На крачка от ядрения ад - грешките, които биха могли да струват живота на човечеството

Pan.bg 09 ное 2019 | 21:00 views (263) commentaries(0)
img
pan.bg
„Десетки съветски балистични ракети напуснаха пусковите шахти и се устремина към обекти от територията на Съединените щати“: точно преди 40 години, на 9 ноември 1979 г., такова съобщение пристига в централния пункт на Обединеното командване на аерокосмическата отбрана NORAD в бункера в планината Шайен. Разчетите на ICBM Minuteman получават командата "Пуск". Светът замръзва на прага на ядрената война, но тревогата се оказва невярна. Това е един случаите на неправилна работа на системата за предупреждение за ракетни атаки. На 5 октомври 1960 г. NORAD получава сигнал от базираната в Гренландия станция за ранно предупреждение за мащабен съветски ядрен удар срещу Съединените щати. Най-северната база на САЩ в открит текст съобщава за ракетната атака. Тревогата продължава минути, но служителите, които обработват данните, веднага подозират, че нещо не е наред. Факт е, че в същия ден в Ню Йорк е Никита Хрушчов, който посещава Общото събрание на ООН. Бързо става ясно, че провалът се случил в американската автоматизация. Грешното задействане на системата за предупреждение за ракетна атака е предизвикал радиосигнал, отразен от Луната. „Контраудар“ в тази ситуация не е нанесен само по чудо. Тази погрешна операция на системата за ранно предупреждение е първата в историята на ядрената надпревара. На 24 ноември 1961 г. главният пункт на Стратегическото командване на САЩ едновременно губи контакт с NORAD и пунктовете за ранно откриване. От гледна точка на военните, това може да означава само едно - огнищата от съветските ядрени удари там вече пушат. Дежурните екипажи на стратегическите бомбардировачи получават команда за излитане. Един от тях отива до авиобазата Туле, Гренландия и пилотът визуално разглежда онези обекти, които просто биха се изпарили в случай на ядрен удар. Подобна информация е предадена и от други екипажи. По това време целият флот от стратегическите В-52 е готов за излитане. Малко по-късно обаче стана ясно, че причината за инцидента е грешка на оператора на AT&T- станцията, транснационален телекомуникационен конгломерат със седалище в Далас, Тексас. Една от предавателните станции просто е излязла от строя. Ако посещението на съветския лидер в Съединените щати на 5 октомври 1960 г. помогна за "охлаждането" на горещите американски глави, то октомври 1962 г. имаше всички шансове да стане най-трагичният месец в историята на човечеството. В разгара




на Карибската криза четири секретни ракетни бази в Окинава получават заповеди за изстрелване на крилатите термоядрени ракети Mark 28 по съветска територия. Инструкциите са изпратени по радиото, като всички кодове съвпадат. Капитан Уилям Басет обаче, отваряйки плика с координатите, разбира, че три от четирите предвидени цели не са в СССР. Капитанът се свързал с центъра за управление и като излъгал, че не е получил ясна заповед, поискал потвърждението й. В същото време той дава заповед на двама войници да застрелят дежурния офицер, ако той се опита да изстреля ракетите. В резултат Басет и неговите колеги от други бази са инструктирани да не откриват огън. Този случай стана известен наскоро, през 2015 г. - четири години след смъртта на героя на тази история. На 3 юни 1980 г. в 02:26 Североамериканско източно време на главния пункт на Стратегическото командване на ВВС на САЩ се получава сигнал за изстрелването на две балистични ракети от подводници в посока към Съединените щати. Скоро десетки други точки за изстрелване на ракети проблясват на таблото. Стратегическите авиационни екипажи се подготвят за излитане, но центърът за управление на NORAD не вижда нищо. Екипажите на B-52 получавт нареждане да останат в пилотските кабини до допълнителни инструкции. Оказва се, че компютрите са се "прецакали" отново. Командващият авиацията генерал Джеймс Хартингер признава сработването на системата за невярно, а дежурният офицер от командването на Стратегическото командване нарежда да се изгасят двигателите на бомбардировачите. Изминали са само няколко минути. А такива случаи, когато компютрите поставят човечеството на ръба на изчезването, са десетки. На 26 септември 1983 г. подполковникът от РВСН на СССР Станислав Петров изпълнява длъжността дежурен в Централния команден пункт в "Серпухов-15" близо до Москва. В 00:15 системата открива изстрелвания на междуконтинентални балистични ракети Minuteman от САЩ. Остава по-малко от час, за да се вземе решение за ответен удар. На голямата електронна карта на Съединените щати, висяща в командния пункт светва началната точка на ракетен старт в една от военните бази на западния бряг. Петров веднага обявява бойна тревога. Но на екраните на устройствата за видеоконтрол, които вече трябва да предават изображение от яркия факел на ракетата, напускаща шахтата всичко си е наред. А сателитите на системата "Око", след няколко минути, съобщават за второ, трето и четвъртото изстрелване на ICBM Minuteman ICBM от същата база. И отново операторите на на устройствата за видеоконтрол не потвърждават тази информация. Подполковник Петров поема отговорността и предава "нагоре" съобщение за фалшиво сработване на системата за ранно оповестяване. От съображения за военна тайна и по политическа целесъобразност, обществеността научи за тези събития едва десет години по-късно.Оказва се, че съветски сателит е "излъган" от Слънцето. Предполагаемият център за изстрелване на ICBM се намирал на така наречения терминатор - линията между осветената и неосветената част на Земята . Именно на тази контрастна граница на светлината и тъмнината слънчевите лъчи, отразени от облаците, засветяват сензорите на космическия сателит от системата "Око".
Андрей Коц
Превод Л. Дойчинов
РИА Новости (Входът на NORAD в планината Шайен)
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker