СМЕЛИЯТ ВОЕВОДА: БЪЛГАРИНЪТ МАРКО БОЧАР, НА КОГОТО ЦЯЛА ГЪРЦИЯ БЛАГОДАРИ ЗАРАДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО СИ!

Pan.bg 10 окт 2019 | 08:57 views (1292) commentaries(1)
img Участието на българи в гръцкото революционно движение
„Филики етерия” и въстанието от 1821 г.

доц. д-р Петър Ненков, Фейсбук

За подготовка на гръцката националноосвободителна революция се създава през септември 1814 г. в Одеса патриотична организация “Филики етерия“/Дружество на приятелите/. Начело на революционното движение застава Александър Ипсиланти - генерал майор от руската армия. През октомври 1820 година в Измаил е проведено общо събрание на “Филики етерия“ на което е решено да започне гръцкото въстание, с център в Пелопонес.
Въстанието, наречено "Завера", избухнало в Пелопонес през 1821 г.

В борбата на гърците за независимост се сражават с беззаветна храброст хиляди българи. За да всеят страх сред населението, турците изклали и обесили много българи, заподозрени, че участват във въстанието. То постепенно обхваща цяла Гърция. Българите го посрещат с въодушевление, защото в лицето на Османската империя виждат враг, чието разгромяване схващат, като общо дело. Те искрено вярват, че гръцкия народ след като се освободи от робството, ще вземе участие в освобождението им. Много от българите се издигат върху гребена на революционната вълна и придобиват голяма популярност в цяла Гърция със своята смелост и мъжество.

Всред тях се открояват Иван Селимински и хаджи Петър от Сливен, Семко от Търново, Марко Бочар от Воден, хаджи Михаил от Копрившица, войводата Сава от Сливен , хаджи Продан и хаджи Христо и др.

МАРКО БОЧАР - СЕЛЕЙСКИЯТ ОРЕЛ
ЗАГИВА, КАТО ГЕРОЙ ЗА СВОБОДАТА НА ГЪРЦИЯ !

Марко Бочар е роден през 1790 година във Воден. Той е втори син на революционера Кръстьо Бочаров, който участва в неуспешното въстание срещу видинския аянин Осман Пазвантоглу. За да не бъде заловено от турската власт, след въстанието семейството на Марко се установява в Сули, Епир. Там повежда борба за автономия със сулиотите срещу турската власт. След превземането на Сули от турците през 1803 година Марко Бочар бяга с останалите сулиоти на Йонийските острови . През 1813 г. бащата и двамата чичовци на Марко са убити от турците. Техните жени, деца и внуци се укриват в крепостта Димула, където са обкръжени от турците. За да не попаднат живи в техните ръце, те запалват барутния погреб в подземията на крепостта и загиват след адския взрив, под отломките.Борбата им продължава Марко.

През 1814 г. той се присъединява към движението „Филики етерия” и взима дейно участие
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >




в гръцко-турската война 1821-1828 г.Гърците го прекръстили на Маркос Боцарис. Отличава се при първата обсада на крепостта Мисолонги през 1822-1823г. Става много популярен всред гръцкия народ с легендарната си храброст и юначество на своята малобройна дружина от сулиоти, с която разгромява хиляди османци. Заради това е наречен „Селейският орел” по името на една планина в Албания, където е живял. Негов знаменосец е Демир Цветков от Крушево.

В боя при Вариеда 3000 турци слагат оръжие под натиска на дружината на Марко Бочар. При боя при Басекса той отново се проявява и разгромява шестхиляден турски отряд.Към крепостта Мисолонги, която защитава подстъпите съм освободените гръцки земи се отправя 30 000 турска армия на Мустафа паша. Марко Бочар разполага само с 1200 бойци.

През нощта на 21 август 1823 г. 450 сулиоти начело с него напускат тихо крепостта и нападат изненадващо военнополевия лагер на четирихилядния авангард на турската армия. В разгара на боя Марко Бочар се опитва да проникне в шатрата на пашата и да го убие, но е тежко ранен от неговия телохранител и по-късно умира от раната си в Карпениси. Неговият брат Коста застава начело на сулиотите и разбива напълно турската войска. Крепостта е спасена .

Тялото на Марко Бочар е пренесено в Мисолонги, където е балсамирано и погребано тържествено, с военни почести в малката църква. Юначната гибел на Марко предизвиква скръб всред гръцкия народ. Признателните гърци го наричат „Гарибалди на гръцката революция”! Героичните подвизи на Марко Бочар са възпети от Виктор Юго в „Гибелта на Сули”.Полковникът от английската армия, Томас Гордън, който взема участие в гръцкото въстание от 1821 г. пише за Марко Бочар , че бил изпълнени с величие на духа и глъбина на чувството, каквито рядко се намират в световната история !

Синът на Марко, Димитриос Боцарис (1813-1870) е три пъти министър на войната на Кралство Гърция, а внучката му Катерина „Роза“ Боцарис е част от антуража на гръцката кралица Амалия.

Великият английски поет, лорд Джордж Гордън Байрон е близък приятел с Марко Бочар още от 1809 г. когато кораба му корабокрушира на див бряг, на който среща хайдутите на Марко Бочар. Когато научава печалната вест за неговата смърт, Байрон отплава от Англия с кораб за Мисолонги. Той се покланя на гроба на Марко Бочар и решава да се включи в борбата с турците. Предлагат му да заема овакантеното място на Марко, но се разболява от блатна треска, от която умира.Тялото му е балсамирано и погребано в Мисолонги до тленните останки на Марко Бочаров. Когато по-късно турците превземат крепостта Мисолонги, гробът на българския герой е осквернен. Виктор Юго пише, че турците разровили гроба, за да изпратят черепа на този герой на султана. По-късно тялото на Байрон е отнесено до фамилната гробница в Англия, край село Хъкнал.

Георги Стойков Раковски и Иван Селимински споделят , че жената на Марко Бочар се казвала Станка и не знаела друг език освен български и арнаутски.Марко и Станка имат три деца, две дъщери и син Димитър.. Димитър Боцарис завършва Военна академия в Мюнхен, три пъти е военен министър на Гърция, по времето на крал Ото Гръцки и крал Георг I.

Дъщерята на Марко Бочар - Катерина Роза Боцарис е родена през 1819 г.Тя е придворна дама на Амалия Гръцка(1818-1875), съпруга на гръцкия крал Ото.Нейната голяма красота става причина портретът й да бъде поставен в Галерията на красотата на крал Лудвиг I Баварски.Тази уникална колекция от 36 портрета на красавици от цяла Европа е изложена в двореца Нимфенбург в Мюнхен.Портретите са рисувани от придворния художник на баварския крал,Йозеф Карл Стилер.. Художникът рисува Катерина през 1841.Четири години по късно тя се жени за генерал Георге Караджа, представител на византийския аристократичен род Караджа,висши сановници в Османската империя и боляри в Дунавските княжества от 16 век. Принцесата и принцът Караджа имат три деца Марк (1845-1885 г.), Александър (1847-1909 г.) и Ефросина (1856-1874 г.). Катерина Роза умира през 1875 г.



Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!


СМЕЛИЯТ ВОЕВОДА: БЪЛГАРИНЪТ МАРКО БОЧАР, НА КОГОТО ЦЯЛА ГЪРЦИЯ БЛАГОДАРИ ЗАРАДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО СИ!

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/4 СЛЕДВАЩА СНИМКА

loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    THUNDER 10 окт 2019, 11:28
     
    2
     
    0

    Ето ви и видео :


Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker