Стъклено пиршество в Двореца

Pan.bg 14 ное 2019 | 15:14 views (185) commentaries(0)
img Източник:"Armymedia.bg'';Автор БА

Такава изложба не се вижда всеки ден. Защото е необикновено усещането от съприкосновението с благороден материал като стъклото, открито още в 4-я век пр.Хр. За втори път се провежда Международното биенале на стъклото и до 4 декември то може да се посети в Националната галерия – Двореца. Изложбата е под патронажа на президента Румен Радев.
Експозицията „Заедно” е посветена на художественото стъкло и като един световен форум събира десетки артисти от 37 държави. То очертава съвременните тенденции в работата с него, а самото събитие насърчава и по-младите творци, чиито имена са редом с известните.

image

„На това биенале наистина присъстват световни имена в работата с художествено стъкло, като Марвин Липофски (САЩ), като Лино Таляпиетра (Италия) и Иржи Шухаек и Вацлав Циглер (Чехия)”, казва Константин Вълчев, създал специалността по обработка на художествено стъкло в НБУ и преподавател там от 10 г. Самият той е учил в Чехия и от години живее и в Прага, и в София. Затова целта му е да популяризира стъклото. Той обяснява, че в залите на Двореца тази година се представя класическата технология, т.нар. издухано стъкло, създадена като традиция от Средновековието. А Меката на духаното стъкло е Италия, най-вече Венеция, когато още е град-държава. В 17-и в.се появява и Бохемското стъкло от времето на барока, когато венецианското отстъпва първенството си. Казва, че стъклото е много рационален материал и може и да се живописва върху стъкло, и да се правят гравюри от стъкло, както и скулптури и дизайн.
Днес стъклото е навсякъде, отдавна променя и архитектурното лице на градовете. Знаем за разцвета на сецесиона в златния му век в началото на ХХ-я. Тогава са се родили много автори на витража, но художественото стъкло се развива заедно с развитието на съвременните възможности за обработката му. „Стъклото е универсален, уникален и вечен материал”, обобщава Константин Вълчев.

Сякаш Чаплин наднича зад героите в „Хубава риба”

image
Фото Божидар Марков

Когато Ивайло Христов е режисьор, а Стефан Мавродиев и Марин Янев играят главните роли на стари приятели в премиерата „Хубава риба” в Народния театър, това е достатъчна причина този спектакъл да не се пропуска. Пиесата на Марк Райлънс и Луис Дженкинс е история за смисъла на живота, за големите




и малките неща в него, за света и за човека. И всичко, гарнирано с тънък усет за хумор.
Докато Ерик и Рон, в златната си възраст, ловят риба на замръзналото езеро някъде в американския щат Минесота, спомените се нижат, изникват от мъглата над леда и сглобяват пъзела на личния свят на всеки от тях. Не за първи път творческото дуо създава театрален празник, усещане, че актьорите са седнали до теб и като на кино се изнизват сцени – скръбни от житейски загуби и други – светли и радостни, нещо, което винаги означава равносметка, теглене на чертата.
Играта на Стефан Мавродиев и Марин Янев не само носи лекотата на професионалния им майсторлък, но и човешка мъдрост, с намигване и прошка към целия ни грешен човешки път. Но и със светлина, проблясваща между афористичните реплики за смисъла на нещата: струва си този единствен живот, струва си все пак да не те оставя мечтата и очакването на утрешния ден.
Текстът буквално ни обстрелва: в началото питаш – за какво да живея, в края – за какво живях; ако се вглеждаме в дребните неща, може да видим и по-дълбоките; каквото е минало, си е отишло завинаги, каквото е минало, все едно никога не е било; от цял един живот помниш само няколко думи и няколко образа… Затова тази универсална пиеса си заслужава, макар и без сюжет, почти без конфликт, ако изключим контрапункта на младите герои в равностойното изпълнение на младите Елена Телбис и Пламен Димов. Най-малкото, заради тази автентичност на работата на Ивайло Христов, който и като актьор, и като режисьор е земен и естествен, каквито са и големите ни артисти – Маврото и Марин Янев. Най-малкото, защото през цялото време някъде зад историята, зад героите на сцената сякаш наднича малкият човек на Чаплин и очаква да хване мечтаната Хубава риба в своя живот…


„Зографът Захари“ или легенда за несбъднатата любов

image

В средата на октомври се състояха двете премиери на операта на Марин Големинов “Зографът Захари” на трупата на Софийската опера и балет. Повестта “Легендата за греховната любов на Зографа Захарий” е написана през 1957-а г. специално за даровития и чаровен актьор в Народния театър Спас Джонев, който създава и играе моноспектакъла по нея 300 пъти. Авторът на либретото Павел Спасов вижда в Самоков двете надгробни плочи – на Християния и на Захарий Зограф и е запленен от легендата за несбъднатата им любов и ранната смърт на девойката. И сега в либретото остава основният въпрос: греховна или свята е била любовта на художника-новатор Зографа Захарий.

Операта, на Марин Големинов, е новаторска за времето си, изпълнена с модерни музикални похвати.
В ролята на музата на художника Християния са в различните представления съответно Силвия Тенева, Стефани Кръстева и Христиана Игнатова. А Захарий се изпълнява от Валентин Ватев и Николай Войнов.
Дирижира Велизар Генчев, а режисира известното име Зорница София. Сценограф е Чавдар Гюзелев, носител на наградите “Икар” и “Аскеер”, син на големия бас Никола Гюзелев, първи изпълнител на ролята на Захарий Зограф. Синът разказва, че на сцената певецът е съчетавал и двата си таланта, като е рисувал “наживо”. В тази постановка Чавдар поставя скеле, като неизменна част от живота на един зограф-иконописец и стълба – символ на възвисяването, но и на слизането…
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker