ВАСИЛ ИЛИЕВ - ИМПЕРАТОРЪТ НА ВИС! СМЪРТТА Е БЪРЗА, ВИЖТЕ ПОСЛЕДНИТЕ ЧАСОВЕ НА ВАСИЛ! С КОГО Е ИМАЛ СРЕЩА?

Pan.bg 09 окт 2019 | 23:21 views (24145) commentaries(0)
img
Васил Илиев - Последния път на застреляният Император.

Васил Илиев пътува за вечеря със Слави Трифонов когато го убиват.
Двадесет и четири години от убийството на Васил Илиев се навършиха на 25 април. И до днес килърът остава неразкрит от полицията. Осъдени няма. А екзекуцията му полага нов етап в развитието на мутренските групировки. Империята се поема от брат му, дебеловратите завладяват България. Но как приключи земния път на боса?! Това ще ви разкажа сега...

25 април сутринта е. Императорът излиза от апартамента си в жк "Дружба". Целува Кристина, която е болна от грип.
"Как си мишленце? Да ти донеса ли сокче?" - това са последните думи на императора към инфантата, които по-късно ще бъдат документирани в разследването. Васил е в София по случайност. Цялата му тайфа е излетяла в Молдова за мач на националите. Васил и Георги Илиеви изпускат чартъра след тежка вечер. "Появи се в парк-хотел "Москва" мълчалив и напрегнат - спомня си негов приятел. - Нямаше повод да е тъжен. Предишния ден си купи бял мерцедес "Род стар 500" от Фатик. Чрез КАТ се уреди с баровския номер 9988."

Напрежението между групировките е достигнало пика си. Въздухът на София свисти в тегаво затишие. Затишието предвещава буря. Ченгетата са накацали като гарвани из целия град. Полицията е концентрирана в деликатните зони "Аякс", "Орбита", "Спартак", "Интрига". Офисът на ВИС в жк. "Иван Вазов" е обграден с джипове на батальона за борба с масовите безредици. Нещо ще се случи, подсказват черните качулки на баретите.
Последната среща на Васил е с Александър Маринов, шеф на градската организаця на БСП. Пият уиски в панорамата на парк-хотела и разговарят близо час. По-късно никой не разбира какво са си казали. Босът напуска парк-хотела в пастелено настроение. Ако можеше да се определи като жанр, той щеше да бъде елегия.

20,15 часа. Сяда в белия мерцедес. Настъпва педала и потегля към "Мираж". Пътува за среща със Слави Трифонов. На метри от боса пълзят бодигардовете Радостин Бързанов - Радо и Роберто Георгиев - Бъри. Следват го плътно с червен "Сеат Толедо". Васил пуска касетофона. "Тръгваш си, губя те, плаче ми душата" - запява нежният глас на Тони Дачева.

20,50 часа. Броячът отмерва последните му секунди. Смъртта е бърза. Много по-бърза от живота.

Васил наближава "Мираж". Двете




коли свиват надясно по улица "Никола Каменов". Асфалтът е осеян с дълбоки дупки. Васил намалява скоростта, за да ги заобиколи. Белият мерцедес минава плавно покрай незавършен строеж. Двамата убийци изскачат. Единият се прицелва във Васил. Натиска спусъка на хърватски пистолет "Заги". Изригва заря от куршуми. Дясното стъкло на мерцедеса става на сол. Стрелецът уцелва мишената си
безпогрешно. Васил Илиев издъхва за секунди. В предсмъртната си агония натиска педала на газта. Белият мерцедес продължава пътя си механично.
Минава още 20-30 метра, преди да се блъсне в ограда с тенекия. Предната лява гума се запалва. Върти се на празни обороти. Баладата "Тръгваш си, губя те" продължава да оглася мерцедеса ковчег.

Бодигардовете Радо и Бъри дори не разбират какво става. Едва когато куршум пробива предното стъкло на сеата и попада в кормилото , осъзнават, че всъщност се стреля. Двамата продължават след мерцедеса и спират вдясно от него. Изскачат навън. Виждат, че стъклото е счупено, а шефът им се е килнал зад волана с клюмнала глава. Целият е облян в кръв, не издава признаци на живот. Бодигардовете изпадат в шок. Летят като стрели към "Мираж". Не са на себе си от страх и ужас. Нахлуват в ресторанта, крещейки: "Помощ! Убиха Васил!".

След минути портиерите Пламен Маринов и Валери Василев изтичват до мястото. Уверяват се, че босът е вцепенен и се връщат в "Мираж". Валери Василев вдига телефона. Набира "началника на убийствата" Ботьо Ботев. Диша на пресекулки: "Стреляли са по Васил на "Никола Каменов". Шефът не мърда. При мен са Радо и Бъри. Уплашени са и треперят".

"Не пипайте нищо. Идвам след минути", кратък е Ботьо Ботев. Полицейският началник звъни в СДВР за бърз инструктаж: "Мобилизирайте се. Заграждайте София и регионите наоколо в дълбочина. Изкарайте всички сили на улицата. Всяка кола да се проверява и записва". След 15 минути Ботев и дясната му ръка Иван Граматиков цъфват на "Никола Каменов" с две ладички.

"От дясното слепоочие на Васил изтичаше мозък. - спомня си полковник Ботев. - Той започва рязко да изстива. Трупът от кръста нагоре се наклони и се килна назад. Тогава разбрах, че е мъртъв. Куршумите бяха пръснали мозъка му."

Изсипва се подкрепление от Четвърто РПУ. Почват огледи и заградителни мероприятия. По същото време е открадната и опожарена кола на Националната служба за сигурност с цел отвличане на вниманието.

Убийците вече са офейкали. Единият се е шмугнал в малка уличка. Тичал е 20-ина метра. Свидетели забелязват спринтьора. Виждат го да хлътва в жигула, която отпрашва с мръсна газ. Вторият наемник щипва в друга посока. Бяга през близко училище, където се изчиства от оръжието. После се покрива. Ден по-късно 15-годишно момче открива пистолета в двора на 73-то СОУ. Скрит е зад дърво и е увит в чорапогащник. Стрелецът предвидливо е опаковал загито в найлонова торбичка. Гилзите са останали в нея. "Цяла нощ ги търсихме. Накрая намерихме само една", признава участник в огледа.

11,30 часа е. Към лобното място на Васил Илиев прииждат мъже със скъпи коли. Плачат като осиротели. Панаир от прожектори, светкавици и фотоапарати. В пристъп на истерия лошите момчета блъскат и ритат фотографи. Пристига вътрешният министър Любомир Начев. В типичния си екстравагантен стил мустакаткото обявява, че полицията е щяла да арестува Васил Илиев, но убийците я изпреварили.

Чеизът за отвъдното

Босът, въртял на пръста си империя за милиони долари, тръгва към отвъдното със семпъл багаж.
Какво носи в белия мерцедес? Видеокасети с "Кръстникът" и "Шотландски боец". Златна гривна. Златен чаосвник. Упадъчен мобилен телефон с вид на радиостанция от Втората световна война. 2000 лева. Документи за кола. Фактура за кожените мебели в мезонета. Екипче за фитнес. Гуменки. Както и напомнителна бележка със следния текст: "Да пратя на мама още пари за ремонта в Кюстендил!!!".

Малко след полунощ полицейските екипи го изваждат от колата. Белият мерцедес излита, захапан от клещите на паяк. Трупът на императора пътува към последната спирка: "Моргата". Операционна, прожектори, маса. Скалпелите идват. Новината за убийството на Васил Илиев помита обкръжението му като лавина. Борците прииждат в "Мираж". Полицията е опънала лентите. Никой не вярва. Истината бие камбаната. Глухо мълчание и зачервени
очи. Царство на скръбта.

Най-близките хора на Васил са като попарени. Новината ги хвърля в пропаст. Опитват се да уталожат мъката с пиене в "Мира".
"Стояхме, обсебени от празнота. Пред нас зееше нищото. Никой не знаеше какво да прави оттук нататък" - разказва приятел на Васил.

Като по команда пристигат Митко Малкия, Димитър Маймуняка, Мето Илиенски, Румен Нарциса, Боби Травестита, Пинокио. Идва и Боян Петракиев - Барона.
Плаче като дете. Полудял е и хвърля столове на дансинга, после си тръгва.

Мая Илиева държи овдовялата Кристина за ръката. Взела я е от къщи, за да я доведе при мъртвия и любим.

"Какво става? Къде е?" - плаче истерично Кристина. Полицаите я спират пред загражденията. Спестяват и гледката на трупа. Мая и Кристина отиват в "Мираж" заедно с майката на инфантата Мария Мицева и сестра й. Жоро Илиев пристига със закъснение. Целият се тресе. Сякаш се е озовал по фланелка на Северния полюс. Поръчва бутилка уиски, преди да потъне в мълчание. Изпива я сам до половината. Почти на екс. Дори без лед и вода. В яростта си разбива прозореца на "Мираж" с юмрук. Тръгва си, както е дошъл - в абсолютно мълчание.
По-късно най-близките на Васил ще обрисуват "лавината на ужаса" посвоему, а разследващите ще документират показанията им.

Георги Илиев: "Предишния ден със съпругата ми Мая празнувахме годишнина от сватбата. Пийнах повече и затова отложих планираното за другата сутрин пътуване до Молдова. Вечерта на 25 април Валери, управител на "Мираж", звънна на Мая. Той започна нещо да и обяснява. Мая ми каза, че нещо е станало с брат ми и аз взех мобифона от ръката й. Отначало Валери ми каза, че са стреляли по брат ми и се е ударил с колата. Попитах
го какво е станало, жив ли е брат ми, Валери тогава ми каза, че май не е... Изпаднах в ужасно състояние, веднага се обадих да дойде кола и отидох на мястото... Там вече беше пристигнала полиция... Минах през кордона, видях новия "Мерцедес" на брат ми, както се беше ударил в оградата - трупът на брат ми беше вътре, окървавен... Повече подробности не мога да разказвам, пък и мисля, че не е необходимо... Отидох в "Мираж", там се бяха събрали много хора, стоях до към 1-2 ч. през ноща. После отидох в любимото му кафе в жк."Дружба" и се напих от мъка...
Истината е, че Васил се беше захванал със сериозен и голям бизнес и реално погледнато, поне според мен, на много хора може да е пречил в бизнеса... Васко беше с много голямо самочувствие и не взимаше никакви предохранителни мерки. Нито той, нито бодигардовете му носеха оръжие, Васко изрично им беше забранил."

Потресена е и бившата жена на Васил Илиев, Мариета. Тя признава, че причината за развода им е друга жена - Елмира, руса сервитьорка от ресторант "Секурата" на Японския. Васко Бореца си казва, че е "хлътнал" и дори я обича. Затова я помолил да замине в Кюстендил, за да не се изнервя излишно.

Бившата съпруга Мариета: "Ако се абстрахирам от случая с Елмира, мога да кажа, че като съпруг и баща Васко беше идеален. Винаги се е грижел и за мен и за детето, дори след раздялата ни - признава тя. - Независимо, че бяхме разведени, много тежко изживях смъртта на Васко, който е и си остава баща на детето ни... "Малко преди да го убият, босът подарява на дъщеричката си велосипед и цветна въртележка. Семейството на Васил Илиев изживява шок, от който никога няма да се възстанови. По ирония на съдбата майка му Венка празнува рождения си ден и посреща гости в къщи.

Леля Венка: "По-лесно ли легнах. Не съм пускала нито радио, нито съм гледала телевизия. Към 3 ч. сутринта звънна телефонът. Обади се дъщеря ми. След това разбрах, че са и съобщили за убийството на Васко. Тя не ми го каза веднага, за да не ме притеснява. Пък и знае, че не съм добре със сърцето и нервите. След това дойдоха момчетата от отбора "Велбъжд" и от тях разбрах, че Васко е убит... Започнах да си скубя косите, да си удрям главата в стената... Какво да ви казвам - трагедия пълна, аз си знам като майка как съм се чувствала и какво съм изживяла..."

Новината за убийството на Васил проблясва като гръмотевица и над "Аякс". Бастионът се разтърсва. По това време вътре не може и пиле да прехвръкне. Сикаджиите са се заключили в крепостта си. Въпреки това параноята ги завладява. Тук са се скупчили Младен Михалев - Маджо, Красимир Маринов - Големия Маргин, Димитрий Минев - Руснака, Румен Николов - Пашата и Стоил Славов. Само Бай Миле си е бил камшика и подозрително е зачезнал...

Ресторантът на "Аякс" е притихнал. Тишината разцепва гласът на Маджо: "Убили са Васил. Край! Войната започна!". По-късно всички босове са извикани на разпит в следствието и дават показания.

Димитър Джамов: "Същата вечер бях в сладкарницата на хотел "Хемус". Там се видях с някой от моите момчета. Имах среща с Мирослав по повод на това, че исках да му подаря една картина за рождения ден, който беше минал. Миро дойде на срещата. Било е някъде след 21 часа. По мобифона ми се обади Пламен Маринов - мой познат от борбата. Знам, че има офис на втория етаж на "Хемус" и е застрахователен агент към ВИС-2. Също така е член на управителния съвет на Федерацията по борба. Пламен ми каза, че са убили Васко Илиев. В първия момент не повярвах, казах
му да не си прави майтап. Каза ми, че не си прави майтап. Че е истина и че е станало някъде около "Мираж". Веднага отидох на мястото, там се беше събрал много народ. Имаше полиция. По някое време пристигна и братът на Васко - Жоро Илиев. Някак успях да отида до колата на Васко - мерцедес кабриолет. Васко беше вътре, на шофьорската седалка, а главата му беше клюмнала надясно.

Румен Николов - Пашата: "Вечерта бяхме в "Аякс" всички от "Интергруп". Ние поначало там си стоим. Дойде едно от нашите момчета - Миро (не му знам другите имена) и ни каза, че Васко Илиев бил застрелян. По същото време звънна и Димитър Джамов. Доколкото знам, на него са му се обадили в "Хемус" за случая с Васко и той ни телефонира. В първия момент не повярвахме. Останахме като гръмнати."

