайни. Повечето им промишленост(основите) е закупена от Германия и др. западни страни. Тайната е в начина им на употреба, в простотата, в ефективността, в много случаи неотчитащачовека, примерно като удобство за употреба.. Дори и човешкия живот (вижте липсата на броня за задния стрелец на Ил2)...

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка