Германските колеги признаха – ние нямаме такава операционна

Pan.bg 17 авг 2019 | 13:43 views (481) commentaries(0)
img
Източник:"Armymedia.bg'';Автор Росица Цонева

image

Проф.д-р Илия Салтиров, д.м.н., офицер от резерва, ръководи Катедра по урология и нефрология и е началник на Клиниката по ендоурология и екстракорпорална литотрипсия във ВМА. Бил е военен стипендиант, стажува 6 месеца в “Пирогов”, където по това време има военни клиники по хирургия и травматология. Следващият стаж е във Военна болница в различни хирургични специалности – по пътя на мечтата му да стане хирург. След тази първа година е войскови лекар в поделение, следва клинична ординатура, днешната специализация. Тогава за едно място в конкурса кандидатствали 14 души отлично подготвени и мотивирани млади лекари. Преосмисля пътя си и се насочва към урологията – специалност, в която вече навлизат новости. Като хирург и уролог не престава интересът му към високите технологии и към минимално инвазивните методи в урологията. Проф.Салтиров е първият носител на статуетката на фондация „Проф. Тодор Патрашков” – един от учителите му в урологията.

– Проф. Салтиров, клиниката, която ръководите, е вече изцяло ремонтирана, какви допълнителни възможности ви дава сега?
– Сега има с какво екипът ни да даде максимума, на което е способен. Чакахме ремонта, защото на пациентите ни освен добро ниво на здравни услуги трябва да предложим същото ниво и на среда, в която да се грижим за тях. А те трудно оценяват, което си направил за тях в операционната, но след упойката се събуждат в болничната стая… А поради ограничения брой стаи сме имали и по 7 пациенти в една. Сега сме новодомци и то в къща с всички удобства. Във ВМА винаги успоредно са вървели стремежите за лечение на пациента и за създаване на добри условия за това. Плод на този стремеж е и нашата операционна. На симпозиума при демонстрациите наживо от нея колеги от Германия ни казаха, че не разполагат с такава модерна операционна. В такъв момент си горд, че една България може да удиви тези опитни колеги с подобни условия, както и с организацията и с това, което правим. Това са комплименти към целия екип на клиниката, сам човек в медицината, особено в хирургията, не постига нищо без обучен екип, съмишленици и поддръжници. Израз на признание на усилията ни за развитие на тази област беше на последния Европейски конгрес




по урология т.г., когато бях избран в 10-членния борд на секцията по уролитиаза на европейската асоциация – гордост за мен и за екипа, който имам. Моите специализанти вече ги познават в Европа, на научни мероприятия участват с доклади, с постери. Те вече имат и разкрити докторантури. Поне 2 пъти годишно ги изпращам за кратки специализации в чужбина. Това дава поглед върху друга организация и отношение към работата, а така си изграждаш стандарти. Само преди 30 г. ние събирахме този опит по библиотеките, с извадки на картончета, а първият вариант на дисертацията ми е на пишеща машина. Само в рамките на една професионална кариера технологиите и скоростта и начина на придобиване на информация се промени невероятно. Учиш непрестанно, каквото и да са ти дали твоите учители, иначе изпадаш зад борда и течението те отнася. Затова през септември вземам специализантите в Китай на уъркшоп, организиран от председателя на Световния алианс по уролитиаза. Там колегите имат свои инструменти и са с невероятен опит и научни публикации в ендоурологията и уролитиазата. Толкова бързо е развитието на технологиите, на инструментите, на апаратурата, че успяваш да ги следиш добре само в една област. Залезе идеята за поливалентния хирург, за поливалентния лекар, за енциклопедиста в медицината. Съвременната медицина не позволява такава мащабност. Но въоръжен с базовите медицински знания, с преглед и оценка на пациента, чисто техническата дейност на тази специализация, за щастие, дава много добри резултати.

image

– Като водещ специалист в ендоурологията, кажете дава ли минимално инвазивното лечение щадяща интервенция при една от най-силните болки – камъни в бъбреците?

– Всяка хирургия е фина дейност. Грубостта в нея се отплаща лошо и нарушава и самата функция на органа като го травмира. И затова са толкова ценни тези минимални инвазивни методи, защото целта е максимална ефективност при минимална инвазивност. В нашата област даже инструментите стават все по-малки, по-прецизни, за да се сведе оперативната травма и стрес за органа и за целия организъм до минимум. И пациентите на следващия ден да са на крак, след 2-3 дни могат да са и на работа, връщат се към нормалния живот. Няма ги вече дългите седмици и дори месеци на възстановяване при класическата хирургия. А много минимални инвазивни техники влязоха и във вътрешните болести. И спасяват човешки живот при съдови, при коронарни инциденти в кардиологията. В гастроентерологията се решават минимално инвазивно много проблеми и не се стига до хирургия. И така отворената хирургия остава за тежките случаи на много големи тумори. ВМА е единствената у нас, а и в региона, в която широко се извършват лапароскопски операции. Например в клиниката на проф. Владов, на доц. Такоров, преди няколко години не можеше и да се помисли, че операции ще се извършват лапароскопски, като чернодробни резекции и тумори на панкреаса. И неслучайно те станаха център за Югоизточна Европа, в който се обучават и колеги от други страни. В ендоурологията спрямо Европа също сме в първите и на практика правим всичко, което се прави в света. Няма методика, по която да не работим с целия инструментариум и апаратура, която съществува в медицинската практика в света на топ ниво. Апаратурата, обаче, не е единственото, което се изисква за този вид хирургия.

– Какво друго?
– Изисква се школа, обучение, натрупване на опит. Защото във ВМА идват усложнени, забавени случаи и за да избегнеш излишни действия, трябва да владееш всички методи и да избереш най-добрия или комбинация от тях. Пример за сериозно признание за дейността на Клиниката ни от международната медицинска общност е ежегодният международен симпозиум, който организираме. Тази година 22 лектори от чужбина във високото ниво на Европа и света споделяха 2 дни опита си. Сред тях беше и проф. Сарика, изключително добър турски ендоуролог, председател на Борда на секцията по уролитиаза на европейската асоциация. През годините създадохме добри контакти и работим с колегите по съвместни чисто клинични проекти в различни направления, без намеса на спонсори и фирми. Имаме създаден сайт под името на Международния алианс по уролитиаза. Сегашният ни проект беше за специфичен вид операции за лечение на камъните в бъбрека. А сега консултираме и стартираме като инициатори и друг проект отново в световен мащаб. Участваме и в проекти, инициирани от други центрове, все под егидата на международни организации. Ние бяхме организатори на югоизточната група за проучването на уролитиазата и тя се създаде у нас по време на симпозиума с участие на Турция, Гърция, Македония, Сърбия, Румъния, но и Италия, Португалия и Испания. Поканихме и проф.Жени Василева, ръководител на секцията за радиоционна защита на пациентите и персонала в Международната агенция по атомна енергия във Виена. Когато няма нищо комерсиално, а е само на основата на професионализма, хората се обединяват от такива идеи и проекти. Да събираш клиничен материал от собствен опит никога не е достатъчно точно. Но при обединение на 15-20 центъра можеш да диференцираш доброто от компромисното или лошото решение, което да отпадне. В момента в България има пари за здравеопазване, но липсват целенасочени усилия и ясна политика за подобряване на квалификацията на хората, които стоят зад тази технологична и техническа модерност. Нещата са оставени на личната заинтересованост на младите колеги, които търсят мястото, където да се усъвършенстват, но често не го намират… Да се загърби темата за специализацията и квалифицирането на кадрите е виновна и реформата, която комерсиализира здравната система и така се правят и нежелани компромиси с качеството на работа… Това се вижда по пациентите – идват забавени, усложнени, недостатъчно диагностицирани, недостатъчно ефективно лекувани. Много такива пациенти идват след това при нас във ВМА…

image

– Постъпват ли и във вашата клиника?
– Да, макар у нас да има възможности за скрининг и изследване на простатата всяка година след 50-те години на мъжа (залегнали в профилактичния пакет при личния лекар), при отклонения се консултира уролог с ректално туширане, ултразвуково изследване и при съмнения се насочва към биопсия. И ако се докаже ранен стадий на заболяване, има достатъчно методи за ефективно лечение. Смята се, че и лъчетерапията в определени стадии по световна статистика е равностойна на оперативното отстраняване. Така че има развитие и в диагностиката, и във възможностите за лечение, като изпълняваме диагностичния и лечебен алгоритъм в Европа и САЩ. В рамките на НАТО ние също отговаряме на определени критерий. ВМА, освен като отворена болница, която дава своя принос в здравеопазването ни, поддържа готовност, екипи и квалификация и е напълно съвместима, като отговаря на стандартите на военната медицина в Алианса и може да действа във всякакви условия. Част от това сътрудничество е участието на нашите екипи в мисии, което уеднаквява критерии и представя нивото на военната ни медицина. А България не бива да бъде подценявана. Тя има много потенциал и ако той се съхранява и развива, ще имаме много неща, с които да се гордеем. И не само в медицината. Това, което съм и което ви води на разговор при мен, съм го получил в тази болница от моите учители. И ако в Европа и в света хората ни признават, то е защото ВМА ми е дала възможността да се науча, да го развия и предам наученото на тези след мен. Човек трябва да е благодарен – и в живота, и в професията. А ВМА е школа с изключително високо ниво на специалисти и самият шанс да работиш тук, да има от кого да се учиш е в основата на всичко.

Новите технологии

Още през март 1985 във Военна болница се прави първата операция у нас по новия тогава метод на разбиване на камък в бъбрека. Днес са приоритетни ендоскопските методи, а отскоро ВМА разполага с най-мощния, поливалентен и усъвършенстван лазер, който разрушава бъбречния камък. Той се използва и във всички останали дейности, в които е необходим в урологията – премахване на тумор в пикочния мехур, вътрешно изрязване или отстраняване на увеличената простата при мъжа, с което се избягва класическата операция, при различни стеснения на уретер, на бъбречно легенче. Апаратът е универсална машина, която разширява невероятно възможностите в минимално инвазивната хирургия. В клиниката е въведен друг нов добър метод за ранна диагностика на карцинома на простатата, който при мъжа е втори по смъртност след белодробния в света. А ранната му диагностика, когато още няма симптоматика, позволява ранно и ефективно лечение. През 2016 г. с програма за ранна диагностика на карцинома на простатата се предвижда закупуването на съвременния магнитно-резонансен томограф и ултразвукова система с възможност за фюжън биопсия. Метод, разработен от ВМА по програма за ранна диагностика на простатната жлеза. Фюжън биопсията предвижда първо ядрено-магнитен резонанс на простатата, създаване на ултразвуков образ с ултразвуковото изследване, като магнитният резонанс маркира съмнителните зони и при наслагването на двата образа под ултразвуков контрол се извършва биопсия с проби от тези зони. Методът увеличава диагностичните възможности 2 пъти. Това позволява ранна операция или ранно лъчелечение или брахитерапия.

image

Колекцията

Колекцията от оръжия на проф. Салтиров няма нищо общо с хирургията, но навремето е създавала много проблеми на някогашните хирурзи. Странно, но по-големите оръжия, като саби и мечове, създадени за посичане на противника, са били по-малко смъртоносни, отколкото тънките, рапири и шпаги, които пробождат и водят до по-висока смъртност. Кавалерийските му саби, без 2 от тях (английска и австрийска), са били на въоръжение в Българската армия, а някои серии са били поръчвани на фирми като „Солинген”. Една такава е имала на гарда австрийския орел и след поръчката за България е вече с българския лъв. Колекцията е събирана от 20 г., като първото оръжие в нея е ятаганът на прадядото на д-р Салтиров – Илия, на когото е кръстен, който той донася като военен трофей от битката при Одрин по време на Балканската война. А парадният военен кортик е останал от баща му – генерал Салтиров, който е бил командир на ракетна бригада и комендант на Софийския гарнизон. Сега при сина д-р Салтиров като пациенти идват бивши колеги и войници на генерала, които го помнят с добро.

Клиниката

Завършен е основният ремонт и е преоборудвана стационарната част на Клиниката по урология и екстракорпорална литотрипсия на ВМА. При проф.Салтиров в оперирацинната се чува тиха приятна музика. Същата музика чуват и пациентите в стаите си, в коридора на клиниката. В хармония с надеждата им професорът и екипът му да се справят с болката и с проблемите, с които са дошли тук. Сестра Силвия Цветкова, която от година работи в клиниката, казва, че новата обстановка е не само буквално по-светла и уютна, но реално пациентите се чувстват по-добре. Старшата сестра Златка Стаматова може да сравнява по-отдалече, защото 7 г. е сестра в малката операционна, а от 20 г. старша сестра в екипа. Нарича преобразяването на клиниката ни повече, ни по-малко “рай”. Персоналът е винаги недостатъчен, но работят с голямо желание и дават всичко от себе си, за да нямат пропуски и пациентите да са доволни. А когато лекари и сестри им видят усмивките, те стават още по-мотивирани. В клиниката работно време няма. Идват в 7.30, а тръгването зависи от пациентите. За Златка клиниката е втори дом. И подчертава: колегите са прекрасни, а началникът за тях е … нямат думи за него и тя, и другите от екипа – истински добър човек и към пациентите, и към колегите си.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker