pan.bg

На 26 януари се навършиха 95 години от рождението на летеца полк. Стоян Петров, командир на авиобаза Безмер (1965-1969 г.), заместник командир на българските ВВС и ПВО (1979-1987 г.). Най-възрастният летец, приучен на МиГ-21.
Дългогодишен автор и служител във вестник ВВС и списание КРИЛЕ. Автор и на авиационната книга-биография "Жажда за небе".
За съжаление той напусна земния свят на 14 ноември 2015 г.
Поклон пред светлата му памет!
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >

Нека си спомним за него!


Снимки - архив списание КРИЛЕ

ПЕТРОВ, СТОЯН ХРИСТОВ - Биография от книгата на големия авиационен автор Цветан Цаков - 20 вес Българската авиация - КОЙ, КОЙ Е, Издателство "Еър ГРУП 2000"

Виден български боен пилот, инструктор и възпитател, с принос в обучението във военната авиация.
Роден на 26 януари 1927 г. в с. Градница, Севлиевско. Произхожда от селско семейство. След завършването на гимназия постъпва във Военновъздушното училище, което завършва с отличие (1950 г.). С отличие завършва и ВА “Г.С.Раковски” (1965 г.).

Първите си полети изпълнява на летище Долна Митрополия (1948 г.) Инструктор в училището (1949-1952 г.), включително и на летци-свързочници. Участва в летателното обучение на курсанти за пръв път на боен самолет (Як-9М, 1952 г.). Бил е командир на звено и щурман на полк (1954 г.). Заместник-командир по летателната подготовка на авиополк в НВВУ (1955-1962 г.). командир на авиобаза Безмер (1965-1969 г.).
При допусната летателна катастрофа е свален от длъжност и е изпратен за началник катедра “ Тактическа подготовка” във ВНВВУ “Г.Бенковски”. Старши щурман, той и инспектор по техника на пилотиране във ПД ПВО (1970-1973 г.). Оперативен дежурен в централния команден пункт (1973-1974 г.), но вследствие на нарушение на въздушното пространство отново е понижен в длъжност. Инспектор по изтребителна авиация в отдел “бойна подготовка” на командването на авиацията (1974-1979 г.). Заместник-командващ авиацията в ПВО и ВВС по тактическа подготовка, планирането и отчета й (1979-1987 г.).
С повече от 40 години летателен стаж. Пролетял е повече от 3200 часа (1200 на свръхзвуков самолет) на 9 витлови и 11 реактивни самолета.
Най-възрастният летец, приучен на МиГ-21.
Полковник от запаса. Военен летец първи клас (1967 г.). Заслужил летец на НРБ (1984 г.)
(По автобиографични бележки, 1996 г.)

Петров Фрагменти: “Българската авиация потъва”
• “В моето село по време на детските ми години никой не се беше сетил да мечтае за авиаторство. Но ето че един ден в граднишкото небе се появи и зарея оранжево-жълт двуплощник, пилотиран, както по-късно се разбра, от нашия съселянин – известният летец Христо Пътев. Той запали у мен първите искри на летателната мечта. Във въздушното училище обаче постъпих съвсем случайно. Като школник от ШЗО кандидатствах за военното училище “Васил Левски”. По време на изпита по математика строен полковник от авиацията ни покани да се запишем за летци. Кандидатствах и за моя изненада бях приет.”
• “По моя вина не съм допускал летателни произшествия и не съм имал откази по авиационната техника. Авиацията ми даде много, но смея да твърдя, че и аз служих предано и всеотдайно. Това невинаги е оценявано от някои мои началници и подчинени. Моето верую винаги е било, че авиацията трябва да се води, а не да се тика като повредена каруца, както мнозина мои познати правеха това.”
• “За мене всичко постигнато в авиацията е лична победа. Много съм се радвал на първото си офицерско звание, на положението си на пилот-инструктор на боен самолет, на държавните награди, на личната ми водеща роля при усвояването на полетите на пределно малки височини над суша и море, и най-вече усвояването на свръхзвуковия самолет МиГ-21 по пълния профил на изтребител-прехващач. Имам принос в разработването, а в последствие и в организирането на и провеждането на бойни стрелби по мишена Ц-7 на полигон Шабла, по каквато извърших първия пуск с учебна ракета на този полигон. Разработвал съм учебни помагала: “Курса за подготовка на курсанти-летци на реактивна техника” (1957 г.), “Курс по подготовка на изтребително-бомбардировъчна авиация за бомбопускане от МиГ-21” (1975 г.). Тези документи имат свой принос за повишаване бойната подготовка на авиацията.”
• “Българската военна авиация в края на ХХ век по мои виждания не върви. Тя просто потъва по различни причини, като безпаричие, политиканство, бездушие и безотговорност. Тя е като след опустошителна война. Страна, дала на света Асен Йорданов, Христо Топракчиев, Симеон Петров, Димитър Списаревски и други светли имена, първопроходец в небето, да търпи такова бедствено положение на своята авиация. За това може само да се съжалява. И толкоз. В годината, в която се чества 85-годишнината на българската военна авиация, това буди горчиво съжаление. А иначе, ако се получат средства, нашата авиация не се нуждае от пророци. Тя има отъпкани пътеки във въздуха.”
• “Наред с много радости, в авиационния ми живот има не малко горчивини Трудно съм понасял раздялата с мои бойни другари-летци, като Георги Йовчев, Радослав Димитров, Стоян Стоянов. Най ми е било тежко и никога няма да забравя тенденциозността при разследването на командвания от мен 22-и ИБАП и привикването ми в партийната комисия. Там бях нападнат като заклет враг на авиацията. Бяха отречени всички мои успехи и постижения, и то преди всичко от хора, съвсем далече от авиацията, като например началник-свръзки на авиационния корпус. Винаги ми е тежало, когато съм бил пренебрегван, макар че доста са ме впрягали в работа. Много ми е помагало в трудни моменти утешението, което съм слушал от моята майка: “Добре е, че сме живи и здрави”, и често употребяваната от мой учител мисъл: “За криво колело прав път няма!” Радвам се, че още мога да се уповавам на тези не чак дотам изящни фрази, но според мен абсолютно верни.”

Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!

ПРЕДИШНА СНИМКА 11/11 СЛЕДВАЩА СНИМКА