БЕЛОМОРИЕ: БЪЛГАРСКИТЕ СЕЛА ГОРНИ И ДОЛНИ ПОРОЙ! ПОЗДРАВ ЗА ВСИЧКИ С ПЕСЕНТА "АЙ ДА ИДЕМ ЯНО" НА ГОЛЕМИЯ ВОЛОДЯ СТОЯНОВ!

Pan.bg 10 окт 2019 | 09:16 views (929) commentaries(0)
img
Село Долни Порой (на гръцки: Κάτω Πορόια, Като Пороя) е разположено в Серското поле на 53 километра северозападно от град Серес, в южното подножие на планината Беласица. По време на Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година Долни Порой е опожарено от гръцките войски и по-късно остава в пределите на Гърция. По-голямата част от българското население се изселва в България, като се установява предимно в град Петрич и региона.

" Хубаво беше село Долни Порой и никога не мога да го забравя. Макар и да са минали повече от шестдесет години, откакто съм го напуснала, затворя ли очи, виждам го хей там, в южните поли на Беласица, така ясно, като че е пред мен. Къщите му са накацали на лек хълм, всички обърнати на юг към Серското поле. А пък това поле, равно като тепсия, като се ширнало отпред, докъдето ти стига поглед, губи се някъде към Бялото море...

"Никой не можеше да каже колко поколения българи бяха живели по тези места. Старите хора знаеха само от дядo и прадядo, че са тук откак свят светува.
Нашето село беше център на района и в него ставаше голям пазар в неделя. Селяните от околните села, като Мътница, Шугово, Горни Порой, Тодорово, Чифлик, Бутково и др., идваха неделен ден хем на пазар, хем по организационни работи. На кой каквато задача е възложена или трябва да му се възложи, сборен
пункт Долни Порой.

Зимата по нас не беше дълга, но люта. Обикновено около Богоявление и Ивановден падаше дълбок сняг и хващаше голям студ. Но той не спираше веселбите и хората ни, защото най-много празници имаше през януари. А щом дойдеше Атанасовден, вече миришеше на пролет. „Атанас гелди, яз гелди" казваха старите. Колкото и да сече малък Сечко, все му се виждаше краят.

Настъпи пролетта на 1913 година.
Една вечер офицерите загатнали пред свекъра ми, че така както вървят нещата, ще трябва да се бият с гърците. Ние в Порой бяхме вече чули, че те искали Македония, но не ни се вярваше. Що ще търсят тука гърци? Кой!? Кой!? Гърци!
Амии... само слухове са това... Нали сме вече свободни!? Кой пък ще ни взема сега
свободата, щом вече сме си я получили? Нали пет века сме я чакали? Ето, тя е дошла
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >




и България е тука? Ние сме българи и не искаме никакви гърци! Как така ще ни дадат на тях, щом не искаме тяхната „Свобода"? Защо? И с какво право ще се разпореждат със съдбата ни против нашето желание. Като започна все по-настойчиво да се носи тази зловеща мълва, майка казала един ден на бат'то:
— А бре, Мицо, кажуват, оти гъркот ке дое тука. Шо ке чиниме, чедо?
— Ами мале, не вервай. това са женски телеграми!
И ето: женски телеграми, женски телеграми, ама имало нещо вярно в тях!
Когато една вечер офицерите почти потвърдили пред татко, че ще има война с гърците, той ги запитал:
— Ако мислите, оти тука ке се развиат боеве, кажувайте! Имам и коли, и слуги, да
товара по-скапи работи и да испрата децата да бегат.
— Ааа, не бой се, дядо Петре! Ние за двайсе и четири часа ще бъдем в Солун!
А то стана обратното.
След два дни от този разговор народ като мравки почна да пристига от Кукуш и околията: българското население бягаше! Бягаха всички, от градове и села!


Пристигаха, вайкаха се, плачеха, минаваха, отиваха си, други идваха по тях...
С разширени от ужас очи кукушани набързо разправяха най-големите страхотни... Как гърците нахлували по къщите, как грабели, колели и безчестели...Как запалили града... Как страшно горял Кукуш - пламъци и пушек се дигали до синьо небе... Как зловещо виели псетата...
По едно време някъде от юг, откъм полето, се чу далечен тътнеж, като при наближаваща буря. Малко по малко той почна да се усилва, а бумтенето да се чува откъслечно, на равни промеждутъци. Това бяха топовни гърмежи. Гърците идеха!...
Бежанците, починали, непочинали, почнаха да се изтеглят и да бягат, а с тях тръгнаха и много долнопоройлии. Ставаше опасно.

ЮЛИЯ ПОПВАСИЛЕВА
"СПОМЕНИ ОТ БЕЖАНСКИТЕ ГОДИНИ"
(издадена и като "Порой", Варна, 1988 год.) -
разказ на база спомените на майка й за бежанците през 1913 година от българските села Горни и Долни Порой, днес в Гърция, и за техния живот през следващите години в София.

За селата Долни и Горни Порой има и 2 народни песни:

Ай да идем Яно

Ай да идем, Яно, aй да идем. Ай да идем, Яно в Горния Порой. Ай да идем, Яно в Горния Порой. В Горния Порой, Яно, в чаршията, в Горния Порой, Яно, в чаршията, там ке ти купам, Яно, шам-шамия. Там ке ти купам, Яно, там ке ти купам, там ке ти купам, Яно, шам-шамия, шам-шамия, Яно, антерия. Ти да я носиш, Яно, ти да я носиш, ти да я носиш, Яно, яз да те гледам. Ти да я носиш, Яно, яз да те гледам. Оф Яно, Яно, Яно, де гиди бела Яно. Оф Яно, Яно, Яно, де гиди бела Яно. Оф Яно, Яно, Яно, де гиди бела Яно. Оф Яно, Яно, Яно, де гиди бела Яно. Да се пукнат, Яно, да се пукнат, да се пукнат, Яно, душманите, да се пукнат, Яно, душманите, и твоите, Яно, и моите, и твоите, Яно, и моите, и твоите, Яно, и моите.

Още на: https://textove.com/nikolay-slaveev-ay-da-idem-yano-tekst
Благодариние на textove.com

Запей Яно

Запей Яне мори. Запей бело гърло. Извило се оро големо големо ниско във село убаво убаво /х2/ Дали мома пее мори, Или кавал свири Ай, да идем Яно ай да идем, Ай да идем Яно в горния порой, ай да идем Яно в горния порой. Прочула се мори бела Яна, со своето мори бело лице. Со своето мори бело лице, со своята мори тънка снага. Кога седенка се собирала ергените оро не играят. Ергените оро не играят, все за Яна море се думая. Запей Яне.

Още на: https://textove.com/poli-paskova-zapey-yanorn-tekst
Благодариние на textove.com

ВИДЕО:







Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!


БЕЛОМОРИЕ: БЪЛГАРСКИТЕ СЕЛА ГОРНИ И ДОЛНИ ПОРОЙ! ПОЗДРАВ ЗА ВСИЧКИ С ПЕСЕНТА "АЙ ДА ИДЕМ ЯНО" НА ГОЛЕМИЯ ВОЛОДЯ СТОЯНОВ!

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/4 СЛЕДВАЩА СНИМКА

loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker