На 2 февруари се навърши годинита от победата при Сталинградската битка.
Бившият фелдмаршал и командващ 6-та армия се грижел за офицерите от СС, четял Чехов и хвалел мъжеството на съветските войници.

…Покрайнините на Дразден. Оберлошвиц се смята за елитен район. Чист въздух, река, гора – пълна релаксация, почти насаме с природата. Вилата на фелдмаршал Паулус се намира на Пройсщрасе, надолу по пътя на трамвая. Голяма двуетажна сграда с двор, беседка. На балкона на втория етаж жена поставя бебето си в количка:



– Извинете, скъпа ли е тази вила?
– Не я дават цялата. Стопаните са разделили жилищната площ на три. Всяка струва по 2 500 евро на месец. Вероятно знаете на кого принадлежи този дом, нали? Между другото, сградата е много добре съхранена отвътре. В миналото един бизнесмен от Франкфурт искаше да я купи, за да направи тук пивница…Но не се разбраха за цената. А и Слава Богу…



На 1 февруари 1957 г. тук умрял бившият командващ 6-та армия на вермахта Фридрих Паулус. 14 години преди това той, заедно с щаба си се предал на Съветската армия в Сталинград. Разгромът на войската му и пленяването на почти 100 000 немски войници се превърнали в преломен момент за Втората световна война.



Какво се случило по-нататък с фелдмаршал Паулус?






Между 1943-1945 г. Фридрих Паулус бил в лагер Номер 27 в Красногорск, после – в “генералския лагер” Номер 160 около Суздал (в манастир), после – в “спецобектите” в Иваново. От 1946 г. фелдмаршалът живее във вила около Москва като “личен гост” на Сталин. Там имал дори личен лекар, личен готвач и адютант.



През 1947 г. Паулус два месеца се лекувал в санаториум в Крим, но СССР не му разрешавал да стъпи на гроба на жена си, както и да общува с децата си. След смъртта на Сталин Паулус успял да замине за ГДР. На 23 октомври 1953 г. той напуснал Москва с влак, правейки следното изявление:



“Аз дойдох при вас като враг, но ви напускам като приятел”.



Той се заселил в Дрезден, където на бившия автор на плана “Барбароса” била предоставена вила, прислуга и охрана, автомобил “Опел Капитан”, а и правото да носи оръжие. Паулус бил обкръжен с почести…но си оставал пленник.



Работех при фелдмаршала от 1953 до 1955 г., – разказва бившата домашна прислужница на Паулус, 82-годишната Гертруда Шталски. – В задълженията, освен почистване на помещенията, влизаше четене на пощата и тайно фотографиране на хората, които пристигаха при “обекта” на гости. Всяка вечер докладвах на офицер от Министерството на вътрешните работи. Разказвах с какво се е занимавал стопанинът на дома през деня. Телефонът се подслушваше, записваха се всички разговори. Не вярваха, че Паулус може да се превъзпита. Макар той да донесе от плена си цяла библиотека с руска литература – Чехов и Толстой, а също и събраните съчинения на Ленин. В разговорите си с гостите фелдмаршалът често повтаряше:

“Руският народ не може да бъде победен от никого!”



Според архивите на специалните служби на ГДР, Фридрих Паулус е водел затворен живот. Любимото му развлечение било да разглобява и чисти служебния си пистолет.





Това той правел толкова често, че един от агентите доложил в Берлин, а ако изведнъж фелдмаршалът се застреля? От МВР пристигнал отговор:



“Щом той не се застреля в Сталинград, защо да го прави сега?”



63-годишният Паулус отказал да се пенсионира – той работел като началник на Военно-историческия център в Дрезден, а също изнасял лекции във Висшата школа на народната полиция в ГДР.





В интервютата си по вестниците той се нахвърлял да критикува Западна Германия. Особено се възмущавал от факта, че стотици офицери от СС заемали длъжности в органите на властта във ФРГ.



При подобни случаи той не пестял думите си. “Есесовците са палачи, – казвал Паулус на колегите си. – Аз съм честен войник, а с есесовците дори не искам да дишам един и същи въздух”.



Той хвалел социализма и казвал: “Това е най-добрият строй за Германия…има ред, но не тровят хората в газови камери”.



Както отбелязва архивът в Дрезден, Фридрих Паулус винаги се подписвал в писмата си – “генерал-фелдмаршал от бившия вермахт”.



Званието му било дадено от Адолф Хитлер два дена преди капитулацията му в Сталинград, на 30 януари 1943 г. Тогава Хитлер написал и следното:



“Нито един фелдмаршал от немската армия не се е предавал в плен”.



Това бил явен намек за самоубийство, към което Фюрерът подтиквал Паулус.

– Паулус почти не се усмихваше, помня го като много сериозен човек, – спомня си 76-годишният Вилхелм Баунланд, екс-курсант от Висшата школа на народната полиция на ГДР. – Той постоянно боледуваше и се предвижваше, опирайки се на дървен бастун – направиха му го и му го подариха немските генерали от лагера на военнопленниците.










Паулус беше изключително вежлив и любезен към всички, много охотно отговаряше на въпроси за Сталинград. Според него, немската армия “e недооценила мъжеството не само на съветските войници, но и на жителите на града, които защитавали всеки дом – дори жените и децата били готови да им откъснат гръкляните”.Когато запитали Паулус, с какво е запомнил капитулацията, той отговорил:



“Нямаше гореща вода, аз се опитвах да се бръсна с един готварски нож. Усещането беше ужасно”.









Понякога Паулус ходел в гората да събира лечебни билки, но и там след него били агентите на специалните служби – за да “избегнат нещастен случай”. От една страна, фелдмаршалът бил необходим – като пример, как верен привърженик на Хитлер може да се превъзпита, а от друга страна – не му се доверявали напълно. Дъщеря му, която пристигала от ФРГ, също била под наблюдение. Денонощно. Паулус не се разбирал със сина си – Ернст-Александър. Той също участвал в Сталинградската битка и не одобрявал “сътрудничеството на баща си с руснаците”.




През ноември 1956 г. Паулус не излизал от дома си, разболял се тежко. Диагнозата била склероза на главния мозък. Парализирала се лявата половина на тялото му. Умрял на 1 февруари 1957 г., в деня на капитулацията на своята армия в Сталинград. Урната с праха на Паулус била пренесена във ФРГ и погребана редом до жена му – в Баден-Баден. Синът му Ернст-Александър се застрелял през 1970 г., изпаднал в тежка депресия. Олга, дъщерята на Паулус доживяла до 2003 г.





…Този човек се предал в плен, викайки “Хайл, Хитлер!”, а след 10 години се върнал в Германия като привърженик на социализма. Той не “се огънал”, както твърдят сега в Германия, а просто бил проникнат от уважение към бившия враг.











Ако Фридрих Паулус не бил проиграл главната битка на XX век, светът вероятно би бил съвсем друг. Фелдмаршалът завършил живота си с нови идейни убеждения, но в това не вярвали нито в СССР, нито в ГДР. Малко преди смъртта му попитали Паулус какво би казал сега на жителите на Сталинград, а той отговорил: “Искам да им се извиня…”.bgr.news-front.info