хаджи Димитър СТАВРЕВ
pan.bg



ТУБС „Шабла 2023“ бе знаменателно с няколко неща. Едни от тях бяха успешните пускове със ЗРК С-75М3 „Волхов“. Официално комплексът не е на активна служба, води се в резерв. За да се „съживи“ комплекса и да се проведат пускове, при това напълно успешни, бяха събрани военнослужещи от 6 формирования, имали някога в кариерата си досег до комплекса, и бе проведена огромна по обем и усилия работа от целия екип.

На 7 юни честта да осъществи първият пуск като офицер за насочване бе дадена на полк. Димо Илиев, за който това бе последен пуск в кариерата му предвид предстоящото му пенсиониране през август 2023 г. Интересното в случая е, че и първият му пуск в кариерата му е на същия комплекс, но на 10 май 1990 г. на полигон „Ашулук“ в тогавашния СССР.

Вторият пуск на ЗРК С-75П3 „Волхов“ също бе знаменателен - за първи път той бе осъществен от изцяло женски разчет с офицер за насочване лейт. Радостина Александрова. Тя всъщност е позната на читателите на българското списание за авиация „Клуб КРИЛЕ“, защото попадна в нашите обективи още през 2021 г. по време на „Шабла 21“, когато като курсант V курс във Факултет АПВОиКИС „П. Волов“-Шумен бе на стаж на ЗРК С-125М „Нева“ на полигона.

Разговаряхме с нея ден след пуска, на позицията на ЗРК С-75М3 „Волхов“: „Казвам се Радостина Александрова, лейтенант, служа във в. ф. 22320-Божурище. Завърших през 2021 г. Факултет АПВОиКИС, профил „Зенитно-ракетни войски“. Родена съм в Монтана през 1997 г., където завърших Природо-математическа гимназия "Свети Климент Охридски". Към военната професия се насочих сама, в семейството досега не е имало военни. Избрах професията защото е сериозна, и исках да се насоча към нещо което е предизвикателство за мен. Приятелите ми казваха „Много ще ти е трудно, недей да записваш това, няма да се справиш, това не е женска професия“. Въпреки това реших да опитам и надявам се успешно.

Подготовката за вчерашния пуск започна още с постъпването ми на служба в Божурище, защото във Факултета изучавахме ЗРС С-125М „Нева“. За стрелбите се подготвям от над една година. Преди 2 месеца имахме командировка тук в Шабла, за да видим комплекса и да срещнем с разчета, за да видим дали можем да работим заедно, дали се разбираме при работа в кабината, да се стиковаме. Последните 20 дни помогнаха много, тъй като тренировките бяха всеки ден, от сутрин до вечер, на практика без почивка, само за храна. Досега бях осъществявала само „електронни“ пускове, с имитатор „Акорд“. Но там е по-спокойно, има повече време за реакция. Вчера бе уникално - бях вътре в кабината на комплекса, досега никога не съм била вътре по време на пуск, само съм гледала отвън. Нищо не може да опише тръпката на момента в който получиш координатите на целта. Пускът е най-важния момент в живота на един офицер от ЗРВ. След вчерашния пуск чувствам професионално удовлетворение, виждам смисъла от тези 5 години във Факултета и двете години служба досега. Въпреки че досега не съм осъществяла пуск, мисля че се справих и аз и разчета много добре“.

Разговаряхме и с дамите от разчета - серж. Кремена Христова, редник Даниела Банкова, серж. Свилена Пенева, редник Галина Григорова, всички служещи във в. ф. 36780-Шабла. Попитахме ги какви емоции са изпитали по време на вчерашния пуск - серж. Христова: „Беше невероятно, за мен това бяха втори стрелби, усещането всеки път е все по-приятно и по-приятно. Доста труд положихме за да „съживим“ комплекса, а след това много труд и тренировки за да се подготвим за пуска“. Редник Банкова: „И за мен бе много емоционално, защото това ми бе първи боен пуск. Когато ракета излети, чувството е невероятно“. Серж. Пенева „Винаги има тръпка когато има пускове. Ако не си участвал в пуска не можеш да знаеш каква е тръпката, но когато си част от него, разбираш за какво става въпрос. Вълнението и емоциите са големи, всичко е много хубаво“. Редник Григорова: „И за мен това бе първи пуск и изпитвам професионално удовлетворение от него. Чувството е невероятно“.

Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/14 СЛЕДВАЩА СНИМКА