Духът на парламентаризма се завърна във Велико Търново

Pan.bg 22 апр 2019 | 12:43 views (326) commentaries(0)
img Източник:"Armymedia.bg'';Автор: Пламен Димитров

140 години след подписването на Търновската конституция и разпускането на Учредителното събрание по улиците на старопрестолния град Велико Търново отново крачеха внушителен брой български депутати – 211 от всичките 240. Те се събраха за тържествено парламентарно заседание, на което засвидетелстваха респект и уважение към своите предшественици от 1879 г. А народните представители в Учредителното събрание наистина заслужават това. Макар че се случва да се карат люто, да си разменят обиди и дори да се посбият, те действат бързо и ефективно и успяват за малко повече от два месеца да свършат работата, за която са се събрали – приемането на конституция на новосъздаващото се Княжество България. Тя е документ, напълно съвременен за епохата си, с който българските конституционалисти се гордеят и днес.


Както си му е редът, депутатите се събраха в сградата на някогашния турски конак, която през 1879 г. е била най-представителната в града и е приютила пратениците в Учредителното събрание. И по-точно – в нейното копие, защото тя е изгоряла напълно при пожар през 1906 г., а след това е възстановена. Депутатите насядаха по пейките, ползвани от техните предшественици преди 140 г. Най-отпред бяха президентът Румен Радев, няколко министри, главният прокурор Сотир Цацаров, членове на конституционния съд и бивши председатели на българския парламент.
Знаменателен за обединителната роля на историческия спомен бе фактът, че през тази седмица във Велико Търново дойдоха и депутатите от групата на БСП, които иначе от два месеца бойкотират заседанията на Народното събрание. Така че в старопрестолния град имаше парламентарен кворум, какъвто София от доста време не е виждала.
Тържественото заседание започна с възстановка на дебатите от Учредителното събрание, представена от актьори от местния театър. Те майсторски се вживяха в ролите на мащабни исторически фигури като бунтаря Петко Каравелов и председателя на първия български парламент екзарх Антим I и пресъздадоха атмосферата от пролетта на 1879 г. След това обстановката бе разведрена от изпълненията на децата от вокална група „Пеещи камбанки“, които изпяха акапелно химните на България и на Европейския съюз.

image

Както се полага, централна фигура на тържественото заседание бе председателката на 44-тото Народно събрание Цвета Караянчева. Именно тя удари парламентарния звънец, който преди 140 г. е ползван от




Антим I. Преди това Караянчева постави бяла ръкавица, защото реликвата, специално донесена от търновския исторически музей, не бива да се пипа с голи ръце. Тържествеността се покачи с още един тон, когато гвардейци внесоха оригинала на Търновската конституция под звуците на тържествен марш, а депутатите и гостите станаха на крака.
Караянчева произнесе реч, а след това даде думата на председателите на парламентарни групи. Кой повече, кой по-малко, те в общи линии спазиха тържествения тон и се въздържаха от остри политически полемики. Накрая на заседанието народните представители гласуваха единодушно обръщение към българския народ, в което се врекоха да хвърлят всички сили за изработването и приемането на качествени закони.
След обща снимка пред сградата на Учредителното събрание депутатите поеха на празнично шествие по главната улица в старата част на Велико Търново. И макар че всички социологически проучвания от години отчитат рейтинга на Народното събрание като един от най-ниските между всички институции, в този ден, може би заради тържествения момент, народните представители на няколко пъти бяха удостоени с плахи аплодисменти от гражданството. Имаше и ентусиасти, които си правеха селфита с високите гости от София.
Депутатското шествие завърши с поднасяне на цветя пред паметника „Майка България“. Присъстваха и местните първенци – кметът на Велико Търново Даниел Панов, началникът на Националния военен университет генерал Пламен Богданов и др.

image

След това тържеството премина изцяло в ръцете на Ансамбъла на Въоръжените сили и Националната гвардейска част. Те представиха военния спектакъл „Искри“ и видимо се харесаха на публиката на централния търновски площад. За късмет този ден и природата се усмихна на празнуващите и ги дари с ярко слънце.
Празненството по случай 140 г. от приемането на Търновската конституция завърши с тържествена заря-проверка на площада пред хълма Царевец. Веднага след нея бе прожектиран аудио-визуалният спектакъл „Царевград Търнов – звук и светлина“, съчетан с пищни фойерверки.
Междувременно стана известно, че председателят на Конституционния съд Борис Велчев е инициирал промяна на Конституцията с вписване на Велико Търново като духовна и историческа столица на България
Което би било справедливо – през 1879 г. градът така и не става столица, защото е преценено, че София е в центъра на българския етнически масив, но все още край завоя на Янтра има много повече история, отколкото в полите на Витоша.
Така за един ден българските депутати си припомниха, че са наследници на дълга парламентарна традиция, а българският конституционализъм е един от най-старите и най-устойчивите в Европа. Именно в Учредителното събрание са раждат всички политически феномени, които днес смятаме за даденост – идейните сблъсъци, политическите партии, парламентарните прения, включително и процедурните хватки. Накратко, във вторник духът на българския парламентаризъм се завърна там, където е роден – във Велико Търново.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker