"Турски поток" - модел на руско влияние с български инвестиции

Pan.bg 15 ное 2019 | 06:24 views (273) commentaries(0)
img mediapool.bg



Владислава Пеева |


Влиянието на руските капитали в България намалява спрямо 2014 г., но не заради отслабените опити на Москва, а поради растежа на българската икономика и поевтиняването на енергийните ресурси на световните пазари. Въпреки това заплахата за националната ни сигурност остава – причина за това са хибридните атаки на Кремъл на Балканите и в Европа, както и продължаващото руско влияние върху български медии, партии и културата ни като цяло. Няма ефект от наложените от години от Европейския съюз санкции срещу Русия след анексирането на Крим и са необходими вторични санкции, които да ударят руските банки и транзакциите им, от което режимът на Путин да го заболи и да се стигне до промяна.

До тези изводи стигнаха участниците в кръгла маса на тема "Руското влияние в Европа: противодействие на завладяването на държавата", организирана в четвъртък от Центъра за изследване на демокрацията и Фондация "Конрад Аденауер". В дискусията се включиха Майкъл Карпентър, директор на Центъра за дипломация и глобална политика "Пен-Байдън" и външнополитически съветник на бившия вицепрезидент на САЩ Джо Байдън, бившият президент Росен Плевнелиев, енергийният министър от първия кабинет на ГЕРБ Трайчо Трайков, който сега е кмет на столичния район "Средец", бившият посланик на България в Русия Илиян Василев, директорът на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) Руслан Стефанов и ръководителят на Представителството на Фондация "Конрад Аденауер" в България Торстен Гайслер.

Ефектът на руските пари у нас пада заради понижените цени на газа

"След 2014 г. в Централна и Източна Европа присъствието на руски капитали намалява като номинална стойност – 5-10 на сто от оборотите са контролирани от руски компании. На Балканите е малко по-зле – в Сърбия и Черна гора дори се засилва влиянието. Увеличение има обаче и в Европа", посочи Руслан Стефанов.

Той даде пример как в Холандия се увеличават руските инвестиции в холдинговите компании, а в Австрия е позволено руски банки да оперират като европейски.

"В Унгария също има ръст, но страните с най-голямо руски влияние са България, Сърбия, Черна гора и Латвия. В България около 9 стотинки от всеки лев се падат на руски фирми", допълни анализаторът като отбеляза, че през 2014 г, когато има висок дефицит във вноса на горива, процентът е стигал 25 стотинки.

"Подобряването обаче се




дължи на ръста на българската икономика и спада на цените на енергийните ресурси, които са основната насока на руското влияние. Структурно нещата не са се променили. Ако утре се увеличи цената на газа, голяма част от позитивите, генерирани сега от членството ни в европейските фондове, ще изтекат в посока Русия", коментира Руслан Стефанов пред Mediapool.

Според него добър пример за руското влияние у нас е проектът за газопровода "Турски поток" – "инвестицията е българска, но се контролира от Русия". Той припомни, че по този проект България, след решение на Русия, се отказва от 1 млрд. транзитни такси, които би получила по транзитния договор до 2030 г. и решава да инвестира тези 3 млрд. лв. в новия газопровод с надеждата, че някой ден ще получи транзитни такси.

Извън абсолютните числа

"Не може да сме сигурни, че Русия ще спази това свое обещание, ако тя вече е нарушила договора си до 2030 г. и няма да получим обезщетение за пропуснатите транзитни такси. Въпросът е сега дали България ще си потърси обезщетението, но усещането е, че по-скоро няма. Договорът освен това е с арбитражна клауза в Москва и едва ли някой от българското правителство ще си позволи да протестира. Подписването на такива договори с такива клаузи говори и за сериозността на руското влияние в България. Не е просто икономическото присъствие като абсолютни числа, много по-сериозни са другите ангажименти", подчерта Руслан Стефанов.

Той припомни как още през 2016 г. в издадения от ЦИД "Кремълски наръчник" е описана историята на "Южен поток". "На българската КТБ бе позволено да порасне толкова много, тъй като единствено по-този начин са могли да осигурят ресурси за финансиране на този проект. Нито една друга банка не би си позволила да финансира геополитически проект с толкова висок риск", отбеляза Стефанов. Според него същото е положението и с "Турски поток" днес.

"Едно е намаляването на абсолютното влияние на Русия, но в същото време нищо от санкциите на Европа не променя факта, че Северен и Турски поток продължават да се реализират. Въпросът е как Русия ще разбере ,че има санкции срещу нея, след като това се случва", коментира още експертът.

Нужда от вторични санкции срещу Москва

Темата за налагане на вторични санкции срещу операциите на руски банки в Европа и САЩ бе повдигната и от Майкъл Карпентър, според когото европейците трябва да се защитят от атаките на Русия, която подкопава демократичните институции в Европа като ги разделя и финансира определени проекти. Според него Москва използва не само парите си за влияние в Европа, но и атакува енергийната и киберсигурността на отделните държави, културните им ценности и овладява медиите. По думите на съветника на Джой Байдън, сегашните санкции срещу Русия не само не дават ефект, но дори нещата се влошават. Според него сегашните санкции са повлияли едва с 1.1 процента брутния вътрешен продукт на Русия, а ефектът трябва да е по-голям и трябват "ефективни, а не привидни санкции".

"Ние не искаме да съсипем руската икономика, а да ѝ се причини достатъчно болка, за да се промени Москва. Трябват блокиращи санкции срещу транзакции на основни руски банки, което ще е ясен сигнал, че действията на Русия не са приемливи и: Г-н Путин, спрете!", заяви Карпентър. По думите му, ако се засегне дейността на ВТБ, "Газпром банк" и други големи руски финансови институции, ще има много по-голям ефект от сегашното периодично удължаване на срока за действие на санкциите на ЕС срещу Кремъл, докато Германия например си строи "Северен поток 2". Той припомни намеренията на САЩ да наложат санкции срещу европейски компании, работещи по "Северен поток 2" и каза, че планираните ограничения вероятно да засегнат и "Турски поток".

"Американците не говорят за вторични санкции не само срещу руски банки, но и срещу компании, които правят бизнес с руския военно-промишлен комплекс или с енергийни компании и лица под санкции", допълни Руслан Стефанов. "Проследявайки законодателната инициатива на американския конгрес ще видим, че бяха затворени постепенно всички пролуки от американска страна по отношение на Русия и санкциите покриват сериозна територия, така че не бива да се подценява възможността европейски бизнес да попадне под санкциите на САЩ", каза още той.

Лицемерието в Европа

Представителят на ЦИД също смята, че в Европа санкциите срещу Русия са далеч по-символични от наложените от САЩ. "Факт е, че Европа лицемерно налага тези санкции, без отделните правителства и компании да ги потвърждават. Но най-притеснителното е, че европейците искат да правят бизнес с Русия, особено големите държави със сериозен външен търговски потенциал като Германия и Холандия. Те от една страна продължават да приемат руските инвестиции, от друга вижда, че Русия не възприема Европа като партньор, а като източник на приходи от енергийни продукти и за технологично развитие. Въпросът е кога Европа ще се събуди и ще разбере, че Русия има целенасочена международна стратегия и ще се възпротивява навсякъде по всякакъв начин на САЩ и Европа. И ако във Венецуела, Боливия, Сирия и др. това се случва на базата на геополитически тежнения на Русия да е велика сила, на Балканите това директно удря Европа, тъй като Русия активно саботира европейския проект за Западните Балкан", каза Стефанов.

В България – със заровени глави в пясъка

Според него "българските власти са в позицията на заровена глава в пясъка".

"При положение, че руското присъствие в България е толкова голямо и толкова видимо, у нас не се вземат никакви мерки. Но по-притеснителното е, че нямаме представа за размера на заплахата. Българските служби избягват да говорят и да работят в тази посока. Колко мастило се изписа за това заплаха ли е Русия или не?!. Разбира се, че е. След като Русия каза, че НАТО е заплаха за нея, а страната ни е член на НАТО, естествено, че трябва да се изследват всички аспекти на културни, медийни, икономически влияния и такива върху политически партии. Аз такъв анализ от българските служби не съм видял. Дебатът у нас е само в руслото русофили – русофоси, а всъщност става въпрос за национална сигурност. Не говорим за културно-историческата близост между народите, а за икономически интереси на страната", посочи Руслан Стефанов.

Хибридната война на Кремъл

Президентът на България в периода 20,2-2017 г. Росен Плевнелиев заяви, че предупрежденията му за водената от Русия хибридна война не са измислица, а "с мълчанието си оказваме помощ на агресора да засилва влиянието си". Според него въобще не става въпрос за хибридна заплаха, а за хибридна войн., провеждана от Русия и нейните проксита на Балканите. Той не пропусна да нападне президента Румен Радев като го обяви за говорител на руските интереси.

"При положение, че България купува изтребители F-16 , което е правилен стратегически избор, той говори за радиомълчанието. С опорните точки на "Говори Москва", каза Плевнелиев. Той направи ретроспекция как назначеното от него служебно правителство е подкрепило налагането на санкциите на ЕС спрямо Русия, но сега констатира "с притеснение, че не са толкова ефективни ", а той лично е искал да има такива и срещу руските банки. Според него, ако преди години е било решено да се откаже рефинансиране на руски банки от европейски финансови институции или да се усложни процесът, "автокрацията на Путин вече можеше да е демонтирана, но нямаше воля за това нито в ЕС, нито във Великобритания и днес руски олигархични банки безпроблемно се рефинансират от Лондонското сити".

Плевнелиев призова "българските служби и правителството, както и европейските служби да не губят време: Коя страна още трябва да бъде дестабилизирана? Чия демокрация още трябва да бъде открадната, за да се отворят очите, че има хибридна война?". Според него у нас все още има хора, които смятат, че Русия е направила много за България, но пропускат, че от 1лев в българското общество 80 стотинки идват от европейските фондове.

Трайчо Трайков също коментира, че Европейският съюз може да противодейства на заплахите от икономическото влияние на Русия чрез наистина общи действия, а не всяка правителство да си играе своята игра, защото тогава нещата се провалят. Според него България от години бере плодовете на енергийната си зависимост от Русия и винаги, когато страната ни се опита да на прави нещо за своята енергийна независимост, се появява Русия с нейни инфраструктурни проекти с уж икономически ползи, но предложенията само увеличават зависимостта на страната.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker