Откъде България ще зарежда с газ, ако Русия спре транзита през Украйна

Pan.bg 26 апр 2019 | 12:55 views (340) commentaries(0)
img
business.dir.bg


Когато имаш една тръба, един собственик и един доставчик, както е сега, нямаш свобода

Без да е окончателно решено, от 1 януари 2020 г. Русия (Газекспорт - търговецът на Газпром) ще преустанови транзита на природен газ от Украйна за Турция, Гърция, Македония, Сърбия и България. Вероятно ще се запази транзитът за Централна и Западна Европа - през Украйна и Румъния - за Полша, Германия и др. страни.

В момента получаваме газ от Украйна през Румъния и освен по вътрешния пръстен (за вътрешно потребление), газът по транзитен пръстен отива към Турция, Гърция и с малки количества за Македония.

Защо спира транзитът през България, съвсем технически погледнато? Защото водещият потребител на (руски) газ по това направление - Турция - ще получава (руски) газ по "Турски поток".

Така България трябва да реши първо задаващия се проблем с вътрешното потребление от около 2.6 млрд.-2.7 млрд. куб. метра природен газ на година. Но се задава и международен проблем. България е поела ангажимент да доставя на Сърбия по около 14 млрд. куб. метра газ на година - от 1 януари 2020 г.

Необходимо техническо отклонение

Нека се абстрахираме от политическите и икономически измерения на горепоставените два проблема (геополитика и цени), в случая приоритет е техническото им решаване. Дали и кога България ще е готова да осигури преминаването, пренасочването, транзитирането на газа - опростено казано, тази газ пътува по тръби и се нагнетява с помощта на компресорни станции. Затова България приключва удвояването, реверса на турската връзка, модернизира компресорните станции, като монтира нови, нискоемисионни компресори, екологосъобразни и по-дълготрайни.

България вече построи интерконектор с Румъния. В момента се удвоява газовата връзка с Турция, като по пътя са компресорните станции Провадия, Лозенец, Странджа. По пътя за Гърция е компресорна станция Петрич. Едни от компресорните станции "въртят" газа по вътрешния пръстен, други по транзитния. Станциите при по-големи разстояния нагнетяват газа, могат да бъдат и реверсивни, в даден момент да сменят посоката на движение на газа.

Какво трябва да се направи, ако газът през Украйна секне

Трябва да получим газ от Турция - вече на реверс. Входната точка за руския газ се измества - тя няма да е от североизток, а ще е от югоизток. Попитан в радиопредаване какво ще се случи с договора за доставка и транзит с




Газекспорт, ако спре транзитът през Украйна, изпълнителният директор на Булгаргаз Николай Павлов съвсем спокойно отговори - договорът ще се изпълнява, променя се точката, от която влиза газът. Вече няма да е Негру вода (Румъния).

В момента Булгартрансгаз има възможност по собствената си газопреносна мрежа да докара газа от турската граница до компресорна станция Полски Сеновец (виж картата). Но от там до Зайчар (Сърбия) тръба няма.

Имаме избран строител на газопреносната система до сръбската граница (виж картата) - това е саудитският консорциум Аркад. По тази причина и задачата пред строителя е най-напред за 250 дни да изгради инфраструктура от около 308 км - от Полски Сеновец до българо-сръбската граница, за да може на 1 януари 2020 г. България да подаде газ към Сърбия.

Към тази дата трябва да се подаде газ и за Румъния, макар и в неголеми количества. Северната ни съседка си прави собствен микс на базата и на своите си залежи в офшорната зона на Черно море и във вътрешността на страната.

Впоследствие ще бъдат построени компресорна станция Нова Провадия и още една до Расово край границата със Сърбия, тръбата до КС Нова Провадия, откъдето връзката към турската граница е удвоена.

Какви са алтернативите на руския газ

Досега ставаше дума за техническото осигуряване на доставката и транзита на руски газ. Водещата алтернатива идва с интерконектора с Гърция, първата копка на който е планирана за месец юни. Газ през тази връзка ще дойде от газопреносаната инфраструктура ТАП/ТАНАП (Южния газов коридор), която пренася каспийски газ, главно от Азербайджан (може и от Иран, Туркменистан). Предвиден е с капацитет от 3 млрд. куб. метра на година с възможност в бъдеще капацитетът да се увеличи до 5.5 млрд. куб. метра на година. Повече от 1/3 от първоначалните 3 млрд. куб. метра газ ще бъдат доставка от Азербайджан за България през 2020 г.

Втората възможност за използване на тази връзка е да се купува втечнен газ. На гръцка територия в момента има две пристанища с терминали за такъв газ. Втечнен газ може да дойде от Египет, Израел, Алжир, САЩ (които имат огромни залежи). С времето технологията и съоръженията за втечнения газ намаляват своята стойност и в даден момент използването на този газ ще стане конкурентно като цена.

Добивът на газ от офшорните залежи - като тези в Израел, Алжир, е все още е много скъп. Но пък с годините руският природен газ (който традиционно пътува по тръби) става все по-скъп, защото залежите на Русия отиват все по на север и все по на изток.

В заключение: все още традиционно получаваният от България природен газ е по-евтин, но цената на втечнения газ, какъвто ще получаваме в бъдеще през гръцката връзка (след регазификация, при която течният продукт бива превърнат в газообразно състояние и инжектиран в мрежата на наземните газопроводи), ще намалява.

Интерконекторът с Гърция има двойно значение - осигурява диверсификация на доставчика и дава възможност на търговците да се "развихрят". От Гърция и Турция може да се купи газ от различни търговци. От това в България много се интересуват торовите заводи, стъкларските, циментовите, химическите, металургията - големи консуматори на газ като суровина или енергия. Те търсят търговци, които могат да предложат по-добра цена. В тези производства, в които газът е суровина, цената на крайния продукт зависи от цената на газа. Агрополихим например реши въпроса, като построи хранилище за амоняк и купува амоняк, а не го произвежда. Газът е основен компонент на амоняк за торовите заводи.

Ново: Търг за закупуване на газ

Булгаргаз проведе първия си търг за покупка на газ. Спечели го гръцката компания ДЕПА, като в офертата си записа произход на газа вътрешната система на Гърция. Предстои втори търг. Засега със сравнително малки количества, но достатъчни, за да се отбележи пробивът в статуквото. Постигната е по-ниска покупна цена от тази на масовия доставчик, неофициално с около 10%. Купеният така газ ще се нагнетява в хранилището в Чирен и според Николай Павлов може да се очаква, че ще намали цената на газа през зимния сезон.

Тези търгове носят по-голяма свобода. Защо? Ако либерализираш търговията, практически може да дадеш възможност на всеки търговец, който има определени свободни количества газ, да ги продава виртуално, без реална доставка. Ако имаш тази свобода и този гръцко-български реверс, във всеки един момент може да продадеш от количествата газ, които имаш примерно в Гърция. Затова водещият световен принцип е, че търговецът и транспортьорът са две различни фирми със своето място и роля в търговията. Транспортьорът (операторът) има задължението да осигури физическата доставка, а търговецът е този, който има газ за продан - дали собствен, нает или на консигнация. Той чрез оператора може да достави газ в България, след като е спечелил търг за това. Към момента операторът в България е Булгартрансгаз, а търговецът - Булгаргаз. Въпросът е да имаш свободен капацитет в оператора и свобода да купиш газ.

Защо не се купуват на търг по-големи количества. По две причини. Първата е, че "това са възможностите" на Булгаргаз към момента, по думите на Николай Павлов. Втората е, че по договор българският търговец е задължен да купи определени количества от Газекспорт през летния период и на търг може да се купува толкова, колкото да не се наруши споразумението с руснаците, по обяснението на Павлов.

И тук е мястото на хъба

Веднъж писахме, но да припомним: за да направиш хъб, се изискват три елемента. Първо, грамотно изградена техническа инфраструктура за придвижване на природния газ - тръби, които имат налягане над 60 или 90 атмосфери. В момента в изградената инфраструктура в Северна България налягането е ниско (35-40 бара) и не може да се увеличи, поради морално и физически остарелия пръстен (наскоро се разбра че с 50 млн. евро европейски средства той ще бъде модернизиран). Налягането от своя страна определя и количествата газ, които могат да преминат.

Второ, трябва да имаш газ - пазар, търговец (търговци) и трето - хранилище, с което да балансираш, като се има предвид, че потреблението на газ зависи в голяма степен от сезона - най-големите потребители в момента на газ у нас са топлофикационните дружества. Най-просто казано - нагнетява се газ през летните месеци, за да го използваш през зимните и да посрещнеш скока в потреблението.

В Чиренския газов "склад" обаче трябва да се вложат пари, за да се увеличи капацитетът му, така че от сегашните 500 млн. куб. метра газ той да надхвърли 1 млрд.-1.5 млрд. куб. метра. Когато имаш този газ нагнетен и като дадеш възможност на търговците да го ползват, се решава въпросът с конкуренцията. Няма хранилища в Турция и Гърция.

Ще накаже ли ЕК българските компании за монопол

Брюксел наложи глоба от 77 млн. евро на Български енергиен холдинг (БЕХ), на дъщерното му дружество Булгаргаз и на неговото дъщерно дружество Булгартрансгаз за това, че блокират достъпа на конкуренти до ключова газова инфраструктура в страната, което е нарушение на антимонополното законодателство. Българските дружества обжалват.

Според европейските правила първо, операторът (Булгартрансгаз) трябва да даде възможност на всички в бизнеса да имат свободата да ползват капацитета на тръбата, и второ, търговецът на газ не трябва да е единствен, като сега (Булгаргаз). Такава е чисто търговската логика.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker