Американските ракети в Монголия изцяло ще покрият Русия и Китай

Pan.bg 25 авг 2019 | 16:37 views (801) commentaries(0)
img
pan.bg
Ако президентът Тръмп откаже една сделка, това означава, че той иска да направи нова, при по-благоприятни условия за себе си. По този сценарий например се развиват събитията около „ядрената сделка“ с Иран. В резултат на това Техеран трябва да бъде "с вързани ръце и крака" и да престане да бъде водещ играч в Близкия изток. Подобна ситуация е и с Договора за РСМО. ДРСМО- 2, замислен от Белия дом, трябва да ограничи военните способности не само на Русия, но и на могъщия Китай. Днес Пекин представлява по-голяма заплаха за Вашингтон от Москва. Не става въпрос за това колко балистични ракети могат да изстрелят тези две държави по Съединените щати, а за съвкупната икономическа мощ и произтичащото от това политическо влияние в региона и в света като цяло, е и ракетите също са важни. "Поднебесната империя" разполага с голям арсенал от ракети със среден обсег, които, между другото, не могат да стигнат до САЩ, но територията на Руската федерация е напълно прострелвана, ако се случи това. В същото време Пекин не е обвързан с никакви ограничения за ракетите. Представителят на китайското външно Министерство Фу Цзун изрази пълно недоумение по този въпрос: "Съединените щати разполагат с хиляди междуконтинентални ракети и в същото време те са загрижени за няколкото ракети, които не могат да достигнат до тяхната територия. Къде е логиката? Все още не я виждам, поради тази причина - това е само извинение за американската страна". В интерес на Русия е Договорът за РСМО-2, ако бъде сключен, да стане тристранен. Разбира се, Вашингтон не се е разтревожил за сигурността на Русия от евентуална „китайска изненада“, а за своите интереси в ключовия Азиатско-Тихоокеански регион, където Китай вече се превръща в доминираща сила. „С добро" американците няма да могат да принудят Пекин да подпише и още повече да изпълни ДРСМО-2. Спазвайки най-лошите си традиции те ще трябва да създадат постоянна заплаха от удар с ядрени ракети. Но къде могат да бъдат поставени крилатите ракети на Пентагона, така че да могат да убият "два заека с един изстрел", ясно за кои става въпрос? Тази страна трябва да отговаря на няколко характеристики едновременно. Първо, да бъде в обхвата на ракети със среден и по-малък обсег. Второ,




да бъде с враждебна политика към противниците на САЩ. Трето, властите й трябва да са подготвени за гнева на втората най-мощна икономика в света. Ако така се погледне, то тогава има много малко такива територии.Тайван? Сам се моли за това, но е твърде близо до КНР. Ако китайските власти ясно видят признаци на подготовка за разполагане на ядрени ракети на острова, около Тайван ще се случи аналог на Карибската криза. Вероятността от силова операция за превземане на острова става много голяма. Южна Корея? Сеул подкрепя Вашингтон, но отвъд границата й е КНДР, зад която е Пекин. Перспективата за появата на американско ядрено оръжие на полуострова може да предизвика военен конфликт между двете Кореи с непредсказуем резултат. Япония? Островната държава е натъпкана с американски военни бази, но самият Токио изрично отказва разполагането на ядрени оръжия. По-точно тях ги има, но не у японците, а на корабите на Седмия флот на САЩ. Нуклеаризацията на Япония ще увеличи вероятността от ядрен удар от същата тази Северна Корея. Пхенян вече е доказал, че ракетите му могат да достигнат до архипелага. Гуам? Ядрени арсенали може и да се появят на този остров, превзет някога от американците, но това автоматично превръща отвъдморската територия на Съединените щати в цел за отмъщение или дори превантивен удар от КНР. А така американците не обичат "да играят". Според тяхната логика, други хора винаги трябва да страдат. По различни причини нито Тайван, нито Филипините, нито Малайзия, нито Индия, нито Индонезия са подходящи. И така, какво остава? Монголия? Още от Средновековието тази държава, обитавана от номади, не представлява сериозна заплаха за съседите си. Но сега всичко може да се промени. Първо, ракети със среден обсег от монголските степи прострелват както КНР, така и Руската федерация. От тази гледна точка разполагането на американски РСМО тук е най-изгодно от стратегическа гледна точка. Второ, населението на тази страна е малобройно, главно номадско, обедняло и не е свикнало да защитава своите граждански права и другите "демократични глупости". Те няма да протестират срещу разполагането на американски ракети, а и може би просто няма да ги забележат. Трето, след разпадането на СССР, Улан Батор пое открито прозападен курс. Да, Китай е основният му търговски партньор, но Монголия дори не се присъедини към Шанхайската организация за сътрудничество. Затова пък наскоро президентът Тръмп отдели време за преговори с монголския президент. Американците решиха да помогнат на Улан Батор "да диверсифицира външната си търговия". Похвално внимание към проблемите на далечните степни обитатели! И двамата, според съобщенията в медиите, на срещата си съвместно решавали проблемите на международната сигурност: Тръмп и Батулга също така обсъждали въпросите на сигурността и отбраната. Затова може би монголският лидер Халтмаагийн Батулга подарил кон на сина на Доналд Тръмп. Монголия изглежда отново се връща в „голямата игра.
Автор: Сергей Маржецкий
Източник: topcor.ru
Илюстрация: https://thedrive.com/
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker