Рицарят на Ан-2 кап. Георги Йорданов с последен полет на любимия самолет (ГОЛЯМА ПРОЩАЛНА ГАЛЕРИЯ)

Pan.bg 03 дек 2020 | 18:14 views (20732) commentaries(10)
img
Хаджи Димитър СТАВРЕВ
Pan.bg



Визитка:
Капитан Георги Йорданов е роден в Пловдив на 18.12.1965 г., но детството му минава в Садово. Любовта към авиацията запалват хората и самолетите от авиобаза Чешнегирово. На 16 години и половина отива в Аероклуб Пловдив като парашутист. На следващата година се прехвърля в моторно летене. Преминава авиолекарска комисия и е допуснат за полети на учебен самолет Zlin-42. През 1989 г. завършва във ВНВВУ „Г. Бенковски“-Долна Митрополия, специалност „летец-пилот за ВВС“. Започва службата си като офицер в 13-и вертолетен полк бойни вертолети в Стара Загора (последствие 23 вертолетна авиобаза). Последователно службата му минава на различни летателни длъжности в 13-и ВАП (13 ваб), командване „Тактическа авиация”, 16 транспортна авиобаза–Враждебна, 24-а авиобаза. Летял е на 7 различни типа авиационна техника – Zlin-42, L-29 Delfin, вертолети Ми-2, Ми-24, Bell-206, L-410UVP, Ан-30 и любимия Ан-2 с общ нальот от над 1360 летателни часа.

На 3 декември 2020 г. кап. Георги Йорданов от състава на 16-а Транспортна авиогрупа-Враждебна в състава на 24-а авиобаза-Крумово осъществи последен полет поради навършване на пределна възраст. Полетът бе на Ан-2 борд 027, на който кап. Йорданов летя през последните 24 години. След подгряване на двигателя, кап. Йорданов рулира по рульожката на Северния район на летище София, като спря преди писта 09, за да изчака кацащ полет на Lufthansa. След това излезе на писта 09 и изпълни разбег, за да излети плавно в източна посока. Последва вираж наляво и полет северно от ПИК на летище София. След броени минути с нов ляв вираж излезе над ПИК 09 и направи low pass, следван от ляв вираж с ниско прелитане точно над новия хангар на 16-а ТрАГр-Враждебна. След още един low pass по същия маршрут последва touch and go по ПИК 09 и след нов кръг северно от летището окончателно кацане на ПИК 09 с напускане по рульожката към Северния район на летище София. Там вече го чакаха командването на 24-а авиобаза, на 16- ТрАГр-Враждебна, колеги и приятели. Капитан Йорданов рулира до входа на стоянката на хангара на Транспортната Авиогрупа и установи Ан-2. Изпратен с поздравления от екипажа, кап. Йорданов слезе от самолета с българския трикольор в ръка. Рапортува на командира на 24-а авиобаза бриг. ген. Димитър Иванов за успешното завършване
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > > на полета, а след това и на командира на 16-а ТрАГр полк. Филип Ангелов. Последваха поздравления от колеги и приятели, а да го посрещнат от последния му полет от Пловдив бе пристигнало семейството му.
Бриг. ген. Димитър Иванов връчи на кап. Георги Ангелов офицерска сабя, а командирът на 16-а ТрАГр-Враждебна полк. Филип Ангелов възпоменателна снимка на кап. Йорданов в кабината на Ан-2, профил на Ан-2 и подарък от колектива на Авиогрупата. Видимо развълнуван и просълзен кап. Йорданов се разписа на борда на любимия Ан-2, точно под емблемата „Сивото гардже“. Последваха снимки с командването и колегите пред самолета, със семейството и с приятели. Техникът на самолета почтително изчака фотосесията и поднесе дневника н асамолета за подпис. Капитан Йорданов се разписа и добави „Послед полет“ и датата.
На настойчивите подканяния за интервю от страна на медиите, развълнувания кап. Йорданов си осигури 5 минути, за да го отминат малко емоциите. Офицерът намери дипломатичен начин с оправданието, че шума от загряването на двигателите на подготвяния за излитане С-27J Spartan ще попречи на записите.

Интервю със сълзи в очите
-Днес се сбогувахте с любимия Ан-2. Какво бе усещането?
-Оказа се, че все още мога да го пилотирам. Вълнението е огромно, но не го възприех като последен полет. Реално днес изпълних един рутинен полет, както е било винаги досега. По време на полета само веднъж ми мина през ума, че това е за последно. Но, както казваше един мой командир - в авиацията няма място за емоции.
-След повече от 30 години в авиацията, няма как емоциите да не ви връхлетят.
-Така е, но за себе си не съм се сбогувал с авиацията. Аз съм оптимист и нека всички сме оптимисти и да гледаме напред. Да, за мен това е края на една кариера във българските ВВС. Не съм мислил да продължа в другата авиация. Много ще ми липсва. Сигурни сте чували, че авиаторите дълги години след края на полетите ги сънуват, сънуват излитания и кацания. На мен също ми се е случвало, когато е имало дълги периоди на прекъсване на полетите и особено, когато наближава време за подновяване на полетите и възстановяване на подготовката, съм сънувал че си правя тренаж, преминавам точка по точка инструкцията за полети, преминавам през контролните карти и имам чувство, че това много ми е помагало. Когато след дълго прекъсване, започвахме полети, имам чувството че много бързо възстановявах подготовката, може би защото е я бях преминавал на сън. Тъй като има достатъчно висока подготовка, прекъсванията не ми влияеха много-много, но в началото винаги има малко притеснение. В момента в който си излетял, като си огледаш кабината и всичко ти се връща в съзнанието - местоположението на уредите и реда да контрол на приборите.
-След полета имаше сълзи в очите. Кое ви развълнува?
-Раздялата с авиацията. (в очите на кап. Йорданов пак заблестяха сълзи) Не само със самолета, но и с колегите, с летището. С това което съм правил 24 години. Това ще остане като спомен в съзнанието и сърцето ми, не само в снимките. 16-а ТрАГр е базирана на най-голямото летище в България, пред очите ни непрекъснато излитат и кацат непрекъснато самолети. Летях на най-малкия транспортен самолет в българските ВВС, но доказахме че можем да летим и да изпълняваме задачи и с него. Ан-2 в никакъв случай не може да бъде подценявам като летателен апарат, защото новите самолети се пилотират много по-лесно. Ан-2 е самолет без автопилот, без хидравлика, без нищо в помощ на пилотирането. Много от момчетата които обучих за втори пилоти на Ан-2, когато продължиха на C-27J Spartan бяха класи над колегите си. За тях бе все едно от „Трабант“ да се качат на „Мерцедес“. Ето защо съм удовлетворен от работата си. Мисля, че изпълних своята мисия и се справих достойно.
-Днес по време на полета направихте интересни фигури?
-Това е благодарение на опита ми - бързо да променяш наклоните и след това бързо да възстановяваш хоризонталния полет. Днес с разрешението на София-кула направих low pass, за да може и вие да наблюдавате полета. Така стана по-атрактивно, а и аз се сбогувах с Ан-2.
-Кога бе първия ви полет с Ан-2?
-Ноември 1996 г. с Ан-2 борд 026, който сега е музея на авиобаза Граф Игнатиево. След като изкарах теоретичния курс, започнахме полетите, като реално първия ми полет бе на летище Граф Игнатиево. 24 години по-късно приключвам с около 800 летателни часа.
-Коя е най-голяма ви гордост в кариерата?
-Това че успях да предам опита си. Реално съм обучил много хора на Ан-2 и като втори пилоти, и като командири. Дълго време бях единствен инструктор, защото другите колеги се уволниха. Сега когато си отивам, се гордея, че оставям след себе си 2 подготвени инструктори на Ан-2. Така самолетът може да бъде използван пълноценно за предвидените за него задачи. От тях зависи да положат усилия и да предадат опита си на следващите, за да не се нарушава приемствеността, която е важна във всяка сфера, но особено в авиацията. Един авиатор се изгражда много трудно, трябва много време, много летене, много полети и много висока теоретична подготовка. За да се постигнат всички тези неща трябва човека да е високо мотивиран. За авиатора мотивацията е летенето. Няма да видите пилоти от ВВС, които да стачкуват заради ниски заплати, не че те са много високи, просто при нас моралът и мотивацията са на съвсем друго ниво.
Имахте ли желание да се приучите на друг тип самолет?
-Не, дори ми предлагаха, но аз отказах. Ан-2 е любовта на живота ми.

Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!


Рицарят на Ан-2 кап. Георги Йорданов с последен полет на любимия самолет (ГОЛЯМА ПРОЩАЛНА ГАЛЕРИЯ)

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/41 СЛЕДВАЩА СНИМКА

loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 10

  1. #1
    volxov5 03 дек 2020, 22:36
     
    3
     
    18

    Голямо развитие в таз ВВС...Еx О....Де


    Рицарят на Ан-2 кап....е роден в Пловдив на 18.12.1965 г

    Голямо развитие в тава ВВС...Ех Оо....Де


    Рицарят на Ан-2 капитан....е роден ..... 18.12.1965 г.

    Да бяхте го номинирали за Крал или маршал/марш на вънка/

  2. #2
    Zapasa 04 дек 2020, 08:22
     
    17
     
    1

    Респект! Успех в цивилния живот Майна, Бъди здрав!! Достоен българин!

  3. #3
    Сашо 04 дек 2020, 11:11
     
    1
     
    1

    Корекция по-горе : 50 години

  4. #4
    volxov5 04 дек 2020, 23:14
     
    2
     
    5

    Къде с снимката със шута в гъза.

    Kaпитan на 55 год.?????

    В Графа на пазарa .на 31 год. се уволних ,като кептан.
    Преди много години,

    p.s

    Само да попитам!>!>????

    На Антоновката ,още ли е със свещи ,къси ,c резба 18 мм и 5 електрода за искрата.

  5. #5
    горе 05 дек 2020, 21:34
     
    4
     
    0

    Браво. Така се прави.

  6. #6
    volxov5 06 дек 2020, 21:36
     
    0
     
    2

    Така се прави


    ВВС...Еx О....Де,

    Dа не би случайно е селско стопанска авиация?????

    p.s

    Ан-2

    Парашутисти ли е пускал или бацили по полетата на РБ/!!!!>!>!>????

    Остава и да пенсионирате и пилот на

    Ka-26



  7. #7
    манго 10 дек 2020, 18:01
     
    5
     
    0

    Според мен не сте прави! Разбира се,позорно е да си капитан на тази възраст,но момчето не е виновно. Виновни са тутманиците в МО генералите и полковниците след 89 година. Р.С.Един от "царските" офицери след 9 тихо и кротко я докарал до капитан. В Безмер. Минал на МиГ-15 пак тихо и кротко. Дошъл руския военен съветник/на който по късно фанара на 15 му отряза главата в Безмер/ и му направило впечатление....Дърт,капитан и лети на 15. Какъв е попитал? Царски офицер му отвърнали,бил се е с американците! Бе Вие луди ли сте, попитал руснака? Има боен опит,лети на 15 пък го държите капитан. На другия ден му турили пагоните на майор ,а след седмица в запаса!

  8. #8
    volxov5 11 дек 2020, 22:11
     
    1
     
    4

    Виновни са тутманиците в МО генералите и полковниците след 89 година

    Отново ударихте греда

    Тез преди 89 год.


    p.s

    При тях имаше едно мото

    Трудно да накараш ленче на работа,кептан,,да се откаже от чужди жени и полковник да се пенсионира.....

    Погледнете снимките ,пенсии и какво друго...


    ``Успех в цивилния живот Майна``

    Каква Майна,
    Къде е сaдово или Филибето???

    роден в Пловдив,но детството му минава в Садово

    p.s.1

    Като при мене,роден в София,но детството му минава в Гара Пирин

    Голям майтап....

  9. #9
    Торо 15 дек 2020, 21:44
     
    3
     
    1

    И какво като се оттегля като капитан на 55?
    Летял си е, кефел се е, и сигурно по картата му на месец е влизало повече от колкото на някои генерали (да си ги харчи със здраве).
    Само на разни маниаци и чехльовци им дреме за размера на фирмата.

  10. #10
    volxov5 15 дек 2020, 22:39
     
    0
     
    4

    Тора Бора,какви глупости сте написали>>>???

    ``И какво като се оттегля като капитан на 55?``

    p.s

    Това ,да не ви е бостан и да крадете...А.
    От къде..От партии,>>>???

    Кой ви плаща за масрафа....Вие ли???

    Летял си е, кефел се е

    p.s.1

    Какво сте изработили,,,докажете ми...????
    Края на годината наближава и ...да няма ...Благо...творителни дареnия....алергия или литургия

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка