Дарението – за богатия жест, за бедния лишение – еднакво ценно

Pan.bg 12 юни 2019 | 12:45 views (278) commentaries(0)
img Източник:"Armymedia.bg'';Автори: Лъчезар Лозанов, Росица Цонева

image
Няколко поредици книги, посветени на историята и на изобразителното изкуство, са осъществени с помощта на Фонда.

Националният дарителски фонд „13 века България” подпомага и ускорява положителните явления в образованието, науката, културата, възстановяването и опазването на исторически и културни ценности, стимулира развитието на здравеопазването и другите социални сфери. Фондът организира дарителството на български и чуждестранни лица – физически или юридически. Гарантира изпълнението на волята на дарителите. Фондът управлява и се разпорежда с движими и недвижими имоти, финансови активи, права върху обекти на интелектуалната собственост, на произведения на изкуството. Слава Иванова оглави институцията, след като постът на изпълнителен директор беше напуснат от Митко Иванов. Какви са предизвикателствата и какви са вижданията за развитието на фонда – разговаряме с изпълнителния директор на Управителния съвет (УС) Слава Иванова.

– Г-жо Иванова, каква е разликата да си директор на Националната художествена галерия и на фонд „13 века България” (НХГ)?
– Административният ми опит е натрупан в държавна институция – с поглед върху дейността на музеи у нас и навън. Фондът е с по-малка бюджетна издръжка, но съчетава и общественото начало – да организира и подпомага дарителската дейност у нас и в чужбина. Допирните точки са много – да се подпомагат културни проекти, да се опазва културното наследство. И във Фонда, и в НХГ – водещо е желанието да се мотивират хората, да се стимулира общественото мнение, да се формират обществени нагласи за дарителство. Забележително за Галерията беше дарението на българката от Австралия Маргарита Занеф. Във Фонда открих, че дарителската дейност не е единично действие, а цели институции са подпомагани и дори са били основавани от дарения. Бих искала Фондът да се върне към принципите на своето начало при неговото изграждане – дарителството и спомоществувателството. Българските манастири и църкви, голяма част от обществените институции са основавани и строени благодарение на щедри жестове. Вярвам, че ако се намери кауза, която да предизвика внимание и интерес, ще се събудят дълбоко задрямали чувства. Дарителството се крепи на емоция. И на законодателство, което да го стимулира.
Мислила съм за това още като бях в Галерията: Законът за меценатството претърпя промени, но нишката се скъса във финансовото законодателство. Нужни са стимули, трябва да се




приспада дарението от данъците на дарителя. Това са няколко закона. Колкото по-задълбочени са промените, толкова по-стимулиращи ще са те.

– В кои сфери българинът е най-силно склонен и мотивиран да дарява?
– От скромните ми все още наблюдения, като че ли здравеопазването и социалната сфера най-бързо събуждат емоцията, която те кара да даряваш. Макар и скромни, правим дарения на болници. През 2017-а Фондът е закупил техника за Онкологичната болница.

– А откъде идват повече дарения – от у нас или от чужбина?
– Преди всичко от България, но ми се ще да разширим тази сфера и да работим по-активно с българите в чужбина. Търсим партньорството и на Външно министерство – с Културния институт към него, с културните ни центрове в чужбина. По-сериозно ще заработим с организациите на българите в чужбина. Засега сме се ограничили в спомоществувателство на такива организации в Западните покрайнини и в Молдова. Трябва обаче да разширим този кръг. Важно е да развиваме научни и образователни проекти, чрез които децата на нашите сънародници да бъдат обучавани да говорят, пишат и четат на майчиния език. Разполагаме с богата библиотека, от която ще продължим да даряваме. Спомоществуватели сме на част от дейността на младежкия фестивал в Босилеград. Кандидатстваха с културен проект – фолклор, национални традиции, който бе одобрен от УС.
Преди всичко търсим национални каузи. Догодина сме се насочили към сънародниците ни в Бесарабия и другите региони. Имахме среща в Министерството на отбраната за опазването на войнишките ни паметници – инициатива, която през годините Фондът е развивал. Продължаваме да работим съвместно. Ще си изберем паметник, който да възстановим. МО ни даде няколко предложения. Бях впечатлена, когато отидохме в една от дирекциите на МО – Социални дейности. Те са отговорни за войнишките паметници, водят си регистър, всяка година се възстановяват паметници в определени региони. Правят го заедно с общините. Имат и бюджет. Отидохме на срещата, за да направим нещо заедно. Това е тема, която също ще продължим да развиваме.

– А социалната дейност на Фонда, там къде са акцентите?
– Имахме среща в УНИЦЕФ и тази година ще имаме общ проект за децата с увреждания. Културен проект, който да ги приобщава. Ще ангажираме училищата по изкуства с тема за класна разработка на учениците, а в конкурс ще изберем най-добрите работи. С творбите им ще организираме изложби, ще даряваме в заведения за деца с увреждания. Целта е да приобщим и учениците към света на тези деца и към приемане на проблемите им.

– Това засяга ли и децата в циганските общности?
– Да. Миналата година, на 6 декември – в Деня на дарителя, организирахме изложба в една от регионалните ни структури – Сарафската къща в Самоков. Две дарения бяха насочени към Спортното училище в града и към Дома за деца в неравностойно положение. Тези деца ме впечатлиха силно. Посрещнаха ни с поздрав на английски, преминаха на руски и после на български. Беше точно преди Коледа и те бяха приготвили сладки и сувенири за празника. Очакват само ласка и човешко отношение. Възпитателите от екипа споделиха как тези деца трудно са говорели… Казах си тогава, че си заслужава да се работи с Фонда дори само заради това.

– Много и щедри ли са частните дарители ?
– Включват се, макар и по-рядко. Бизнес мисленето си е бизнес мислене. Но чувството на емпатия се среща и сред най-богатите, и сред най-обикновените хора. Няма големи и малки дарения. За човек с големи финансови възможности голямата сума е жест, но не е проблем, а за оня, който брои стотинките си, е лишение – но кое е по-ценно? В емоционален план и двете имат своето значение. Целта на фонда е да събира колкото се може повече. Тогава е в състояние да помогне повече. Не се целим само в една определена група дарители. Подходите ни към всеки са различни.

– Знам, че подпомагате сериозно и сферата на културата.
– С „Литературен вестник” движим заедно няколко проекта – наградата за къс разказ „Рашко Сугарев” – с фондацията им. С „ЛВ” и със Софийския университет подкрепяме конкурс за млади критици студенти. Критиката ни е много оскъдна, няма я в нито една сфера на изкуствата, затова проектът е важно да се развива. Издадохме Мавро Орбини – луксозно издание, исторически източник, заслужава си усилието да се популяризира. Проф. Илчев иска да му помогнем с издаването на неговата двутомна история на България, академично издание. Очакваме да сключим договор. Опитвам се да намаля външните проекти без конкурсно начало. Има прекалено много такива. Конкурсното начало е изключително важно. Съставът на журитата за всички конкурси, които ръководя, се утвърждават от Управителния съвет.

– Дарителите обичат ли да говорят за себе си или предпочитат да са анонимни?
– Различно е. Зависи от желанието на всеки. В момента ме хващате в трескава подготовка на новия ни сайт, който се надявам да бъде доста по-отворен, доста по-информативен и насочен към по-големи общности от хора. Ще бъде на български и на английски език. И ще лансира ето такива национални кампании, в които Фондът или ще се включва, или самият той ще организира и инициира. Ще има и специална рубрика „Дарете ни”. За да можем да стигнем пряко до всеки един от хората, които имат желание за определена кауза, за определена идея. Да се дарява онлайн. Нещо, което е лесно и достъпно и досега не се е случвало.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker