СНИМКИ, ВЪЗДУШНИТЕ АСОВЕ - 80 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ЛЕТЦИТЕ ГЕОРГИ АТАНАСОВ И ЕМИЛ БЪЛГАРАНОВ. Едно уникално изследване, което се публикува за първи път

Pan.bg 24 юни 2024 | 10:33 views (1945) commentaries(0)
img
Георги Атанасов – забравеният орел от Добрич
Почит и към Емил Българанов, загинали за България на 3 юни 1944 г.


Статията е публикувана в новия брой 2 2024 на списание КРИЛЕ
Автори - Цветан Сашев
главен уредник в Регионален исторически музей – Добрич,
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >

с помощта и на Петко Петков, служил в 26-и рап – Толбухин


Всяка епоха създава своите герои, но има личности, които извървяват дълъг път, преди да станат част от нашето колективно съзнание. Такава личност е пилотът Георги Атанасов.
Георги Николов Атанасов е роден на 7 ноември 1919 г. в Добрич в семейството на Никола Атанасов Даскалов и Анка Илиева Станкова. В ранна възраст остава сирак – отгледан е от майка си. Учи в Добрич, но не успява да получи системно образование. Завършва 5-и клас. Усвоява обущарския занаят и работи като обущар. Приятелите му го наричат Гоцата.
20-те и 30-те години на ХХ век са особено време за Добруджа. Регионът е част от Кралство Румъния. Местните хора се борят срещу окупаторите според възможностите си, с подкрепата на българската държава, чрез организации като Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО). Създават се и младежки формирования. Те, както и ВДРО, работят в нелегалност.
В Добрич младежките организации са две – „Стефан Караджа“ и „Васил Левски“. Георги Атанасов става член на втората. Братството има свое знаме, клетвен ритуал и пр. За по-голяма конспиративност членовете са разделени на петорки. Има различни сведения кога е създадена тази организация – дали през 1936–1937 г., или в средата на 1938 г., но е безспорен факт кога престава да съществува – в навечерието на Коледа 1938 г., когато румънската полиция арестува 63-ма нейни членове. Сред тях е и Георги Атанасов. След предварителен арест по-голямата част от задържаните са освободени, но впоследствие отново са прибрани и въдворени в затвора в Кюстенджа (дн. Констанца, Румъния).
Насрочено е съдебно дело за 25 март1939 г., но то е отложено. В затвора остава само ръководителят на „Васил Левски“, останалите са освободени до началото на процеса. По-голямата част от тях бягат в България.
Георги Атанасов също избира пътя към свободата. Отива в София и кандидатства във Въздушните на Негово Величество войски. В началото на 1940 г. е назначен на длъжност, а през април започва практическо летателно обучение като пилот. Колегите му му дават прякора Добруджата. На 25 юли полага първия си пилотски изпит. Завършва успешно курсовете и на 29 март 1941 г. за добро поведение и добър успех е произведен в чин кандидат-подофицер. След завършване на обучението си в края на март е изпратен за носене на служба във 2-ри въздушен полк.
Но епохата е превратна – Втората световна война е в разгара си, българската войска е изправена пред големи изпитания, които не подминават и авиацията. Макар и на пръв поглед „символична“, войната е съвсем реална. През 1941 г. са бомбардирани 25 населени места и обекта. През септември 1942 г. още няколко града понасят щети, като най-тежко е положението в Стара Загора.
1943 е годината, в която зачестяват бомбардировките над София. Първата от тях е на 14 ноември. Атаките продължават и на 24 ноември. Третата бомбардировка е на 10 декември. Георги Атанасов участва в това въздушно сражение. Към този момент служи във 2/6 орляк. Лети на самолет Dewoitine D.520.
В сражението на 10 декември 1943 г. българските авиатори изпълняват достойно своя дълг – въпреки численото превъзходство на врага успяват да защитят по-голямата част от града, бомби падат само в крайните квартали. Няколко дни по-късно, на 20 декември, следва ново нападение. В спомените си участвалият като част от 2/6 орляк о.з. полк. Асен Ковачев описва следната картина:
„Към 11 часа предупредителната служба съобщи за насочващи се към Кратово – Самоков – Ихтиман противникови групи от бомбардировачи и изтребители. Веднага бе даден сигнал за готовност, а в 11.15 ч. – и заповед за излитане. Моето ято пак имаше задача да охранява орляка от Lightning-ите. Ние завихме към Самоков – Ярлова планина и на 6000 m височина пред нас се появи „кълбото“. Насочихме се към него откъм слънцето, атакувахме стремително и явно това е изненадало противника, защото още с първата атака бяха свалени два Lightning-а. Мой воден беше подофицер Георги Атанасов – Добруджата (подч. мое), великолепен летец и стрелец. В същото време атакува и 642-ро ято начело с поручик Виктор Павлов и воден подофицер Цоню Узунов. И двете ята атакуваха по двойки, при което сред противниковите изтребители настъпи суматоха. От своя страна в боя бяха повредени няколко Liberator-а, които по обратния път са паднали на наша територия“.
Един от свалените изтребители е на сметката на Георги Атанасов. За участието си в декемврийските боеве е предложен за награда и получава орден „За храброст“ IV степен.
Във военните архиви е записано: „Георги Атанасов има победа в боя на 10.12.1943 г. Призната победа: свален един изтребител между Дупница и Радомир.
Емил Българанов има победа в боя на 10.01.1944 г. Призната победа: една „летяща крепост“ в бомбардировъчна формация над Владайското дефиле се разбива в Люлин планина, северозападно от манастира „Свети Крал“, унищожен четиримоторен бомбардировач“.
В статистиката за победите на летците от Въздушните на Негово Величество войски Георги е с 1 победа и 1 точка (свалил е изтребител). Посочен е от 1/6 орляк.
Информацията за Българанов е оскъдна. Роден е през 1919 г. Завършва 60-и випуск на ВНВУ през 1939 г. От випуска е и Добри Доневски. Кавалер на орден „За храброст“, на 10 януари 1944 г. сваля със своя D.520 един бомбардировач.

На 3 юни 1944 г. Георги Атанасов заедно със своя колега Емил Българанов излитат от летище „Враждебна“ към Варна с италиански трофеен самолет Nardi. Пилотите вземат самолета, за да го пребазират и укрият с цел да не попадне в ръцете на германците, които искат да го присвоят. Това е истината, макар че в медиите и книгите през годините се публикуват неверни твърдения. Авиаторите носят със себе си и парична сума, предназначена за родителите на загиналия на 17 април 1944 г. край Перник пилот Димитър Попов. Заповедта е да го пребазират на летище
„Чайка“.
Прелитайки над Варна, поради техническа повреда самолетът Nardiсе разбива. Българанов загива на място. Георги Атанасов е тежкоранен и е пренесен в местната болница, където умира. Погребан е от майка си в родния Добрич. Гробът е запазен и днес в гробищния парк на града. Майката на пилота – Анка Илиева, си отива от този свят на 2 февруари 1976 г.
Георги Атанасов е част от едно поколение български авиатори, бранили небето на България в превратна епоха. Без реален боен опит тези храбри момчета успяват да защитят в максимална степен своите сънародници и да ги предпазят от ужасите на войната – война, отнела милиони човешки животи.

Снимки - 1. Георги Атанасов
2. Емил Българанов
3. Гробът на Бъларанов
4. Гробът на Атанасов
5. Некрологът в списание ЛЕТЕЦЪ
6. Картината от Марий Чернев на победата на Георги Атанасов
7. На паметното място на Българанов в Аспарухово



Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!


СНИМКИ, ВЪЗДУШНИТЕ АСОВЕ - 80 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ЛЕТЦИТЕ ГЕОРГИ АТАНАСОВ И ЕМИЛ БЪЛГАРАНОВ. Едно уникално изследване, което се публикува за първи път

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/7 СЛЕДВАЩА СНИМКА


Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка