Доц. д-р Наум Кайчев, историк: Диалогът за общата ни история е по-дълготраен процес

Pan.bg 14 ное 2019 | 15:31 views (251) commentaries(0)
img Източник:"Armymedia.bg'';Автори:Пламен Димитров, Росица Цонева

– Доц. Кайчев, каква е равносметката от последното заседание на Съвместната комисия по историческите и образователни въпроси между България и Република Северна Македония?
– В Охрид на 15 и 16 октомври проведохме вече осмата среща на Съвместната комисия. И обсъждахме същите теми, каквито и на предишната: учебниците по Средновековна история за прогимназиите в двете страни и личността на Гоце Делчев като обединителна фигура от общата ни история. За съжаление, напредъкът не беше много по-голям отколкото на предишната среща в София на 12-13 септември. Тогава единодушно констатирахме, че е най-безрезултатната и най-безплодната. По същия начин, в Охрид през октомври не постигнахме и милиметър прогрес по отношение на дискусията за Гоце Делчев.

– Всъщност, какво се стремите да корегирате засега в учениците – само до периода на Средновековието ли?
– Това са учебниците за VI клас в България и за VII отделение в Северна Македония. Те обхващат периода на Средновековното развитие, включително до ХVII век, т.е. и ранното Османско владичество. И по този въпрос дискусията беше по техните бележки към българските учебници, които не успяхме да приключим. А все още тези за Северна Македония не са започвани.

– Българската част от комисията възприе ли тези забележки?
– Да, намери се обща формулировка за някои от бележките. Но това все още е един работен вариант и работата по тази точка не е приключила. Но като цяло, за съжаление, колегите ни от Скопие демонстрираха желание по-скоро процедурно да се бавят разговорите и да не се стига до резултат, до решения. Това се изразява в дискусии за различни теми, малко встрани от работата на комисията. Да кажем, при обсъждането на бележките за Средновековна история почти час си говорихме за Османската империя, например за периодизацията на историята – кога свършва Средновековието и кога започва Новото време, дали можем да говорим за Късно Средновековие до 17-и век в Османската империя или не.

– Обществените очаквания бяха големи за резултатите от последната среща. Каква е оценката от наша страна на това как върви работата на комисията?
– Аз не съм имал такива очаквания. И трябва да гледаме на дейността на комисията в по-дългосрочен план. Неминуемо е, че ще има такива периоди, ще има и по-безрезултатни заседания. Това е




свързано със сложния характер на разговорите и със самите междудържавни отношения. Така че тези срещи са част от процеса, който е много по-дългосрочен и всеобхватен. Но да имаме предвид, че в началото годината бяха постигнати известни резултати по отношение на личности от нашата обща средновековна история: за Св. св.Кирил и Методий, за техните ученици Климент Охридски и Наум Охридски и за цар Самуил като обединяващи фигури от нашата обща история.

– Буксуването в работата сега, според Вас, на какво се дължи – на навлизането в по-сложни теми или на някакво отражение на политическата конюнктура?
– Може би – и двете предположения са верни. Пристъпвайки към новата история в лицето на Гоце Делчев има по-различна чувствителност. В края на краищата нещата опират до това дали ще се приложи и изпълни Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество. А в него ясно е фиксирано, че двете страни имат обща история и тази история трябва да се изпълни със съдържание, като това е смисълът от създаването на Съвместната комисия. В чл.VIII от Договора изрично е записано, че нейната цел е да допринесе, въз основа на автентични исторически извори и факти, за общото научно тълкуване на историческите събития.

– Възможен ли е натиск върху работата на членовете на комисията от Северна Македония? Ще се отрази ли предизборния период заради предсрочния парламентарен вот догодина?
– Публично беше обявено, че преди последното ни заседание колегите ни са имали среща с премиера Зоран Заев. След срещата беше публикувано комюнике, което беше по-скоро окуражително за работата на комисията, но видяхме, че резултат нямаше. Т.е. не изключвам да са били провеждани и други срещи с други фактори в тяхната страна. А що се отнася до предстоящия вот, работата на комисията, не е партийна, не е политическа.

– А ще се отрази ли отказът засега на Брюксел да насрочи преговори за еврочленство?
– Ръководството на Северна Македония има стратегичаската визия, че няма план Б и единствено ЕС и НАТО са коловозите, по които трябва да се развива страната. И че трябва да имат добросъседски отношения със страните около тях. Договорът наистина трябва да се изпълни със съдържание и да се приложи и по отношение на дейността на нашата Съвместна комисия. От друга страна, правителството в Скопие имаше хоризонт още година до редовните избори. Така че на практика решението за избори на 12 април догодина не променя драматично картината. Но я избистря и има относителна яснота за политическите процеси в страната до пролетта. А до голяма степен ръководството на страната направи възможното, за да изпълни изискванията на Брюксел. Но някои неща като изпълнението на Договора с България и на Преспанското споразумение с Гърция може би са светнали някаква червена предупредителна лампичка. И въпреки подкрепата на София и Атина за отваряне на преговорния процес, може би са имали отражение при изработване на френската позиция. Разбира се, основната причина за решението в Брюксел е позицията на Париж по същината на ЕС и неоходимостта от неговото реформиране. България, както е известно, подкрепя започване на преговори за членство, но е разписала детайлно изискванията си към Скопие.

– Не се ли съсредоточаваме прекалено в историята в диалога със Скопие?
– Често се задава този въпрос. Но отношенията са комплексни и взаимно свързани. И това, че не се гледа българска телевизия в Скопие, е взаимно обвързано с работата на комисията и целия комплекс от други отношения. Резултатите от работата на Съвместната комисия са фундаментът, върху който стъпват двете страни. Но е факт, че тези, които пречат на разбирателството по въпроса за Гоце Делчев, спират българските инвестиции в Северна Македония.

– С отворен край ли е работата на комисията или има хоризонт?
– Очевидно че това ще е процес, който няма да свърши за година, но трябва да има ясни резултати. И те са залегнали на друго, политическо ниво в Рамковата позиция на правителството ни. Те са включени и в условията за свикване на Първата междуправителствена конференция, която на практика открива преговорите със Северна Македония. Не трябва да си затваряме очите пред проблемите, но диалогът за общата ни история е по-дългосрочен процес. Комисията е само един от инструментите за осъществяване на Договора, но важен, основен инструмент по историческите въпроси.

– С какви аргументи обосновават позицията си колегите Ви от Скопие?
– Аргументите по отношение на периода на Гоце Делчев, например, са въз основа на публикувани документи изключително в България и които са добре известни. И които, според тях, извън контекста, „македонец“, „македонски народ“, „македонско дело“ ознава нещо различно от делото на българите в Македония. Докато от целия масив от документите е ясно, че става дума за регионалното измерение на българското революционно дело в Македония.

* Доц.д-р Наум Кайчев е историк и дипломат (бивш генерален консул в Торонто и в Битоля), преподавател в СУ, член на Македонския научен институт. От май 2018 г. е зам.-председател на Съвместната комисия по историческите и образователни въпроси със Северна Македония
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker