Суровини, Китай, его - с какво Гренландия е интересна за Тръмп

Pan.bg 25 авг 2019 | 15:27 views (335) commentaries(0)
img
dnevnik.bg

лед като отхвърли хипотетичното предложение на Доналд Тръмп да купи Гренландия, правителството на Дания обяви, че се интересува вместо това да купи САЩ (с изключение на правителството), защото забелязали, че в Америка в момента почти всичко е за продан. Ако офертата бъде приета, скандинавската страна има амбициозни планове за новата си придобивка. "Предвид състоянието на образованието и здравеопазването на САЩ тя може да бъде трансформирана от обширна територия в една велика страна", заяви правителственият говорител в Копенхаген.

Разбира се, това е не-новина от популярен блог на сп. "Нюйоркър", написана като шега след публикацията на "Уолстрийт джърнъл", че в Белия дом е ставало дума за това евентуално големият автономен остров на Дания да стане част от САЩ срещу неизвестна сума.

Когато лично Тръмп потвърди, че това е така, шегите и сатиричните колажи в социалните мрежи започнаха да отстъпват място на по-сериозни опити да се обясни какви би могло да са мотивите на президента за подобна изключително екзотична за ХХI век стъпка.

Първото и най-лесното предвид егото на президента е, че той иска да се нареди до предшествениците си, купили Луизиана от Франция (през 1803 г. срещу 15 млн. долара), Аляска от Русия (през 1867 г. за 7.2 млн. долара) и Американските Вирджински острови от Дания (през 1916 г. под формата на злато на стойност 25 млн. долара).


Предаването през 1917 г. на парите по Договора за датските Западни Индии - последната "покупка" на територия от САЩ.


Идеята да се купи Гренландия далеч не е на Тръмп - тя се появява още преди дядо му по бащина линия да се роди в Европа през 1869 г.

Години по-рано в документ на Държавния департамент - "Доклад за ресурсите на Исландия и Гренландия" - се говори за стратегическото положение и ценните ресурси на острова. В текста, цитиращ наличната статистика още от 30-те години на XIX век, се казва още, че "трябва да купим Исландия и Гренландия, но особено втората".

"Придобиването на Гренландия" ще означава експанзия с хиляди мили, но въпросът е и в съперничеството с "британска Америка" (Канада) и с възможността тази стъпка да я стимулира да "стане част от Американския съюз". Исландия пък има брегова линия, дълга "почти половината от цялото ни крайбрежие, когато Конституцията ни бе създадена", фактор са




и "огромните и ценни" риболовни възможности.

След доклада от 1868 г. никой американски президент не прави подобно предложение до 1946 г. Тогава Хари Труман предлага на Дания 100 млн. долара за Гренландия, като според "Асошиейтед прес" допуска размяна на земя в Аляска за части от острова. Към въпросната година "на практика всеки член" на комисията за планиране и стратегия на Обединения комитет на началник-щабовете е бил съгласен, че САЩ трябва да опитат да купят острова, цитира "Вашингтон пост" документ от служител на Държавния департамент. Според него територията "няма никаква стойност за Дания", но е "крайно необходима за сигурността на САЩ". Копенхаген отказва.




Сегашното възраждане на всичко това и шокиращата отмяна на визитата на Тръмп в Дания заради отказа на Копенхаген да го обсъжда (той обвини премиера Метте Фредериксен, че тя се държала "неподходящо" и "неуважително към САЩ" като нарече идеята "абсурд") показва, че това е било нещо повече от тролене по адрес на една почти непрекъснато замръзнала територия с около 56 хил. жители, 85% повечето от тях - ескимоси, или калаалит, както те се наричат.

Казано накратко, Гренландия събужда интерес заради:

- на острова се смята, че има залежи от редки метали, злато, диаманти, рубини, мед, мрамор, петрол, газ и др

- топенето на арктическите ледове открива нови икономически и стратегически възможности за САЩ, включително с огромни териториални води и зона на икономически интерес в Северния Атлантик

- Китай проявява напоследък настойчив интерес към района, Русия - също, а това трябва да бъде пресечено

- Тръмп иска да успее там, където Труман се провали

- Тръмп прави услуга на датския бюджет като го отървава от дотациите за Гренландия

- Тръмп смята, че би било "много яко" да купи най-големия остров на планетата.

Като елиминираме последните три, аргументите се свиват основно до два - стратегическото разположение и потенциалните ресурси на Гренландия и Арктика.




Островът лежи на най-краткия път от Европа до Северна Америка и на него съгласно договор от 1951 г. с Дания се намират американски военни обекти и системи за ранно предупреждение за ракетно и въздушно нападение и космическо разузнаване. В Туле в северозападната част има военновъздушна база на САЩ, построена още през 1943 г.

Сега Вашингтон иска по-значимо военно присъствие в Арктика и през миналата година започна да възстановява Втори флот, който отговаря за Северния Атлантик. САЩ планират и по-начимо завръщане в Гренландия, от която се оттеглиха след края на студената война, когато имаха близо 50 обекта. През 2004 г. бе предоговорено присъствието им и остана само базата в Туле с няколкостотин служители срещу почти 10 000 в пиковите моменти на противостоенето със СССР. Преди година Пентагонът заяви, че иска да инвестира в Гренландия за подсилване на "военната оперативна гъвкавост и ситуационна готовност".

Столицата Нуук е по-близо до Ню Йорк, отколкото до Копенхаген. Но икономическото развитие е бавно (80% от територията е покрита с вечен сняг и лед, а през лятото средната температура рядко надхвърля 10 градуса) и икономиката е зависима от риболов и годишни субсидии от Дания. Тръмп не пропусна да изтъкне последното: "Много зле страда Дания, защото годишно губят почти 700 милиона долара, така че носят на гърба си Гренландия срещу доста големи загуби". В действителност всяка година Дания изпраша около 590 млн. долара субсидии, които съставляват над половината от местния бюджет. Такава сума няма да е проблем за САЩ, където федералният бюджет помага на 50-те щата с около 12 милиарда долара годишно.

Само 17 града има на острова, струпани предимно в крайбрежните райони. Понеже практически няма пътища между тя, а международното летище е едно, гренландците са принудени да пътуват по море или въздух. Инвеститори от САЩ и Канада се оглеждат за признаци, че на острова с размери три пъти колкото щата Тексас ще се възроди програмата за минни добиви на острова за експлоатация на находища, сред които на уран и редки минерали, търсени за електрониката и бъдещите автономни автомобили. Но цените на суровините паднаха доста през последните години, а в Гренландия има и множество бюрократични процедури и пречки и в момента работи една единствена малка мина.

"Ройтерс" цитира данни, според които офшорните залежи на острова са от 50 милиарда барела петрол и газ - всичките все още неразработени. Вашингтон смята, че около 22% от световните петролно-газови залежи са в Арктика и ако продължи затоплянето на климата, Пентагонът предвижда да започне "ера на конкуренция и агресивност" за овладяването им. Освен това затоплените северни морета ще отворят нови пътища за търговско корабоплаване.




Ласи Хейнинен, професор от Университета на Хелзинки, казва за "Файненшъл таймс", че една дума е "включила" активността на Тръмп - "Китай". икономическото присъствие на китайците тук през последните години расте бързо. Те инвестират в най-различни начинания на Гренландия, особено в минното дело и са с много видимо присъствие.

През 2017 г. Дания отхвърли опит на китайска минна компания да купи изоставена военноморска база на острова. Притеснението бе, че Пекин може да използва обекта като плацдарм за военно присъствие. Напълно е възможно именно този случай да е засилил интереса на Вашингтон към случващото се в района. Купуването на Гренландия изглежда като най-лесният начин да се затрудни китайската активност в Гренландия.

Неотдавна САЩ сключиха с автономната територия принципно споразумение за инвестиции в проучването и добива на редки минерали и това се възприема като опит да намерят алтернатива на китайските източници - над 70% се добиват, а още по-голям дял се обработват само в Китай. В Гренландия се намират вероятно 38.5 млн. тона от тези 17 редки материала при световни залежи от около 120 млн. тона, твърди "Файненшъл таймс".

Според едни източници от сектора чистотата на гренландските залежи била достатъчно висока, за да не се налага добитото да бъде преработвано в Китай, но според други китайците са световни лидери в тази технология и са се превърнали в такава важна част от световната верига за доставки, че няма как да се избегне участието им. Те вече са най-големият акционер в местната компания за добив на редки минерали Greenland Minerals, собственост на австралийци и действаща от 2007 г. в мината Кванефиелд в югозападната част на острова. Но всички, опитващи да започнат такъв бизнес тук, казват, че основният проблем е бавната работа и бюрокрацията на гренландската администрация, причинени от неопитност, прекалена предпазливост и честа смяна на персонала.



Част от страстите, които се разгоряха около случая, е употребата на израза "да купи", защото в наши дни изглежда скандално да се продават и купуват територии заедно с хората на тях все едно, че са картофи. Марк Якобсен от Арктическия институт във Вашингтон казва, че "идеята изглежда идва от един архаичен мироглед, в който колониални господари си разменят парчета земя". Докато принципът на самоопределение на народите по законен начин означава, че дали да станат част от САЩ трябва да се реши от гренландците, а не от Вашингтон или Копенхаген. "Предложението трябва да е адресирано до Нуук, а не до Копенхаген."

Впрочем, за продажбата на част от територията си са обмисляли в последните години в бившия СССР. Helsingin Sanomat написа през юли, а бивш руски зам.-министър на външните работи Андрей Фьодоров потвърди, че в началото на 90-те години в Москва са търсили всякакви "фантастични" начини да се снабдят с валута и малка група в правителството е обсъждала да бъде продадена на Финландия областта Карелия за около 10-15 млрд. долара. По думите му, ако администрацията на президента Борис Елцин е проявила решителност по този въпрос, вероятността да има сделка тогава е била около 80%, но финландците не вярвали, че това е възможно да се случи.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker