ЛЕРИН, ЛЕРИН, МЪКО МОЯ - МАКЕДОНСКА! ВЪЗКРЕСЕНИЕТО...

Pan.bg 24 сеп 2019 | 11:21 views (1157) commentaries(0)
img
Лерин (...1941 г)

На около 15 км южно от Битоля беше границата между Югославия и Гърция. Тя разделяше Пелагонийската равнина, която започва северно от Прилеп, през Битоля, Лерин и завършва до село Баница. Около тази граница и малко по на север бяха неприятелските позиции през 1917-1918 г. при които нашите войски водеха люти боеве с англичани, французи, сърби и гърци.
Стигнахме центъра на града, където спряхме. Неколцина полицаи гърци веднага заобиколиха автомобила и не позволяваха на никого да се доближи до нас. Обърнахме се към някои от случайните минувачи да ни покажат българско кафене или гостилница. Но полицаите гърци им забраниха да влизат в разговор с нас. Някои по смели ни приближаваха , без да спират, прошепваха ни да отидем по настрана и отминаваха. Разбрахме, че в Лерин гръцката администрация продължаваше да упражнява страшен гнет върху българското население.
Макар и трудно успяхме да се видим с дейци от миналото, служили на народа си, някои от които са прекарали много години в гръцки и турски затвори. Всички искаха български вестници, макар и да знаеха, че един български вестник може да им причини много неприятности. Освен терора мъчеше ги много мисълта за техните близки, изпратени по гръцките острови – за тях нямаха никакво известие. От започването на войната между Италия и Гърция срещу българското население са били почнати гонения. Всичко по-будно – мъже, жени, дори и деца – е било интернирано по островите. След идването на германските войски положението на леринчани се подобрило и те се поокопитили. Вдигнали български знамена, но кметът дал заповед да ги свалят. Бяха много изплашени от терора, който гърците продължаваха да упражняват над тях. Колкото и кораво сърце да има, човек не би могъл спокойно да изслуша разказите на тези измъчени хора.
А каква българщина!
Един на около тридесет и пет години човек отвори кутията си с цигари и ми посочи вътрешната страна на капака й.
- Ето тук ни е сърцето. Нека ни бият, нека ни затварят, нека ни избиват – тук сме. Взех подадената ми кутия. Върху вътрешната страна на капака видях лепнат малък български герб, откъснат от българска цигара. Останах смаян от това кораво родолюбие.
Един средна ръка гражданин, който седеше на маса с още двама другари, по едно време изненадано,
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >




в изблик на невъздържано чувство, вдигна ръка, удари масата и като че ли на себе си извика:
- Да видим българска войска, па после да умрем!
И веднага излезе.
Страшни моменти! Ужас и мъка обземат сърцето на човека, като гледа трагедията на тези хора.
Решихме да отидем при коменданта и да му изложим това, което видяхме и чухме. Комендантът, един немски майор, ни прие много учтиво и ни изслуша с голямо внимание. На нашия разговор се опита да присъства и кметът грък, но комендантът му отказа. Този кмет беше уверявал майора, че в Лерин нямало българи. В отговор на тези уверения ние помолихме комендантът да обяви на населението, че е свободно да постави български знамена, след като гарантира свободата им, и лично да провери колко български къщи има в Лерин. Разяснихме му някои положения от българската история и българския характер на тези земи. Напуснахме комендантството, доволни от готовността на майора да проучи въпросите и да направи потребното.
По улиците бяха се раздвижили много полицаи, но и мълчаливите леринчани непрекъснато сновяха около нас с надежда, че ще чуят нещо за края на своите страдания.
Една доста възрастна жена се приближи до нас и много загрижено ни каза:
- Синко, не излизайте от града. Нещо лошо приказват гърците за вас.
Клетите! Те бяха толкова много видели и патили, че за тях не съществуваше нещо, което гърците да не са в състояние да извършат. Уверихме я, че с нас нищо лошо нe може да се случи, но и с тях в бъдеще няма да става онова, което е ставало досега, че свободата и за тях ще изгрее. Изгледа ни старицата всеки поотделно, сякаш искаше да ни запомни. На лицето й просия радостна усмивка:
- Вярвам, чедо. Не само аз, всички вярваме и никога не сме вярвали повече от сега. Чакаме ви.
Разделихме се. Проследихме с поглед старата жена. На около петдесет крачки един полицай, който вървеше след нея й заговори нещо. Без да вдигне глава, тя махна с ръка, сякаш искаше да пропъди нещо досадно. Полицаят продължаваше да й говори – навярно закани, - но тя отмина без да се обърне.
Напуснахме града с угнетени сърца.

МАКЕДОНИЯ 1941 - Възкресението
(или как бе посрещната Българската армия в Македония
през Втората световна война)
Сотир Нанев




Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!


ЛЕРИН, ЛЕРИН, МЪКО МОЯ - МАКЕДОНСКА! ВЪЗКРЕСЕНИЕТО...

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/3 СЛЕДВАЩА СНИМКА

loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker