Идва ли нова Студена война?

Pan.bg 20 апр 2019 | 12:22 views (395) commentaries(0)
img Източник:''Armymedia.bg''; в."Сега"

30 години след падането на Берлинската стена има открито съперничество между Запада и китайско-руския тандем

Ален Фрашон, Монд

„В миналото беше по-добре”, често казват мнозина. Без съмнение. Стратегическите въпроси също не са чужди на носталгичната епидемия, която набира сила в началото на XXI век в уморения Запад. Има хора, които със съжаление си спомнят Студената война. Тя наложи в света биполярен ред по време на конфронтацията между СССР и САЩ и под сянката на ядрените ракети установи това, което, изглежда, днес липсва на всички: стабилност. Според историците половинвековната съветско-американска конфронтация от края на Втората световна война до падането на Берлинската стена изобщо не беше забавна. Това обаче не е важно. Онези времена се противопоставят на съвременния многополярен хаос, в който на фона на надпреварата във въоръженията съвременните държави (Китай, Индия, САЩ, Русия и Европа) защитават интересите си по различен начин.

Желанието на тези, които мечтаят да се върнем към обикновената световна система, може и да се сбъдне. Времената се променят, а светът може отново да стигне до биполярност. В такъв случай играта между силите се пренасочва към двата противникови лагера. Тези, които с носталгия си спомнят Студената война, ще намерят причина за радост. Западът и неговите приятели ще се сблъскат с китайско-руския блок и съюзниците им в глобален мащаб, за да напомнят за славните времена на противопоставяне между Вашингтон и Москва.

„Стратегически противник“

От една студена война към друга? 30 години след падането на Берлинската стена в света ясно са очертани две стратегически тенденции. От една страна, отношенията между Русия и Запада са почти толкова лоши, колкото и по съветско време. От друга страна, Русия и Китай обичайно се придържат към еднакви стратегически позиции: заедно отказват да се подчиняват на международните принципи, въведени от САЩ през 1945 г. Затова те създават общ фронт, който с всеки изминал ден става по-активен. И двата лагера – както Западът, така и китайско-руският тандем, открито говорят за съперничество. Русия смята НАТО за основна опасност, а китайските военни тренират действия основно срещу един враг: Америка.

САЩ наричат Китай стратегически противник, а Европейският съюз го възприема като системен конкурент. Китайците традиционно не се доверяват на понятието „стратегически съюз" и не сключват такъв с Русия. Независимо от това обаче Пекин и Москва




заедно защитават пред Запада принципа за „близката чужбина", която трябва да бъде изключителна зона на тяхно влияние. За Русия – това са Украйна и Грузия, а за Китай – всички близки морета.

Паралелно с това Белият дом и Кремъл си отправят взаимни обвинения за отговорността относно постепенното замразяване на действието на споразумение за контрол над ядрените оръжия. САЩ плашат да излязат от подписания през 1987 г. Договор за ракетите с малък и среден обсег на действие. Означава ли това, че отново ще се върне надпреварата за въоръжаване? Политологът франсоа Ейсбур припомни, че през 2021 г. изтича Договорът за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия. Заслужава ли си да се изчака евентуалното му удължаване?

Владимир Путин и Си Цзинпин започнаха мащабна идеологическа борба със Запада. Този път вече не става въпрос за противопоставяне на капитализма и комунизма: Китай и Русия се борят за утвърждаване на автократичните си модели на управление. Либералната демокрация вече не е неизбежен политически хоризонт, както Западът я представяше в началото на 90-те години на XX век. Москва и Пекин също така оспорват универсалния западен възглед за правата на човека: в тази сфера всичко има културен, следователно относителен характер, твърдят те.

Пасивността на Европа


„Руската и китайската позиция не са били толкова близки от средата на 50-те години на XX век", отбелязват американските спецслужби. Може ли на зададения на конференцията в Бастони въпрос да се даде положителен отговор? Наистина ли се връщаме към нова форма на студена война между Запада и китайско-руския блок?

Не, защото икономическата глобализация обедини всички с безпрецедентни връзки. И дори ако всичко това не може да послужи като абсолютна гаранция за мира, все пак позволява да се избегнат конфликти от времето на Студената война.

Не, защото Западът не е единен. САЩ (това не се отнася толкова до президента Доналд Тръмп) мислят за ползите от съюзи, сформирани по време на съветско-американския конфликт. Това поставя европейските държави в сложна ситуация, даже в изолация: между порива за завоевания на Китай; Русия, която е движена от войнствен национализъм, и непредсказуемите САЩ. В Бастон бившият белгийски министър и бивш зам.-председател на ЕК Етиен Давиньон призова европейците към действия („руснаците няма да направят първата крачка") в сферата на отбраната.

Пасивността на Европа е неприемлива, отбелязва и бившият министър на външните работи на франция Юбер Ведрин. Според него, след като американците решиха да излязат от Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие, трябваше да последва засилване на руските позиции. На фона на вероятно възобновяване на надпреварата във въоръженията е необходимо Берлин, Лондон и Париж да вземат инициативата в свои ръце, без да отстраняват Вашингтон, и да предложат на Москва дебат за безопасността на Европа: „Накрая, започнете да говорите с руснаците, като ги накарате и те да направят това".

Трудно е да се каже какъв ще бъде отговорът на Кремъл, а Студената война напомня за създалата се сложна и напрегната атмосфера при липса на доверие в отношенията между великите сили.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker