Фаталната братовчедка на Чърчил - шпионин на Москва, в афери с Троцки и Мусолини

Pan.bg 06 окт 2019 | 11:01 views (272) commentaries(0)
img
24chasa.bg/
Цветелина Танкинска

Десетки пъти МИ5 предупреждава Уинстън Чърчил, че братовчедка му Клеър Шеридан е съветски шпионин, но без резултат. Британското контраразузнаване е категорично, че разполага с достатъчно събрани доказателства за това, че англичанката играе на два фронта и дава важна информация на Съветска Русия.

Той обаче пренебрегва всяка лоша дума за нея. Роднинската връзка е издигната в култ и въпреки че през годините двамата имат немалко скандали, на края на живота си те обръщат гръб на политическите си различия и стискат ръце. Шеридан, която приживе е скулпторка, журналистка и писателка, никога не влиза в затвор, нито има повдигнати обвинения.

Досието, което МИ5 води, говори за това, че животът й е бил изключително бурен - изпълнен с множество възходи и падения.

Била ли е обаче Клеър наистина руска шпионка, или това са

просто

конспирации?

"Тя изглеждаше прекрасно и всички изпитваха нужда да бъдат близо до нея - пише един от мъжете, с които британката има връзка. - Никой не разбираше същността й, но тя действаше като магнит. Излъчваше енергия. Такава палеше и у мъжете. Опознавайки я обаче, всички те осъзнаваха, че в нея има нещо много проклето. Нещо, което ги правеше нещастни, а тя се превръщаше в истинска мистерия за тях."

Приживе братовчедката на Чърчил се превръща в най-голямата любов на Бенито Мусолини, най-пламенната страст за Лев Давидович Троцки и най-дивото преживяване на Чарли Чаплин.

Всички тези мъже се влюбват до полуда в нея, без дори да могат да обяснят с какво британката пленява сърцата им. Тя обаче няма официална връзка с нито един от тях.

Играе ролята

на любовница,

а те никога не оставят семействата си заради нея. Шеридан дори не желае това от тях. Тя просто преминава през живота им за кратко, а те така и не успяват да я задържат до себе си.

След смъртта й на 31 май 1970 г. става известно, че целия си живот Клеър прекарва в шпионаж. Нейната най-голяма любов се оказва Русия. Влюбва се в страната още с първото си посещение там и дълго говори за руската литература, музика и художественото изкуство.

Преди това обаче животът й е изцяло обзет от родителите й. Тя се ражда в Лондон в заможно семейство със собствен бизнес. За роднинските връзки с Чърчил фамилията никога не е криела. Те са




от страна на майка й Кларита (Клара) Джером, която всъщност е по-голяма сестра на Джени Спенсър-Чърчил. Кръстница на Шеридан пък е херцогиня Консуело Спенсър-Чърчил.

В детството си Клеър не е ограничавана в нищо. Тя разполага с не една прислужница, а специална гувернантка я учи на обноски и аристократизъм още преди да е започнала училище.

Започва да се учи да пише и говори правилно по етикет, преди нейните връстници изобщо да помислят за подобно нещо.

Семейството й държи изключително много на образованието. За кратко посещава училище в парижки манастир, но след това е преместена в немско училище, където завършва средното си образование. На 17 години обаче Шеридан започва да усеща, че това не е

животът, който

я прави щастлива

Тя търси свое хоби. Семейни приятели я окуражават да започне да пише романи. Занимава се с това немалко време.

През 1910 г., когато е 25-годишна семейството й я омъжва за Уилфред Фредерик Шеридан. С него

тя заживява

във Франция

Имат две дъщери. Едната от тях умира много малка, а Клеър изживява загубата й много трудно. Малко след 14 февруари 1914 г. изработва скулптура на плачещ ангел за гроба на детето си. Всички определят творението й като шедьовър. Така тя открива своя талант като скулптур и решава да се занимава с това.

Година по-късно загубва и съпруга си. Лейтанант Уилфред Шеридан е убит през 1915 г., докато ръководи хората си в битката при селцето Лоос във Франция. Трагедията се случва малко след като се ражда третото им дете Ричард.

Малко след това Клеър се премества в Лондон, за да учи скулптура при Джон Туид и професор Едуар Лантери. През годините натрупва достатъчно опит, за да направи изложба на творбите, която се радва да голям интерес. Това й носи огромен успех, тъй като с нея започват да се свързват различни институции с желание за изработване на бюстове за тях.

Кога обаче

Шеридан

преоткрива Русия

и решава, че наистина се влюбва в тази страна?

Това се случва през лятото на 1920 г., когато Лондон е посетен от първата съветска търговска делегация. Неин представител се запознава с Клеър, която по това време вече е една от най-известните скулптурки във Великобритания. Тя е поканена официално в Русия, за да направи бюстове на знатни революционери. Британските власти категорично отказват да издадат виза на Клеър, но тя е твърдо решена да замине заедно с делегацията.

Нещо, което по онова време се смятало за

абсолютно невъзможно

Въпреки че Великобритания официално води търговски преговори, тя все още продължава да не признава Съветска Русия. Това обаче не спира Шеридан.

През 1920 г., на 35-годишна възраст, англичанката влиза в кабинета на втория по влияние човек в Русия Лев Давидович Троцки. 39-годишният мъж е женен, а Клеър е вдовица. След няколко срещи помежду им у него се появяват необясними чувства. Той се влюбва силно в нея и тя му става любовница. Шеридан се превръща и в причината за краха в отношенията на Троцки с неговата съпруга Олга. За връзката й с политика говори картина с неговия подпис, която той й завещава. Предлага й да остане в страната, където да отвори свое ателие.

В Кремъл Шеридан прекарва само два месеца, но те са незабравими за нея. Там създава бюстове на Владимир Ленин, Троцки, Феликс Дзержински и други.

"За първи път се чувствам морално и ментално свободна - пише тя в своя дневник. - Обичам това място и всички хора тук. Обичам хората, които срещнах, и хората, които ме подминават на улицата.

Обичам атмосферата, натежала от меланхолия, саможертва и трагедия.



от тази Нация,

пречистена с Огън."

Приживе Клеър величае Русия. Тя многократко казва, че се възхищава на достойнството и на страданието на народа, както и на "куража на вярата им".

"Защо тези хора, които са по-слабо образовани, са толкова по-културни от нас? - пита се тя в личните си бележки. - Галериите в Лондон са празни. В Британския музей можеш да срещнеш тук-таме някой случаен германски студент. Тук галериите и музеите са пълни с работници. В Лондон се изнасят представления и пиеси с унижаваща посредственост, на които образованите класи се наслаждават и аплодират. Тук масите се стичат, за да гледат Шекспир."

Достигнали ли са до Чърчил слуховете, че Шеридан е запленена от руската държава, четете в печатното издание на "168 часа".

Най-четени
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker