Забравените герои на България: Генералът от пехотата Георги Стоянов Тодоров

Pan.bg 10 авг 2019 | 10:47 views (225) commentaries(0)
img Източник:"Svodka.start.bg''

Навършват се 161 години от рождението на генерала от пехотата Георги Стоянов Тодоров, роден на 10 август 1858 г. в Болград, Бесарабия. Участва като доброволец в Руско-турската война (1877-1878). Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879). На 10 май 1879 г. е произведен в чин подпоручик. През 1882 г. постъпва в Генералщабната академия в Санкт-Петербург, но преди да довърши последния курс, се завръща в България заради събитията около Съединението. На 30 август 1882 година е произведен в чин поручик, а на 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан. През Сръбско-българската война (1885) е командир на летящ отряд в района между Видин и Кула. Неговите действия (4 ноември) забавят настъпващите сръбски части към Видинската крепост.
След войната участва в детронацията на княз Александър I Батенберг (1885), заради което е уволнен от армията (септември 1886). Същата година е възстановен отново на служба. На 13 август 1887 г. е произведен в чин майор, на1 януари 1892 г. в чин подполковник, а на 1 януари 1896 г. в чин полковник. Служи като инспектор на класовете във военното училище, началник на гарнизона в Севлиево и командир на 20- ти пехотен Шуменски полк и 1/6 бригада. На 1 януари 1910 г. е произведен в чин генерал-майор и е началник на 7- ма пехотна Рилска дивизия.
През Балканската война (1912-1913) командва 7- ма пехотна Рилска дивизия при настъплението й към Солун. През януари 1913 г. отблъсква турците при Булаир. По време на Междусъюзническата война (1913) неговата дивизия се сражава при Калиманци (4-18 юли). След войната е инспектор на 2- ра военноинспекционна област. На 2 август 1915 г. е повишен в чин генерал-лейтенант.
През Първата световна война (1915-1918) е назначен за командващ 2- ра българска армия (октомври 1915- декември 1916), която настъпва в Македония и осуетява съединяването на дебаркиралите в Солун съглашенски войски със сръбската армия. През 1917 г. поема командването на 3- та българска армия (до декември 1917) на Добруджанския фронт. На 15 август 1917 г. е произведен в генерал от пехотата. В началото на 1918 г. е назначен за помощник-главнокомандващ действащата армия, на която длъжност го заварва краят на войната.
След мобилизацията е генерал-адютант на цар Борис III. През 1919 г. напуска армията и излиза в




запаса. Умира на 16 ноември 1934 г . в София.
Награден е с военния орден „За храброст” II, III и IV ст.2 кл.; ордена „Св. Александър” I ст. с мечове по средата, IV и V ст. без мечове; народния орден „За военна заслуга” I ст. с брилянти и III ст. на военна лента; ордена „За заслуга” на обикновена лента.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker