Полковник доцент д-р Николай Стоянов: България да е разпознаваема в киберсигурността

Pan.bg 23 юни 2018 | 11:08 views (344) commentaries(1)
img – Полковник Стоянов, как оценявате резултата от конференцията „Бърза реакция”?
– Организирахме я от Института по отбрана със съдействието на МО и съвместно с Европейската агенция по отбрана (ЕАО). Просто назря моментът да се организира у нас такава международна научна конференция по киберсигурност и киберотбрана, да се превърне в събитие и да стане регулярна, надяваме се. Защото днес темата за киберсигурността и киберотбраната е атрактивна, но е по-трудно да се сподели и систематизира опитът. А държавите виждат инструментите на киберсигурността като оръжие и потенциал за превъзходство. За компаниите те са предимство пред конкурентите. Затова е трудно хора от различни институции да споделят на такъв форум откровено опита си. Но такава конференция у нас е важна и заради друго. Когато се говори за Естония, всички се сещат за киберсигурността заради успехите й. Но смятам, че и България е добре в това отношение. От 2012-а всяка година участваме в ученията на НАТО по киберсигурност с превъзходни резултати. Макар да страдаме от комплекса, че другите „са по-”. Но с ресурсите, които имаме в сравнение с други държави, знанията, опитът и ентусиазмът на нашите специалисти се открояват. При предишни учения се случи предвидена за решение за 2 дена задача да я решим за 2 часа… Това ми даде още един стимул да работим за това България да стане разпознаваема в областта на киберсигурността. Но в Естония киберсигурността е държавна политика. С колеги от Института по отбрана, от БАН и други институции се ориентираме към това специализацията ни да е в обучението. Защото по света има много добри специалисти – и атакуващи, и отбраняващи се, има натовски център в Естония, има европейски киберцентър. Нашата цел обаче е да отгледаме кадри за държавата, включително – за отбраната. И една от инициативите от 2016-а г. бяха т. нар. национални състезания – киберигри. Тогава за участие се записаха 150 студенти и ученици, и IT администратори в частни компании, някои от Белгия и Великобритания. Документите умишлено бяха на български. През м.г. с т. нар. подгрявка проведохме кибериграта в Института по отбрана и в София Тех Парк, като таванът на възрастта на участниците беше до студенти втори курс. И така запалихме интереса на тези млади хора, които вече са мотивирани да се занимават и професионално в областта на киберсигурността.

– А как ще продължите работата с тях?
– В разговор с колегите от ЕАО, която има разработена програма за стратегическото развитие на европейските агенции по отбрана, беше обсъдена за пръв път научната конференция „Бърза реакция”. Ние в института работим в посока да се превърнем в център по изследвания и обучение в кибер сигурността – първо за армията, доколкото киберпространството е част от бойното пространство, а след това – и за държавата. За тази цел в района на института от МО ни е предоставена сграда, която се реконструира за един модерен център по киберизследвания и обучение. И след като беше завършен прегледът на необходимите възможности в ЕАО, предложихме в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС на конференция по киберсигурност у нас да привлечем всички заинтересовани страни – държавни и неправителствени.

– Какви актуални теми на кибер сигурността обсъдихте?
– Започнахме от стратегическото ниво, т. е. как се създават и би ли трябвало да се създадат сили за реакция в киберпространството. Второ, как изследванията и технологиите ще подпомогнат създаването на такива сили и средства. Трето, как да тренираме да обучим едни такива сили. През последните 7–8 г. важен въпрос си остава да разберем какво се случва в киберпространството. Защото понякога не знаем, че нещо се случва в него, а създадените такива сили ще ни помогнат да знаем. Затова е важна темата, която нарекохме „Разбиране за ситуацията”. Така ще подпомогнем управляващите при решенията им. А ако го пренесем във военния контекст, командирите ще знаят какво се случва с техните войски и какво да очакват и как да не изгубят комуникацията си с тях. Съвременните командири трябва да знаят, че киберелементът е важен в планирането и така ще бъде. Защото ние не правим само отбрана, т. е. трябва да имаме средствата и възможностите да си отговорим на въпросите: какво се случва, откъде идват атаките и да можем да предвидим последващи атаки. И петата ни тема беше развитие и трениране на киберсилите за реакция. Беше споделен опитът на полските ВС в Афганистан, за човешкия фактор като най-слабото звено в киберсигурността. От Израел споделиха за различните видове курсове на обучение на киберспециалистите, което помага не само на военните.


– Какво освен традиционни конференции предвиждате?
– Работим по съвместен тригодишен проект по киберсигурност и повишаване на осведомеността, финансиран от НАТО по програмата „Наука за сигурност и мир”, съвместно с лабораторията на СВ на САЩ и 2 украински университета. Имаме и различни инициативи в киберсигурността, в изграждане на системи по линия на Организацията за наука и технологии на Алианса. Кандидатстваме и по проекти в „Хоризонт 2020” за създаване на мрежа от центрове по киберсигурност. В момента имаме т. нар. подготвително действие на ЕАО, с европейски средства, след пилотен проект за предвиждане и създаване на карта за технологиите, които ще оказват влияние върху развитието на ВС. Разчитаме на заявения сега интерес от 158 участници от европейски страни, от Канада и Израел, както и от институции и научните среди. Казано иначе, основните играчи в киберотбраната, които бяха на форума в ЦВК. По линия на инициатива на ЕАО наш колега ще бъде обучен за треньор в системата за обучение по киберсигурност на ЕС. Със сертификата си той ще бъде треньор по киберсигурност, ще знае как се създават курсове в системата. Т. е. в Института по отбрана работим за това, киберсигурността да направи България важна и разпознаваема като фактор на международно равнище.

– Как популяризираме тема като киберсигурността, разбираема за „затворено общество”?
– Истинското запознаване и разбирането на киберсигурността неслучайно беше от темите, които обсъждахме. И като се каже киберсигурност, хората да започнат да си говорят на един език. Има термини като киберхигиена, т.е. как работиш с телефона и компютъра, има виждане, че обучението на децата трябва да започне от детската градина, като не само се запознават с компютрите, но и с това, което не бива да правят с тях. По техническите въпроси ние постоянно си говорим, но когато обучаваш, трябва да е на разбираем език. Усвоява се терминология и наука, но не със скок, а на малки стъпки.
Конференцията беше такава стъпка. Иначе законът по киберсигурност, който предстои да се гласува в НС, засяга регулативните мерки и ще позволи да се създаде национален регулативен орган, възможност да предаваме информация между заинтересованите институции.


– Не сме ли обречени да вървим след събитията в тази толкова модерна и технологична област?
– Да, но невинаги. Ако кибератаките са успешни, всички разбират. Но e невидимо за широката публика, когато сме ги отразили. И това е един тих, скрит успех за специалистите по киберсигурност и киберотбрана. Такава е природата на тази работа.


Източник:"Armymedia.bg'';АВТОР РОСИЦА ЦОНЕВА
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    Vlado 23 юни 2018, 12:31
     
    0
     
    0

    Въпросът за киберсигурноста навлиза във военната дейност още от радиоелектронната борба между противниците. Потенциалът на България е в дейността на многобройните компютърни специалисти. Жалкото е че много от тях са привлечени от по-доброто заплащане от многобройните чужди фирми и организаций.

Напиши коментар

Задължителни полета*

Advertisement

Login

Remember me on this device

Registration
eXTReMe Tracker