Имперски митове стоят зад Брексит

Pan.bg 19 авг 2019 | 02:14 views (383) commentaries(1)
img
banker.bg


Великобритания едновременно вярва, че е била непобедима империя и смелчак, изправен срещу по-силен противник - наративи, които я отклоняват от реалните проблеми в процесите й на взимане на решения, пише британската историчка Алекс фон Тънзълман за изданието "Атлантик".

От повече от три години светът наблюдава опитите на Великобритания да действа съобразно резултатите от проведения през 2016-а референдум и да напусне Европейския съюз. И макар че причините за вота за Брексит са комплексни, причините за катастрофалния начин, по който се провежда процесът на Брексит, би трябвало да са известни за всеки, запознат с имперската и постимперската история на Великобритания.

В основата им е

вярата в британската изключителност

- идеята, че Великобритания в самата си същност е различна от другите страни и империи и ги превъзхожда.

Маргарет Тачър заяви британската изключителност по отношение на ЕС с реч през 1988-а и всеки от последните трима премиери подхождаше към блока от тази гледна точка - с убеждението, че Великобритания заслужава преференциално отношение и статут, поставящ я над другите.

Те вярваха и в своята лична изключителност. Дейвид Камерън смяташе, че може да спечели референдума и да спре електоралната заплаха срещу партията си, идваща отдясно. Не успя. Тереза Мей вярваше, че може да превърне вота за излизане от ЕС с малка разлика от 52 на 48 процента в мандат за "твърд Брексит", при който Великобритания да получи всичко, което иска, без да не даде нищо. Не успя. Сега

Борис Джонсън целенасочено създава криза

около евентуално излизане без сделка, при което Великобритания ще напусне ЕС без споразумение за правилата и регулациите, определящи как тя ще търгува и ще работи с блока и което може да предизвика разрушителни трусове във Великобритания, Ирландия и останалата част от ЕС.

Много се обсъждаше ролята на историята и паметта във връзка с Брексит. Лесно може да се посочи опростенческа, буквалистка връзка между империята, която в представите на британците е славна и незаслужено изгубена, и импулса за излизане от ЕС. И все пак не може да се отрече, че чувството, залегнало зад Брексит, е нещо като "Да направим Великобритания отново велика". Още по-остър паралел може да се направи между колективната памет на британците за ролята им във Втората световна война, която е силно митологизирана като момент, в който Великобритания се е изправила




сама срещу Адолф Хитлер, и отношението на привържениците на Брексит към изолацията и трудностите, които излизането от ЕС може да донесе.

Макар че митовете, изградени около историята на империята и Втората световна война, подсилват британското усещане за изключителност, те са противоречиви. Първият определя Великобритания като свръхсила, а вторият - като смелчак, изправен срещу по-силен противник. Това несъответствие нито е ново, нито се отнася единствено за процеса на Брексит. То и преди е допринасяло за

катастрофи от международен мащаб

Суецката криза, при която Великобритания нито успя да постави под контрола си Суецкия канал, нито да отстрани египетския антиимпериалистки лидер Гамал Абдел Насър, често е посочвана като предшественик на сегашната.

Брексит е публично оттегляне от доброволен съюз, а Суец бе извършено под прикритие нашествие в суверенна страна. Напълно са различни. И въпреки това ги свързват големите амбиции, подкопани от небрежно и изпълнено със самозаблуди стратегическо планиране; неистовият порив да се действа, макар и да е ясно, че всички варианти за действие ще предизвикат щети; лидерите, фиксирани върху това да следват път, който мнозина виждат, че ще свърши зле.

Като цяло Великобритания помни Суец като малко петънце на фона на смятаната иначе за изпълнена с добри намерения и компетентна имперска политика. Катастрофата не само не сложи край на британското чувство за изключителност, но го подсили. Суец може да бъде смятан за единично отклонение, ако вината за него бъде хвърлена върху погрешно приеманото като предателство поведение на Съединените щати или

безразсъдството на един човек

- физически и умствено изтощения премиер Антъни Идън. Това може да попречи на задаването на по-смущаващи въпроси за това дали не е имало по-дълбоки проблеми в процеса на взимане на решения в кабинета, в съветите от военните, във външната политика, в политическата култура като цяло и дори в разбирането на страната за самата себе си.

Едно британско ръководство, което иска да осъществи безопасен Брексит и не е в плен на чувството за изключителност, би могло да вземе поука от миналите грешки. Суец би могъл да го научи да поставя реалността пред фантазията, компромиса и спогаждането пред арогантността и тщеславието. И би могъл да го научи, че никога, ама никога не бива да си въобразяваш, че разполагаш с достатъчно експерти.

Но за да се поучиш от грешките си, трябва да застанеш лице в лице с тях, а чувството за изключителност предполага, че никога не правиш така. Успехите са доказателства за британското величие, а

неуспехите в същността си са нещо небританско

Трябва да отбележим и че чувството за изключителност не е присъщо само на онези, които подкрепят Брексит. Както посочва историкът Робърт Сондърс, "идеята, че Великобритания трябва да е лидер на ЕС, широко развивана от привържениците на оставането в ЕС през 2016-а, е проява на същото силно имперско наследство като стремежа за излизане от ЕС". Къде би отишла изключителността, ако смирено се приеме равен статут с останалите 27?

Брексит изважда на показ дефекти на британската политическа система и култура, но те не са нови. Чувството за изключителност дълго време допринасяше за изолиране на тази система от критика и от реформите, от които се нуждае.

И за застъпниците, и за противниците на Брексит може да е изкушаващо да си представят един златен век, в който Великобритания е била компетентна, сигурна, стабилна и здравомислеща. Като се вгледаме в историята й обаче, не трябва да сме изненадани, ако тя не притежава нито едно от изброените качества.

(със съкращения)
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    И.П.Енчев 19 авг 2019, 17:03
     
    0
     
    3

    €вро-Г€Йламента продължават да бръщолевят че, Българите сме "влезли в €вропа"
    Какъв срам и позор че, и даже някои "българи" пишат и говорят така!
    Известно е че, духът на Бога се е вместил в Славянският дух на Руснака, затова те са единственят НЕПОБЕДИМ човешки род, и страж на Мирът на Планетата.
    Обаче не случайно акад. Димитрий Лихачёв нарече България, "РОДИНАТА НА ЦЕЛИЯТ ЧОВЕШКИ ДУХ"!
    Защото Българите сме единствен най стар род в Европа, успял да запази етническото си име и название на страната си непроменени до момента.
    Оксфордският професор Норман Дейвис пише в своя забележителен труд;
    "История на Европа" че, "Българите стоят в ядрото на €вропейската цивилизация", факт който и френският президент Ф. Митеран ни го повтори!
    Ние-Българите сме €вропейци НЕ от 681г. а от преди 8,500г.!
    Много преди €вропа да се "роди"!
    Не друг а ние – Българите, сме кръстили не само балканският полуостров, но и доста местности и градове в €вропа, много преди името €вропа да възникне!
    Т.е., ние - Българите сме старшините на €вропейската цивилизация, останали същите, и вчера и днес и за винаги!
    Да, €вропа ни въвлече-глобално в двойният си раболепен-стандард, ограбвайки както нашият-Балкански суверенитет, така и суверенитета на всичките марионет-членки!
    НЕ може и няма да има демокрация и истински съюз в условия на санкции, рестрикции, ултиматуми и заплахи, сред държави-членки с потъпкан и Евро-откраднат-СУВЕРЕНИТЕТ!
    НЕ може и няма да има демокрация, докато под натиска от брюксел-чужденци ни се налагат, бит, култура и закони, че и смяна даже на паричната ни единица.
    Ужас и срам!

    До кога ще търпим това?
    С уважение; Енчев

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker