СТРОГО СЕКРЕТНО ЗА PAN.BG: УНИЩОЖЕНИЕТО НА СТРАШНИТЕ БЪЛГАРСКИ РАКЕТИ Р-300 И Р-400 И АМЕРИКАНСКАТА СЯНКА...

Pan.bg 26 мар 2020 | 00:45 views (3739) commentaries(1)
img
Pan.bg - Библиотека “Клуб Криле” №41 – Ракетна техника - 2001 г.
Краят на българските ракети Р-300, Р-400
Със специалното съдействие на Мирослав Гироши
Изд. Еър груп 2000 ООД
ЦИТИРАНЕТО НА СТАТИЯТА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. АВТОРСКИ ТРУД!



Р-300 и Р-400 като политически въпрос

Днес България е единствената държава в света, която все още поддържа на въоръжение уникалния ракетен комплекс Р-400. Според редица специалисти той няма аналог в света. Освен това страната ни единствена от бившите членки на Варшавския договор е запазила напълно боеспособния комплекс Р-300. Докога ли?

Предисторията на външния натиск за унищожаване на българските ракети е свързана с Договора за унищожаване на ракетите със среден и малък обсег, сключен между САЩ и СССР на 8 декември 1987 г. В него СССР поема ангажимента да унищожи и ракетния комплекс Р-400 “Ока” (в договора той е записан под означението ОТР-23 или SS-23). Не е ясно по каква причина, как и защо една ракета с обсег до 400 km е включена заедно с тези над 500 km и е предвидена за унищожаване. На конструкторското бюро е заповядано да се изстреля ракета на разстояние над 500 km, така че американски спътник да фиксира попадението. Главният конструктор на комплекса 9К714 Н.С.Непобедимий заявява, че балистиката него позволява и подава оставка. При опит да се изстреля ракетата на разстояние 410 km системата за управление отказва. Въпреки това ракетите са унищожени. Съветският съюз декларира, че разполага с 239 ракети от комплекса “Ока” – 167 развърнати и 72 на склад, и 64 с инертна бойна част). Пусковите установки са съответно 102 броя развърнати и 82 броя неразвърнати. (1) Това се оказва голяма изненада за западните разузнавателни служби. Във всички свои анализи те предполагат, че СССР разполага с по-малък брой ракети и пускови установки.
В края на 1988 г. правителството на ГФР обявява, че ще унищожи ракетите “Пършинг –1А”, с които разполага. В отговор на това на 15 март 1990 г. ГДР също сваля от въоръжение своите комплекси Р-300 и Р-400 (подробна техническа информация за тези комплекси ще намерите по-долу). Това е втората изненада за политиците, разузнавачите и анализаторите на Запад. Оказва се, че СССР е предоставил на ГДР контрола над един най-модерните си комплекси. През следващия месец СССР заявява, че 73 ракети от комплекса




“Ока” са закупени от ГДР, Чехословакия и България в периода 1985-1986 г. На Запад след първоначалния шок от това, че нито едно разузнаване не е успяло да открие наличието на ракетите в тези страни, се вдига голям шум.
Предполага се, че СССР нарушава договора и се правят опити да се докаже, че ракетите са доставени по време и след неговото подписване. Въпросът е повдигнат и в Конгреса на САЩ, след като пхрезидентът Джордж Буш внася доклад по темата. По този повод на 18 септември 1990 г. сенаторът Хенри Хаид прави следното изявление. “Нека да се надяваме, че ако източноевропейците запазят SS-23, то ще ги насочат по-скоро на Изток, отколкото на Запад.
За да се запазят технологичните секрети ракетите от ГДР са изведени от страната и вероятно по-късно са унищожени на територията на СССР. Това става по силата на споразумение между Горбачов и канцлера Кол, както и поради задълженията на ГДР, залегнали още в договора по закупуване на ракетите. Оттогава започва и перманентния натиск над правителствата в Източна Европа за ликвидиране на всички ракетни комплекси с обсег над 100 km.
Още през 1990 г. министърът на отбраната на Унгария декларира готовността на страната си да се откаже от тактическите и оперативно-тактическите си ракети. Скоро след това са снети от въоръжение девет установки с 24 ракети и комплекса Р-300 и 18 установки със 107 ракети Р-65. През 1994 г. Унгария се обръща с молба към САЩ да съдейства за унищожаване на ракетите Р-300, известни на останалия свят като Scud. Американският правителствен фонд за неразпространение на оръжията и за разоръжаване финансира унгарското правителство със 150 хил. долара. В Полша тече аналогичен процес след преговори с американското правителство. На страната е отпусната субсидия в размер на 1,150 млн. долара за унищожаването на две бригади Р-300. (2) В средства за масова информация се появяват съобщения, че през втората половина на 90-те години Румъния е свалила от въоръжение своите оперативно-тактически ракети. Чехословашката армия също разполага с оперативно-тактически ракети от комплексите Р-300 и Р-400. комплексът “Ока” е закупен през 1985 г. Доставени са общо четири пускови установки, четири транспортно-зареждащи машини (ТЗМ), 18 ракети и 18 бойни части (конвенционални) към тях. (3) През 1991 г. с помощта на американски и немски експерти Чехословакия унищожава преходните конуси, позволяващи на ракетите да се монтират специални бойни части (ядрени заряди). (4) В края на 1992 г. при процеса на разпадането на Чехословакия на две независими държави военното имущество се разделя на две части. Чехия наследява две пускови усдтановки и 12 ракети, а Словакия две пускови установки и 6 ракети. През 1995 г. чешкото правителство декларира, че ще се откаже от по-нататъшната поддръжка на комплексите Р-300 и Р-400 и ще ги унищожи до края на 1996 г. Решението е изпълнено без да се иска съдействие (разбирай финансиране) от американска страна.
За наличието на комплекса Р-400 на въоръжение в България на Запад се разбира чак от изявленията на СССР през април 1990 г.

През 1992 г. при посещението на президента Жельо Желев в САЩ е повдигнат въпросът за наличието на тези ракети в ракетните войски на Българската армия. Президентът заявява, че България е открита страна, която не заплашва никого и който иска може да се запознае с нашата армия и нейната техника. Американската страна се възползва от това предложение няколко месеца по-късно. По данни от периодичния печат със заповед на министъра на отбраната Димитър Луджев в поделението в Телиш, където се намира комплексът Р-400 “Ока”, са допуснати мъж и жена американци. Те заснимат с видеокамера дори номерата на бойните части. Българската страна ги запознава и с документацията по закупуването на ракетите, за да докаже, че те са пристигнали преди подписването на договора между САЩ и СССР за съкращаване на ракетите със среден и малък обсег.
Не е ясно как руската страна реагира на това посещение. Запознати с тези дела твърдят, че в договора за закупуване на ракетите България е поела задължението да пази информацията за секретната част на комплекса и да не я представя на трети страни. Вероятно това условия е причината чешките комплекси “Окае” да се унищожават без чуждестранно участие. През 1994 г. следва ново искане за нарязване на ракетните комплекси Р-300 и Р-400, малко известен факт е, че през същата година България унищожава преходните конуси, позволяващи на ракетите да носят ядрен боен заряд. (5)


През юни 1997 г. САЩ изпращат “нон пейпър” (официален дипломатически документ –запитване) до българското и словашкото правителство с искане да се унищожат комплексите Р-300 и Р-400. Това става известно на обществеността един месец по-късно. В отговор на актуален въпрос в парламента на 25 юли с.г. премиерът Иван Костов заявява: “На 25 юни 1997 г. в МВнР е депозирана вербална нота, адресирана до нашата страна, с която се настоява Република България и в частност Министерството на отбраната, да премахне ракетните комплекси, които те означават като SS-23.”
След няколко дни подобно искане постъпва и в Министерството на отбраната. Министърът на отбраната Георги Ананиев го тълкува като предложение за помощ в случай, че България реши да нареже ракетите. Общественото мнение обаче се противопоставя рязко на американското искане. Министерството на отбраната изготвя становище, съгласно което унищожаването на ракетни системи в момента не отговаря на националните ни интереси и би довело до сериозен дисбаланс между въоръжението на България и нейните съседи.

В съобщение на посолството на САЩ се казва, че въпросният “нон пейпър” в никакъв случай не е ултиматум, изискване или оказване на натиск, а запитване, с цел да се установи мнението на българската страна. В него се казва още, че в последните години в САЩ са повдигнали въпроса и пред чужди и пред предишни български правителства. Според периодичния печат в този “нон пейпър” САЩ мотивират искането си с това, че ракетите са морално остарели и има опасност да бъдат разпространени в трети страни или да попаднат в ръцете на терористи. Помолен да коментира ситуацията експертът Джим Бел от университета в Балтимор заявява, че не вижда какво ще загубим, ако унищожим тези ракети. (6) В разпространеното по-късно в посолството на САЩ изявление се казва, че унищожаването на българските SS-23 се вписва в глобалните усилия на Вашингтон, да се съкрати в световен мащаб броят на ракетните системи, годни да пренасят оръжие за масово поразяване. Военно-политическият анализатор Пол Бийвър от Jane’s Information Group (водещата световна информационна агенция в областта на отбранителната политика, военна и транспортна техника, базирана във Великобритания) коментира ситуацията с българските ракети заявявайки, че наличието на такова оръжие по границите на страни членки на НАТО е нежелателно от САЩ. Според Бийвър съседките на България нямат равно по мощ с SS-23 оръжие, с което САЩ не биха се примирили. (7)
На 30 юли 1997 г. работна група с представители от всички заинтересувани министерства, комисии към Народното събрание и Президентството, и началникът на Генералния щаб на БА се събират и изготвят национална позиция, базираща се на тази на Министерството на отбраната. В нея се казва, че унищожаването на комплексите SS-23 и “Скъд” на този етап не отговаря на националните интереси на Република България. Тези ракетни комплекси са част от средствата за гарантиране на националната сигурност на страната и имат силен възпиращ ефект. В бъдеще ролята им ще се преоценява съобразно новата стратегия за национална сигурност и военната доктрина, които се подготвят по това време, както и от процеса за присъединяването ни към европейската система за сигурност и НАТО.
На 18 юни с.г. говорителят на Държавния департамент Джеймс Рубин заявява, че неразпространението на ракетното въоръжение е върховен приоритет на американската администрация. Ракетите в България и Словакия са от т.нар. първа категория с възможност да носят оръжие за масово поразяване, затова се водят и разговори за тяхното унищожаване с правителствата на България и Словакия. САЩ са готови да окажат съдействие за унищожаването на тези ракети. На въпроса на репортер какво ще се прави оттук нататък, след като българското правителство се е изказало неособено благосклонно по въпроса и го свързва с националния суверенитет, Рубин отговаря: “Понякога първата дума не е последна.” (8)
На следващия ден говорителят на словашкия министър на отбраната заявява, че тези ракети са ключов елемент от словашката отбранителна система, и че тяхното унищожаване и замяна ще бъде скъп процес. На 27 август 1997 г. словашкото правителство склонява да обсъди въпроса за премахването на ракетните комплекси Р-400 “Окае”. След дълги преговори и смяна на правителството Словакия се съгласява да премахне SS-23 в началото на 2001 г. На 1 юни 2000 г. министърът на външните работи Павло Канис казва, че единственото препятствие пред унищожаването на ракетите идва от липсата на документация за тях. След разделянето на федерацията тя остава в чешката страна и взимането й е трудно, без изричното съгласие на Русия. На 27 април 2000 г. е подписан протокол между Словашката република и САЩ, за унищожаването на ракетите срещу директна финансова помощ от страна на САЩ, възлизаща на 385 хил. долара. Унищожаването на ракетите и пусковите установки е извършено на 27 октомври с.г. в присъствието на държавния секретар по въпросите на контрола по въоръжението и международната сигурност Джон Холъм. След приключването на процедурата той заявява: “Правейки конкретни стъпки Словакия дава силен пример на всички нации в международната общност.” (9) Без съмнение той визира България, която все още поддържа на въоръжение комплексите Р-400, част от пусковите установки и ракетите Р-300, с които разполага.

Въпросът за българските оперативно-тактически ракети е повдигнат отново през лятото на 2000 г. По информациите в пресата заместник-министърът на отбраната Велизар Шаламанов заповядва на Генералния щаб да бъде изготвена докладна записка за актуализиране на “План 2004” за реформата в БА, включващ и ускореното съкращаване на ракетни войски. (10) По информация на Ганчо Каменарски на 5 декември с.г. тричленна американска група посещава ракетното поделение в Ямбол. Поводът е искането за дезактвиране на нашите комплекси Р-300. (11) Американците предлагат окислителя и бойните части да бъдат превозени в щатите. Предвижда се ракетите и пусковите установки да бъдат унищожени в ремонтните заводи на обединението ТЕРЕМ, което е на подчинение на МО. (10) В началото на януари т.г. министърът на отбраната Бойко Ноев заявява категорично пред медиите: “България няма и няма да има политически и военни цели, които да бъдат постигнати с Р-300.” (12) Според него ракетите от този комплекс са предвидени за унищожаване през 2002 г.

По всичко изглежда, че политическото решение за унищожаването на българските оперативно-тактически ракети е взето отдавна, но никой политик няма да се осмели да остане в историята като палач на последния род войска, защитаваща ефективно България. Като се има предвид категоричното становище на експертите, че ракетните комплекси могат да служат още много време, единственият начин те да бъдат премахнати е чрез анонимните (и постоянно променящи се) планове за преструктуриране на БА с оправданието, че такива са изискванията на НАТО.
Според военния експерт проф. Евгени Гиндев самият факт на съществуване и на носенето на бойно дежурство на Р-300 е стабилизиращ фактор на България. (13)
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    Borei 30 мар 2020, 00:40
     
    13
     
    1

    Ама разбира се, че НЯМА НИКАКВА ПРИЧИНА И СМИСЪЛ ДА СИ УНИЩОЖАВАМЕ, КАКВОТО И ДА Е НАШЕ ОРЪЖИЕ!
    А още повече по изискването на някакви си чужденци!!!

    САЩ са НИКОИ и НИКОИ ще си останат!

    България трябва да има силни оръжия, с които би могла да се отбранява в случай на необходимост!
    И я си помислете, че ги унищожим тези ракети, то кога бихме имали други подобни по мощ и ттд??? И колко ще ни струват?
    Сигурно пак ще стане, подобно на тъпата история с Ф-16?... Унищожи си руските самолети, които са трън в очите на сащиянците и след това им напълни гушите на тях с милиарди за някакви си техни смотани машини. И то не са нищо повече от тези, които сме имали вече и заради тях сме унищожили! И ни искат ПРЕДВАРИТЕЛНО плащане? Тези въобще ни смятат за изключително тъп народ!!!!

    Ако бях аз в тима на преговорите за тази сделка, щях да им покажа среден прът! Не само, че нямаше да има предварително, а и никакво плащане от наша страна! Само щях да им кажа: "Заради вас си унищожихме самолети, искаме сега да ни компенсирате загубата с ваши самолети - БЕЗПЛАТНО!!!
    Ако не искате, РАЗКАРАЙТЕ СЕ ОТ НАШИТЕ БАЗИ! ОТ УТРЕ ГИ ДАВАМЕ НА РУСИЯ! Те за тази цел ще ни дадат най-малко 10 СУ-35С БЕЗПЛАТНО, като бартер за ползването на военните бази у нас!!!! А вие много искате от нас и за това няма да получите нищо повече! Идете и мислете! Или ни давате 10 Ф-16 безплатно, или напускате безплатните бази у нас!!!! И край на "сътрудничеството"! И щяхте да видите, как сащиянците щяха да ни ги дадат БЕЗПЛАТНО!!!
    НО, преговорите с тях са водени от неуметници, които не им познават психологията... Трябва силно да ги притиснеш, както те правят и тогава ще отстъпят!


    И САЩ на нас никога няма да ни продадат ракетни оръжия, ако унищожим тези. Те ни смятат за папуаси...

    И я се опитайте тях да ги "съветвате" да си унищожат те напр. стратегическите ракетни оръжия, "понеже дестабилизирали и заплашвали съседите им"???
    Ще ни се изсмеят и никой, никога от тях няма да изпълни нищо, което ние им препоръчваме... А защо ние имаме такива комплекси, по отношение на тях? Защо изобщо допускаме, да се държат така с нас, като с идиоти?
    А те "натискат", даже и с подкупи, "някаква си парична помощ", за да се намерият идиоти у нас, които ще унищожат тези чудесни ракети?

    Накратко, майната им на САЩ!

    Светът много се измени и след някоя и друга година няма да го познаем вече!
    Защо да ги слушаме? Те са друга страна и на хиляди км от нас... Няма и никаква гаранция, че някога ще ни помогнат, ако имаме нужда!

    Е, тогава, да си гледат работата! Тези ракети са си наши, платени са и са добро оръжие! Малко или много все пак допринасят за нашата сигурност.
    И докато те не ни слушат нас и да си унищожат техни ракети, "способни да носят ОМП", до тогава и ние няма да си унищожим нашите :)!

Напиши коментар

Задължителни полета*

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още
eXTReMe Tracker