Русия, НАТО и Черноморската (не)сигурност

Pan.bg 12 юни 2019 | 12:25 views (313) commentaries(0)
img Източник:"Armymedia.bg''; Автор:Пламен Петров

Районът на широкото Черноморие е една от главните зони на конфронтация между Русия и НАТО след февруари 2014 г., но вероятността от избухването на въоръжен конфликт е минимална, защото Москва цели да запази посткримското статукво, а Западът не е готов да го оспорва с военни средства. Това бе главният извод, около който се обединиха участниците в международна научна конференция, посветена на проблемите на сигурността в Черноморския регион и Балканите. Форумът бе организиран от Варненския университет и вашингтонския Институт за евроатлантическа сигурност и предизвика голям интерес сред дипломати, експерти и студенти, които изслушаха представените доклади и взеха участие в оживените дискусии по тях.

Изчерпателно и задълбочено представяне на целите на американската външна политика в Черноморския регион направи професор Джонатан Смит от Института за евроатлантическа сигурност. Той подложи на критика агресивните действия на Русия през 2014 г., като отбеляза, че освен всичко друго те са били и тест за това, къде е границата на търпимостта на САЩ, НАТО и Европейския съюз. Според професор Смит американците са настоявали за по-твърд антируски отпор, но не са срещнали разбиране сред европейските си съюзници. А независимо от това, че САЩ са глобална свръхсила, все пак Крим и Украйна се намират в Европа и е логично ЕС да играе водеща роля в защитата на държавните граници и международноправните норми на Стария континент.

Поради предпазливата позиция на Европа САЩ са тръгнали по пътя на двустранни военно-политически контакти с Киев и са предоставили някои оръжейни системи на украинската армия. Въпреки това силите в руско-украинския конфликт са неравни, поради което не може да се очаква, че в близко бъдеще Украйна ще се опита да си върне със сила Крим или отцепените от сепаратистите райони на Донецка и Луганска област.

Джонатан Смит отбеляза, че ако зависеше само от Вашингтон, Грузия и Украйна незабавно биха станали членове на НАТО, но времената, когато САЩ са вземали еднолично решенията в Алианса, отдавна са отминали. Американският професор добави още, че санкциите срещу Русия имат не толкова икономически характер, колкото служат за предупреждение към Москва да не предприема нови агресивни стъпки в постсъветското пространство. Те са нещо като жълтия картон във футболната игра, изрази се образно проф. Смит и добави, че засега Москва, общо




взето, се съобразява с това предупреждение и се е въздържала от повторение на донецко-луганския сценарий в други райони на Източна или Южна Украйна. Бъдещето на Украйна обаче остава нестабилно, защото само пълноправното членство в НАТО може да даде пълни гаранции за нейната сигурност.

Интересна теза разви и професорката от Националната юридическа академия в Одеса Татяна Маляренко, която вече е била автор във в. „Българска армия“. Според нея изборната победа на новия украински президент Володимир Зеленски е доказателство за постепенното охлаждане на страстите в руско-украинския конфликт. Разбира се, украинците никога няма да забравят, че Владимир Путин им отне Крим, но колкото повече време минава, толкова по-малко емоции ще бъдат влагани в погледа към събитията от пролетта на 2014 г. Професор Маляренко се спря на значителното усилване на руския флот, авиация и ракетни войски в Крим и направи извода, че Москва вече е постигнала това, в което западните военни експерти отдавана я подозират – създаване в северната и централната част на Черно море на т. нар. зона на ограничение и забрана на достъпа и маневрите на противника – А2/АD (абревиатура от английското anti-access and area denial). Над Черно море вече има руски военностратегически „мехур“, като влизането в него е или невъзможно, или пък има много висока цена, измерена в човешки жертви и материални загуби.

Според проф. Маляренко властите в Киев вземат мерки за усилване на армията и за превъоръжаване, но този процес върви бавно, като е спъван от традиционните за страната слабости – не особено добър мениджмънт в областта на отбраната и корупция. Все пак днес украинската армия е значително по-боеспособна, отколкото през 2014 г., когато Киев отстъпи Крим практически без бой. Украйна се опитва да търси заместители на пълноправното членство в НАТО и ги намира в двустранното военно сътрудничество със САЩ и някои от европейските членки на НАТО. Поради това тезата, че Украйна е „геополитически буфер“ между Русия и Запада, не е вярна – страната е с ясна прозападна ориентация и новият президент Зеленски не смята да прави никакви промени в това отношение.

Доклад за ролята на Румъния в Черноморската сигурност представи известната румънска експертка по геополитика и международни отношения д-р Габриела Крецу. Тя каза, че в рамките на Европейския съюз Букурещ е по-близо до „ястребите“, отколкото до „гълъбите“ по отношение на политиката на ЕС спрямо Русия. Според нея усиленото превъоръжаване на румънската армия в последно време до голяма степен е продиктувано от страха от Русия. А също и от засиленото геополитическо самочувствие на нашите северни съседи. Румъния бе инициатор за създаването на постоянна флотилия на НАТО в Черно море и все още не се е отказала от тази идея. Фокусът на Букурещ в широкия Черноморски регион обаче не са Крим и Украйна, а Молдова и сепаратистката Приднестровска Молдовска република.

От друга страна, Румъния се стреми към сигурност и стабилност в широкия Черноморски регион, защото се надява пристанището Констанца да стане част от китайски Път на коприната, по който се транспортират стоки от азиатската „работилница на света“ към Европа. Поради това Букурещ развива интензивни контакти с държавите от отсрещния бряг на Черно море – Грузия и Азербайджан. На забележката, че българските пристанища Варна и Бургас биха били по-логично продължение на Пътя на коприната на западния бряг на Черно море, д-р Крецу отговори, че Констанца има голяма преднина в това икономическо, но и геополитическо съревнование.

За историята и бъдещето на т. нар. замразени конфликти в постсъветското пространство говори доцент Диана Кукош от Молдова. Тя отбеляза, че Приднестровието постепенно се превръща в модел за развитие на непризнатите от никого Донецка народна република и Луганска народна република. Молдовците вече са свикнали със сепаратизма на тяхна територия и го приемат като „част от пейзажа“. От своя страна елитите в Приднестровието паразитират върху финансовата и политическата помощ от Русия и не са заинтересовани от промяна на статуквото.

Според доцент Кукош проблемите на Донецката народна република и на Луганската народна република могат да дойдат от това, че те са значително по-големи от Приднестровието и в един момент може да се окаже, че Москва не е в състояние да налива достатъчно пари в тях. Това може да доведе до напрежение и опит за промяна на сегашното статукво, който да ескалира в нов въоръжен конфликт в Източна Украйна. Турският поглед към Черноморската сигурност бе представен от доцент Мехмед Акташ от Северноанадолския университет. Според него Турция продължава да бъде част от западния лагер но в последно време се чувства пренебрегната от своите съюзници, най-вече от САЩ. Войната в Сирия е довела до големи промени в геополитическите акценти на турската външна политика. Сега близкоизточният регион е много по-важен за Анкара от Черноморския. Съответно Турция е готова да се примири с руската експанзия в Черно море, стига в замяна на това да получи от Москва някои концесии в Сирия. Ако в крайна сметка турската армия получи на въоръжение руските противовъздушни системи С-400, това ще означава, че Турция и Русия навлизат в период на стабилно партньорство и НАТО по-скоро трябва да забрави за Анкара в своето военно планиране в Черноморския регион. Турция обаче няма да напусне Северноатлантическия пакт, нито пък ще бъде изгонена от него.

В крайна сметка експертите се обединиха около мнението, че анексията на Крим от 2014 г. е довела до коренна промяна на геополитическия баланс в Черноморския регион. Тази промяна е в полза на Русия и за НАТО не е лесно да намери адекватен отговор, защото географията работи в полза на Москва – според Конвенцията от Монтрьо достъпът на военни кораби от страни извън черноморската акватория е силно ограничен и това дава предимство на двете най-големи регионални сили – Русия и Турция. Може само да се съжалява, че на конференцията нямаше руски участник, който да представи гледната точка и мотивацията на Москва.
Сподели
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker