Старши лейтенант Станислава Балчева: Чувството да летиш е неописуемо

Pan.bg 09 ное 2019 | 14:57 views (316) commentaries(0)
img Източник:"Armymedia.bg'';Автор: Цончо Драгански

Старши лейтенант Станислава Балчева е родена в Нова Загора, където е завършила СОУ „Христо Ботев” с профил английски и немски език. През 2012 г. постъпва в НВУ „Васил Левски”. Първата година е била във Велико Търново, факултет „Общовойскови”. След това продължава обучението си във факултет „Авиационен” в Долна Митрополия в специалността „Летец-пилот”. Започва офицерската си служба през 2017 г. в 24-та авиационна база в Крумово. Сега, на 25 г., е старши лейтенант на длъжност младши пилот в 3-то авиационно звено. Отделя от оскъдното си свободно време, за да тренира бойни изкуства.
Тя е първата жена у нас, която лети на вертолет Ми-24 като втори пилот и оператор на бордовото въоръжение. Наскоро старши лейтенант Станислава Балчева изпълни задача на полигон със стрелба по земна цел с управляема картечница със скорострелност до 4000 изстрела в минута.


– Старши лейтенант Балчева, как направихте избора си да се посветите на военната авиация?
– Мисля, че съдбата ме избра. Когато над родния ми град Нова Загора прелитаха самолети и вертолети, винаги съм ги наблюдавала с интерес. Те минаваха ниско над сградите и тогава нещо вътре в мен трепваше. В 11-и клас разбрах, че може би това е моето призвание. И затова реших да постъпя в НВУ „Васил Левски” в специалността „Летец-пилот”.

– Колко летателни часа направихте при обучението си като курсант в НВУ?
– Първият ми стаж беше след края на втори курс във факултет „Авиационен”. На самолет „Пилатус” направих 17,5 летателни часа. На стаж в четвърти курс в 24-та авиобаза в Крумово летях 30 часа на вертолет БеЛ-206. А на следващата година, в пети курс – още 25 часа. Така че на БеЛ-206 имам като курсант общо 55 часа.

– Знаете ли, че преди около 10 години в Крумово жени пилоти имаха като лейтенанти по 20–30 летателни минути на година?
– Да, за щастие, аз се обучавах и служа в години, в които може да се лети.

– Имахте ли избор при разпределението да летите на самолети или на хеликоптери?
– Като цяло никога не съм имала претенции дали ще бъда на самолети или на вертолети. Според мен съдбата те отвежда на правилното място. В 24-та авиобаза аз се чувствам на мястото си, още когато пристъпих на




КПП-то за първия ми стаж в 4-ти курс през 2016 г.

– Кога преминахте от БеЛ-206 на хеликоптер Ми-24?
– След като завърших подготовката си на БеЛ-206 миналата година и направих на него 150 часа, от началото на тази година имам невероятното удоволствие да летя на вертолет Ми-24.

– Каква е разликата при летенето на БеЛ-206 и Ми-24?
– Разликата е огромна. При БеЛ-206 управлението е малко по-различно, там няма автопилот, вертолетът е по-лек. Ми-24 е доста по-тежък вертолет и управлението е доста по-трудно. На БеЛ-206 летях като командир на екипаж. Сега на Ми-24 започнах обучението си като втори пилот. Летя с инструктори. Като втори пилот имам право да летя с всички командири на екипажи.

– Освен че сте първата жена пилот на Ми-24, вие извършихте и първа стрелба на жена военнослужещ с въоръжение на хеликоптера. Кога се случи това?

– Стана по време на последния ми полет със заместник-командира на 24-та авиобаза полковник Иван Николов, който бе първи пилот. Стреляхме по наземна неподвижна цел, обозначена на полигон „Елена”. Според изискванията изпълнихме няколко захода за стрелба. Полковник Иван Николов стреля с НУРС, а след него аз стрелях с картечното въоръжение и получих допуск за тази дейност.

– Мислите ли вече за придобиване на класна специалност?
– Още е рано да говорим за клас, тъй като за него трябва да имам определен брой летателни часове, а аз в момента съм на половината на този брой.

– Какво е летенето за вас?
– Винаги има трепет, когато изпълнявам различен вид задача, тъй като е нещо, което не съм правила досега. И винаги има първоначалното чувство дали ще успееш да се справиш от първия път, ще ти трябват ли допълнителни тренировки… Но за щастие другите пилоти, които летят на Ми-24, споделят своя опит с нас, по-младите. Те ни дават достатъчно голям набор от информация, която можем да използваме. А чувството да летиш е неописуемо. Но за да го изпиташ, просто трябва да обичаш авиацията. Ако не обичаш и не носиш в сърцето си авиацията, всичко ще бъде една рутина и получаване на заплата. Както са казали мъдреците – когато човек обича това, което прави, няма нито един работен ден.

– Усещате ли подкрепа от своите близки за избора си да служите като летец-пилот?
– Винаги съм срещала подкрепа от страна на родителите ми. Баща ми Валентин Балчев е бивш военнослужещ – свързочник, пенсионира се преди няколко години със звание майор. Чувствам подкрепата от близките и колегите ми, от моя приятел, който е офицер в Специалните сили. Разбира се, имало е и хора, които са се съмнявали в мен, но е хубаво, че успявам да ги опровергая, тъй като постигам целите си. А моята цел беше – след идването ми в 24-та авиобаза да стана пилот на Ми-24 и сега, като я постигнах, виждам, че хората се радват.

– Приятелят ви е парашутист в Специалните сили. Вие скачали ли сте с парашут?
– По програма, която е заложена, за да започнеш полети на назависимо какъв вид летателна техника, задължително трябва да имаш поне два парашутни скока. Преди първия ми стаж на „Пилатус” извърших два парашутни скока, тук на летището в Крумово, съвместно с военнослужещи от 68-а бригада.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker