27 май: Преди 110 г. в битката при Цушима японците разгромяват руския флот

Pan.bg 28 май 2018 | 09:08 views (361) commentaries(1)
img image
Адмирал Хейхатиро Того на мостика на японския флагмански броненосец "Микаса"

На 27 (14) май 1905 г. започва морската битка в района на остров Цушима в Японско море, в която руският имперски военен флот търпи тежко поражение от японците в хода на Руско-японската война. Битката при Цушима се смята за повратен момент във воденето на морски сражения, след като линейната формация на руския боен флот претърпява пълно поражение от японските бойни кораби с превъзхождаща маневреност и въоръжение с по-голяма далекобойност.
Предистория
На 10 февруари 1904 г. избухва Руско-японска война вследствие на съперничеството между Руската империя и Япония за проникване и контрол върху Манджурия и Корея. Тя започва след дипломатически скандал между двете императорски правителства с колониални амбиции в Далечния изток. Последва сухопътна военна кампания, при която отдалечените от ресурсите си и немотивирани руски войски бързо преминават в отбрана и дори в отстъпление. Това засяга и далекоизточният боен флот, който е разпръснат и блокиран в пристанището на обсадения по суша Порт Артур. Това разочарование не сломява петербургските стратези начело с руския цар и те решават да продължат войната. Единствената възможност за възстановяване на баланса на силите и вземане на инициативата в бойните действия се смята предимството по море. Ситуацията изисква крайни мерки - царските генерали решават да изпратят своя Балтийски флот на другия край на света да въведе ред.
Втората Тихоокеанска ескадра
В Русия е сформирана 2-ра Тихоокеанска ескадра под командуването на вицеадмирал Зиновий Рождественски, която напуска пристанището на Ревел в Балтийско море на 4 септември 1904 г. Задачата ѝ е да свали блокадата над Порт Артур, но тя е непосилна. Корабите на Балтийския флот са или твърде стари, или недобре оборудвани, а личният състав е събран набързо като на война. Смята се, че в екипажите са попаднали много криминално проявени и политически разследвани лица. Според дадените инструкции наваксването на плавателната и бойна подготовка с упражнения по стрелба да се осъществи по дългия път до Далечния изток. Ескадрата преминава хиляди мили в Атлантика, заобикаля нос Добра Надежда и достига остров Мадагаскар далеч не без произшествия. Още в Догер банк в Северно море страхът вижда в светлините на английска рибарска флотилия мним японски враг, по който се открива безпорядъчен огън. Лодки са потопени, загиват двама рибари, а цяла Англия, съюзник на Япония, е възмутена. На Мадагаскар към флота на Рождественский се присъединява Черноморската ескадра под командването на контраадмирал Добротворский, а при бреговете на Индокитай към нея се присъединява и 3-та Тихоокеанска ескадра под командването на контраадмирал Николай Небогатов. Въпреки инструкциите от Петербург създалите се условия напомнят триумвират, с който Рождественский не се справя достатъчно авторитетно. През целият си маршрут руската ескадра не е приета в нито едно съюзническо пристанище и често е зареждана с въглища в открито море от немски транспортни кораби. На 2 януари 1905 г., още по време на прехода, Порт Артур е превзет от японските войски. Загубила целта на своята експедиция, ескадрата се отправя към Владивосток. Рождественский взема решение да избягва морско сражение, за което започва да става все по-ясно, че руските екипажи не са достатъчно подготвени. Адмиралът насочва обединената ескадра в килватерна колона към тесният пролив Цушима, търсейки най-прекия път на север.
Сражението
През нощта на 26 срещу 27 май 1905 г. движещата се в три колони ескадра навлиза в Цушимския пролив. По всички правила на мореходното дело я предхожда разузнавателен авангард от бързи миноносци и леки крайцери, а основната сила напредва с по-бавната скорост от 5 възела (9,5 км/час), съблюдавайки светомаскировка. Адмирал Рожественски разполага с 8 линейни кораба,( от които 4 съвсем нови дреднаути клас „Бородино“), 3 бронирани бойни кораба, 8 крайцера и 9 разрушителя. Като общо въоръжение те превъзхождат японските сили, но мореходните качества на остарелите съдове на руската ескадра и ниската мотивация на екипажите отстъпват пред повишената скорострелност и далекобойност на японските артилеристи. Японският адмирал Того Хейхачиро води армада от всички налични сили: 4 линейни кораба, 27 крейсери, 21 разрушителя, 37 торпедоносеца и различен брой помощни съдове. Неговата цел е да неутрализира бойната ескадра на Русия, достигнала така близо до японските брегове. Битката започва в 14 часа на 27 май, като още в началните минути мощните батареи на японският флагман „Микаса“ повреждат сериозно няколко руски кораба. Японският флот има сериозно предимство по отношение на далекобойността на оръдията. Директно попадение в погребите на „Бородино“ предизвиква силна експлозия и линкорът потъва за минути заедно с целия си екипаж. Малко по-късно адмирал Рождественски е ранен от шрапнел и командването е поето от контраадмирал Николай Небогатов. В края на деня руснаците са загубили 4 линкора, докато японците претърпяват само леки повреди. Адмирал Того вижда своя шанс и през нощта нарежда да бъде нанесен решителен удар върху руснаците. Агресивната атака на торпедоносците и крайцерите на Того разкъсват руската линия и разпръсват флотата на Небогатов. Сутринта става ясно колко успешна е била офанзивата. Руснаците са загубили още 2 линкора и 2 бронирани крайцера, докато японците губят само 3 торпедоносеца. Виждайки безнадеждната ситуация, контраадмирал Небогатов, заедно с остатъка от руската ескадра, се предава на адмирал Того. В тази битка руснаците са тотално разбити, като само три малки плавателни съда успяват да се доберат до Владивосток. След битката при Цушима японската армия окупира остров Сахалин и принуждава цар Николай II да търси примирие.
Жертви и загуби
Русия: 21 потопени кораба (7 броненосеца), 7 пленени съда, 5045 души загинали, 803 ранени, 6016 пленени. Япония: 3 торпедоносеца потопени, 117 души загинали, 538 ранени.
Последствия
На 5 септември 1905 г. чрез посредничеството на американския президент Теодор Рузвелт (за което получава Нобелова награда за мир) в американския град Портсмут е сключен мирен договор, с който завършва войната. Русия признава "особените" интереси на Япония към Корея, отстъпва ѝ южната част на остров Сахалин и се отказва от правото на ползване на Квантунския полуостров. Отстъпва на Япония и Южноманджурската железопътна линия. Японският броненосен флагман от битката при Цушима „Микаса” днес е реставриран и е превърнат в музей.
Публикацията е подготвена от Ганчо Каменарски
Източник:"Svodka.start.bg'';''Blitz''
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    Незнайков 28 май 2018, 12:38
     
    2
     
    0

    113 г. след това, Японците ближат рани и се молят за 4 островчета.

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker