Pan.bg 25 мар 2023 | 01:34 views

(2672)

(0)

ПАН.БГ

Списание КРИЛЕ и сайтът ПАН.БГ , честитят рождени ден на един достоен военен летец и заслужил генерал , дал много за развитието на българските ВВС!

Летешка биография:
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >

Иван Йорданов Бинев е роден на 25 март 1938 година в Пол-
ски градец, Новозагорско. След местното селско училище
продължава образованието си в реалната гимназия в град Нова
Загора. Тук, през пролетта на 1954 г. се записва в курсовете по
парашутизъм и същото лято прави първия си скок.
Завършил средното си образование през 1956 г., заобичал не-
бето, Иван Бинев кандидатства за курсант във военновъздуш-
ното училище “Георги Бенковски” – Долна Митрополия и е при-
ет. Три години продължава подготовката му за пилот. Първата,
практически се обучава на самолет Лаз-7, втората – на Як-11 и
накрая – на МиГ-15. След като сдава и последния си изпит е
произведен младши лейтенант и разпределен да служи в Рав-
нец. Започнал от първото от офицерските звания, е назначен и
на най-ниската длъжност от служебната им авиаторска йерар-
хия – младши пилот. Три и половина години продължава слу-
жебната му дейност на нея като отначало лети на МиГ-15, а пос-
ле се приучва на МиГ-17.
От 1963 г. лейтенант И. Бинев е преместен в Узунджово. Пак
е младши пилот, но по-късно и заместник-командир на звено.
Вече лети на МиГ-19.
23
След около две години време, вече старши лейтенант, млади-
ят офицер е изпратен да служи в Габровница, където лети на
самолет МиГ-21. В този гарнизон по-старшото командване му
дава възможност да съвместява две дейности – да продължава
полетите си, като едновременно с това изпълнява и функцио-
налните задължения на ЗКПЧ(заместник-командир по полити-
ческата част) на ескадрила. Или, образно казано, той 4 години е
с “две дини под една мишница”.
През 1969 г., в Габровница, на капитан Бинев му е поверена
ескадрила МиГ-21, а след две години той постъпва във ВА “Г. С.
Раковски”.
Завършва командния профил на академията ни 1974 г. и вед-
нага след дипломирането си става заместник на 18-и иап – Добро-
славци, а от следващата година е титулярен командир на същия.
От 1978 до 1980 година, със звание полковник, следва пълния
курс на академията на ГЩ на Съветската армия “Ворошилов” в
Москва.
Най-дългия си началнически период започва от есента на 1981 г.
Тогава произведеният генерал-майор Иван Бинев поема предво-
дителството на 1-ва дивизия ПВО, чийто щаб е в Божурище.
През 1990 г. е назначен за заместник-командващ ВВС, а след
две години е издигнат – става заместник-началник на Генерал-
ния щаб на Българската армия.
От 1994 г. генерал-лейтенант Бинев става главен инспектор
на ВВС в Инспектората на Министерството на отбраната.
Преминал последователно през всички офицерски звания до
сребърно-сърмените пагони с по две генералски ромбчета (то-
гава), служил с чест на всички авиационни длъжности, малко
преди да изпълни своето офицерско 40летие той взема важно
решение. На рождения си ден 1998 г. подава рапорт, за да поис-
ка среща с министъра на отбраната. Не посочва причината.
Министърът недоумява: какъв ще да е поводът за предстоя-
щия им разговор? Но... нали затова ще се срещат – да се разбе-
ре. И се изяснява – генерал Бинев моли да бъде освободен от
24
досегашната си длъжност и пенсиониран, без да ползва полага-
щото му се стоене в разпореждане. Да, докато е работил, е взи-
мал заплата. Сега – защо?
Министър Ананиев се съгласява с усмивка. Награждава го със
знака “За вярна служба под знамената” – II степен и му подарява
ловна карабина “Калашников”. Знае го, че е заклет ловец.
Разбира се, прославеният пилот не може да не се прости и с
небето, както подобава. На 21 април 1998 г. е неговият после-
ден полет със самолет МиГ-23 на летището в Доброславци. След
около 4600 часа нальот на 10 типа самолети той слиза завинаги
от кабината.
Това е накратко дългата биография на боевия авиатор.

Част от спомените са публикувани в книгата ПОБЕДНИ ПОЛЕТИ, том 2 - Защо да загиваш, издателство "Пропелер"

СПИСАНИЕ КРИЛЕ: ЛЕТЕЦЪТ ГЕНЕРАЛ ИВАН БИНЕВ - ПРОИЗШЕСТВИЕ С МИГ-21 В ГАБРОВНИЦА (ГАЛЕРИЯ)

Списание КРИЛЕ представя - летецът генерал Иван Бинев!

Автор за списание Криле - Стефан Стефанов
Част от спомените са публикувани в книгата ПОБЕДНИ ПОЛЕТИ, том 2 - Защо да загиваш, издателство "Пропелер"

Летешка биография:

Произшествие с МиГ-21 в Габровница - “Повярваш ли само на себе си, си загинал”

Точно така се изрази, когато започнахме да умуваме критич-
на ли е била тази ситуация или не? Според него това е нещо
обикновено. То не е интересно, защото си е... авиаторска рабо-
та. Даже ми даде друг красноречив пример, от своя опит.
Когато служел пак в Габровница има случай да премине почти
целия си полет при обзело го лъжливо чувство. Лети със самолет
МиГ-21 в сложни метеорологични условия. Наоколо му няма осо-
бени ориентири, на които да разчита. Няма и начин да се заблуж-
дава, да се самоуспокоява. Никой с нищо не е нещо над другите.
Следователно – той също. Онези в небето са едно цяло с тези на
земята. Дето казват – лявата ръка да не знае какво прави дясната,
са приказки от друго естество. Пилотите нямат нищо общо с тях.
Та, да си дойдем на думата. В Габровница тогава, откъдето
започнахме, става следното: той излита. Изпълнява предвиде-
ните му по програмата фигури. Прави и прехват. И през всич-
кото това време е в неестествено положение – вместо нагоре с
главата, е обърнат наопаки. Само че МиГ-21 има пълен автопи-
лот. Каквото и да си мислиш ти, машината си знае по-добре ра-
ботата. На нея трябва да се доверяваш, не на онова, което те е
прихванало и... омагьосало.
И на колегите си, разбира се!
Oбаче има летци, които просто лъжат за лъжливото чувство.
Като каже, че никога не го е изпитвал, като се заинати – иди че
го разубеждавай. Той лично, като ръководител полети, прибира
на полосата един свой заблудил се побратим. И същият не иска
да си признае, че е бил с лъжливо чувство. Докато не му доказва
и не го принуждава да си признае. Какво толкоз странно има?
Много опасно е това състояние на летеца. Много коварно и...
скъпоструващо.
По време на полети пилотите никога не бива да се предоверя-
ват единствено на себе си. Иначе...
– Да, да – повтаря думите си той. – Повярваш ли само на себе
си, загинал си! А да се пребориш с лъжливото чувство си е чи-
сто човешка и най-вече е професионална, авиаторска работа.
22
Каза, че който ми е казал за Габровница, сигурно не ме е излъ-
гал. Само че той не си спомня точно кое. И кога? Доколкото
другото от това летище, че той там е прекръстен, помни. По-
точно, там започват да го назовават с ново име. Една от съпру-
гите на летците, когато става дума за него, уточнява: “Кой, онзи
вашият, Белият вожд ли?...”
Още от старши лейтенант косата му е бяла, да кажем, като
софийски сняг. Макар че сега е съвсем бяла – направо, като
планинска преспа, разликата не е кой знае каква голяма. А мла-
дата жена, сигурно впечатлена от едноименната книга на Майн
Рид, му лепва това име, което го съпътства и до днес.