хаджи Димитър СТАВРЕВ
pan.bg



На 8 август 2024 г. в Народното събрание с 133 гласа „За“, 45 „Против“ и 2 „Въздържал се“ гласува Проект „Придобиване на зенитно-ракетни комплекси“, предвиждащ на първия етап България да закупи 1 зенитно-ракетен комплекс (ЗРК) със среден обсег IRIS-T SLM на стойност 182,114 млн. евро без ДДС. Предвидени са още до 5 ЗРК IRIS-T SLM и 1 далекобоен ЗРК IRIS-T SLX. Според проекта първият ЗРК ще бъде доставен след 34 месеца и ще е с начална оперативна готовдност до 39 месеца от подписването на договора. Проектът е след срещи с МО на Германия и германската компания Diehl за системи за ПВО по инициативата „Щит на европейското небе“ (European Sky Shield Initiative – ESSI).

За замяна в България?
В момента България разполага с 4 ЗРК С-125М „Нева-М“ с обсег 18 km; 5 ЗРК 2К12 „Куб-М4“ с обсег 24 km; 2 ЗРК С-200 „Вега“ с обсег 250+ km и 2 ЗРК С-300ПМУ с обсег 75 km.

Германия срещу Франция
„Щит на европейското небе“ е проект за наземна интегрирана система за ПВО и противоракетна отбрана. Към юли 2024 г. в инициативата участват 22 европейски държави.
Инициативата е на канцлера на Германия Олаф Шолц от август 2022 г. под маската на загриженост за сигурността в Европа след руските удари по Украйна, както и засилените опасения от ограничените европейски възможности за защита от руските ракети 9K720 „Искандер“, базирани в Калининград. Всъщност тя дава предимство на германските компании Rheinmetall и Diehl.

През октомври 2022 г. 15 европейски държави, членки на НАТО - Белгия, България, Чехия, Естония, Финландия (от 2023 г.), Германия, Унгария, Латвия, Литва, Холандия, Норвегия, Словакия, Словения, Румъния и Обединеното кралство подкрепиха инициативата. През февруари 2023 г. Дания и Швеция се присъединиха, през юли 2023 г. се присъединиха неутралните Австрия и Швейцария, а през февруари 2024 г. и Гърция и Турция.

Франция оспорва ESSI, поради твърде голямото разчитане на неевропейско (израелско и американско) оборудване и технологии. Недоволството е, че френско-италианския ЗРК SAMP-T е изключен от ESSI. През юни 2023 г. Франция прави контрапредложение и призовава другите страни да го проучат. Към юли 2023 г. големи европейски държави като Франция, Полша, Италия и Испания не са присъединили към ESSI.

ESSI предвижда ешалонирана ПВО - за близък обсег ЗРАК Skyranger 30; за среден обсег ЗРК IRIS-T SLM; за далечен обсег ЗРК MIM-104 Patriot; за много голям обсег (екзоатмосферен) Arrow 3.

3х8
Една батерия IRIS-T SLM се състои от 3 монтирани на камиони пускови установки (ПУ) с по 8 ракети и отделен команден пункт, отдалечен до 20 km. Той може управлява всичките 24 ракети едновременно. IRIS-T SLM е за борба с въздушни и крилати ракети, включително нисколетящи, като „Калибър“.

С руски корени
През август 1980 г. САЩ, Обединеното кралство, Германия и Франция подписват меморандум за разработване на 2 типа ракети „въздух-въздух“. САЩ разработват ракета „въздух-въздух“ със среден обсег (AMRAAM), за да заменят AIM-7 Sparrow, а европейският екип разработва ракета „въздух-въздух“ с малък обсег (ASRAAM), за да замени AIM-9 Sidewinder.
През 1987 г, САЩ, за да запазят технологичната зависимост на Европа, настоянат ракетата да използва покрилните релси на Sidewinder, а не универсалния адаптер за тях. Това забави проекта с година, тъй като британските, германските и норвежките предложения са преработени. Опасявайки се от ерозия на индустриалната си база, САЩ предлагат на Европа най-новата версия на Sidewinder AIM-9X с повишена маневреност и ИЧ ГСН, освен ако европейските партньори не увеличат индустриалния им дял, но това не заинтересува страните от НАТО.

След обединението на Германия през 1990 г. Германия получава голям запас от съветските ракети Р-73 (НАТО AA-11 Archer) от флота на МиГ-29 и заключва, че възможностите й са силно подценени. Ракета е една от най-способни за близък въздушен бой в комбинация с нашлемния целеуказател. В резултат Германия се оттегли от проекта ASRAAM, а Обединеното кралство намира друга ГСН и разработва ASRAAM в първоначалния вид. През 1992 г. програмата за нови ракети в НАТО се раздели - Обединеното кралство с ASRAAM, Франция с MBDA MICA, САЩ с AIM-9X и Германия с IRIS-T.

През 1995 г. Германия стартира IRIS-T в сътрудничество с Гърция, Италия, Норвегия, Швеция и Канада използвайки наученото от Р-73. През 1997 г. Германия инвестира над 500 млн. марки в проекта и притежава 46% дял, Италия има 20%, Швеция - 18%, Гърция - 8%, Канада - 4% и Норвегия 3%. Канада по-късно отпадна, а Испания се присъединява през 2003 г.

Устойчива на смущения
В сравнение с AIM-9M Sidewinder, IRIS-T има по-висока РЕБ устойчивост и игнориране на ИЧ „капани“. Подобренията в разпознаването на целта дава 5-8 пъти по-голям обсег при пуск в предна полусфера и 3-4 пъти по-голяв обсег на прицелване от AIM-9M. ГСН може да получава команди от монтиран на каската на пилота дисплей, ИЧ система за търсене и проследяване и канал за данни. Може да поразява цели зад изстрелващия самолет, благодарение на изключителната й маневреност, позволяваща претоварвания до 60 g при скорост от 60°/s чрез векторизиране на тягата на двигателя.

IRIS-T е в състояние да прихваща бързо движещи се миниатюрни цели, като ракети „въздух-въздух“/„земя-въздух“/„въздух-земя“; дронове и крилати ракети. За по-голяма вероятността от пряко попадение, вариантът с голям обсег IRIS-T SLX има активен радар, работещ в Ku диапазона.

Към юни 2024 г. са налични 3 наземни варианти: IRIS-T SLS с 12 km обсег и 8 km височина; IRIS-T SLM (среден обсег) с 40 km обхват и 20 km височина. Третият вариант IRIS-T SLX (далечен обсег) с двойно насочване (ИЧ и радарно) с 80 km обсег и 30 km височина се разработва от юни 2024 г.

Поради увеличеното търсене след руската инвазия в Украйна, Diehl увеличава производството на системи и ракети IRIS-T – ще произвежда 3-4 системи през 2024 г. и 8 през 2025 г., а производството на ракети ще е 400-500/годишно от 2024 г.

„Нашият“ IRIS-T SLM
IRIS-T SLM (Surface Launched Middle) е системата за ПВО с ракетата IRIS-T SL. Създадена като част от програмата НАТО MEADS, тя има заострен нос, за разлика от IRIS-T, с изхвърлящ се носов конус, намаляващ съпротивлението. Ракетата използва инерциална навигационна система, подпомагана от GPS, с канал за данни за командно насочване по време на първоначалния подход. Устойчивата на смущения ИЧ ГСН се активира на крайния етап.

В сравнение с IRIS-T, диаметърът на ракетния двигател е увеличен с 25 mm до 152 mm. През 2014 г. са проведени изпитания на конфигурация с радар CEA CEAFAR, ПУ Diehl IRIS-T SL и система за управление на огъня (СУО) Oerlikon Skymaster. Сертифицирането на IRIS-T SL е завършено през януари 2015 г. на полигон в ЮАР.

IRIS-T SLM може да се интегрира с различни електрооптични/инфрачервени (EO/ИЧ) ГСН и AESA радари, като Hensoldt TRML-4D, Thales Ground Master 200 MM/C, CEA CEAFAR и Saab Giraffe 4A. Германските ВВС ще получат първата си IRIS-T SLM през 2024 г. и още 5 до 2027 г.

Тактико-технически данни
Цена на пълна батерия IRIS-T SLM (цени от 2022 г.): 140 млн. евро
Маса: 87,4 kg
Дължина: 2,94 m
Диаметър IRIS-T SL: 152 mm
Размах на крилата: 447 mm
Бойна глава: осколъчна-фугасна с маса 11,4 kg
Управляваща система: 4 изпускателни дюзи и 4 задни крила

Несресани мисли
Необходимостта от замяната на съветските ЗРК на българските ВВС е наложителна от години поради затруднените доставки на резервни части и техническо обслужване, които вече са напълно невъзможни след началото на конфликта в Украйна, а замяната - крещяща.

Трябва да се премисли 9 пъти и веднъж да се реже.

Изборът на договаряне за нов ЗРК тип „правителство-правителство“ на практика от корен отрязва възможността за договаряне на индустриално партньорство. Чакането на 39 месеца, за да имаме ЕДИН работещ ЗРК предвид геополитическата обстановка е АБЗУРДНА. За пълната конфигурация от 6 ЗРК със среден обсег и 1 далекобоен (все още НЕРАЗРАБОТЕН) навярно ще чакаме поне 8-10 години. Българските ВВС нямат това време. Освен това неешелонирана ПВО с 7 ЗРК НЕ МОГАТ да прикрият надеждно в новата обстановка индустриалните и военните обекти на България.

Опитът на бившите от Варшавския договор
Чехия закупи израелския ЗРК Spider с подобни характеристики на българския избор, но ВЕЧЕ в серийно производство; Унгария избра американо-норвежкия NASAMS; най-напред е Полша, която изпълнява програма за цялостна интегрирана система за ПВО, в средния обсег с MBDA CAAM; а Румъния избра MIM-104 Patriot. Както виждате засега никоя от тях не е избрала Iris-T SLM.

Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!

ПРЕДИШНА СНИМКА 2/4 СЛЕДВАЩА СНИМКА