Красимир Маринов - Големия Маргин: "Действително след убийството на Васко Илиев се уплашихме, стояхме постоянно в "Аякс" под постоянна охрана - камери, бронежилетки. Дори имаме намерение да купим бронирани автомобили. Всички ние, в това число и аз, нямаме представа кой и защо уби Васко Илиев. Не знаем какво да мислим. Всички предохранителни мерки взимаме, за да не се случи същото и с някого от нас... Това, което
се писа по вестниците - че СИК е възможно да е организирала убийството му - са пълни глупости и маниполации. Какво ви казах, с Васко бяхме приятели и смъртта му не само ме изненада, но направо ме потресе."

Младен Михалев - Маджо: "Не бях в течение в последно време за бизнеса на Васко. Но мое мнение е, че той някак се беше надценил. Същевременно беше подценил много личности и обстоятелства. Едва ли не се мислеше за недосегаем. Помоему това негово недостатъчно оправдано самочувствие и самоувереност му "изяде главата", образно казано. То никой не е застрахован, дано не се случи и на някой друг (в това число включвам и себе си
и взимам необходимите мерки за сигурност), но човек никога не знае как могат да се развият събитията... Истината е, че където са "големите пари", там възникват и различни проблеми, които понякога, за съжаление, водят и до трагична развръзка. Както беше в случая с Васко Илиев."

Пак ще се срещнем след 10 години.

"Може да се каже, че Васил Илиев отразява началото и края на тези момчета. Повечето минаха по една и съща пътека. Бяха урочасани да изживеят всичко за един ден и да загинат млади" - казва Иван Граматиков, бивш зам.-шеф на отдел "Убийства" в ДНСП.

Погребенията на братята Васил и Георги Илиеви си приличат като гангстерски филм и продължението му. С изключение на убитите в първата серия, действащите лица са едни и същи. В интервала между 1995 и 2005 г. героите са поулегнали. Натежали са като тримата мускетари след десет години.
Мнозина са слезли от сцената. Или са разорени, или са в чужбина, или не са между живите...

Кюстендилската пролет на 1995 г. Вечерта преди погребението на императора.

Жоро Илиев и най-близките му приятели докарват тленните останки на Васил с черен "Додж". Внасят ковчега в дома на леля Венка на ул."Людмил Янков" 31. Тя ги посреща с топли банички. Направила ги е само за да притъпи ужаса. Всички се изреждат да целунат ръката на майката. От входа се носят ридания. Георги Илиев отива в храма "Свети Мина". Пали свещ и поръчва опело за брат си. Към полунощ пристигат още 30-ина коли с висаджии. Те прекарват ноща край ковчега на Васил.

Към 12 часа на следващия ден почти всички 1600 служители на бившата охранителна фирма ВИС-1 се строяват пред дома на застреляния император. Тъмни очила, черни костюми и гробно мълчание изразяват скръбта на елита от ВИС. Христо Стоичков излиза от входа и плаче. Присъединява се към футболистите Боби Михайлов, Наско Сираков и Емил Костадинов, които също бършат сълзи. Любослав Пенев изглежда смразен. Тук са и легендите от
борбата. Боян Радев нервно пристъпва с потна чаша в ръка, а Александър Томов изглежда събран в себе си и странно объркан. Всички целуват ръка на мъж по анцуг в инвалидна количка, но журналистите не разбират защо. Това е Петьо Заберски, бивш борец, пострадал при катастрофа. Бил е много близък с Васил. Димитър Джамов хлипа като Оливър Туист, току що зарязан от близките си. Не подозира, че съдбата ще му поднесе по-големи
изпитания - два атентата, при които ще оцелее по чудо. Объркан и смешен изглежда бъдещият контрабандист Константин Димитров - Самоковеца. С нелепа тужурка, поне два номера по-голяма от необходимото, той прилича на селянче, което за пръв път стъпва в града. Тогава той е само охранител и нещо като директор на ВИС в Боровец. Самоковеца носи кръста на Васил. Плаче, без да подозира, че осем години по-късно някой охранител ще носи и неговия кръст. Напред-назад се суети и Димитър Димитров - Маймуняка. Мълчи като исполин. Раздава го бабаитски дори в страданието си. Само след 6 години взрив в пощенска кутия ще го разкъса на парчета. Изкусителката "Смърт" ще го похити за секунди. Център на вниманието в друга група е Филип Найденов - Фатик, също бъдеща мишена.

Президентът на конкурентната застрахователна компания СИК Красимир Маринов пристига на погребението с осем коли. Тренирал е 15 години борба заедно с Васил. Изказва съболезнования на майка му и си тръгва. Тогава Маргина не подозира, че застрахователните империи ще се разпаднат в отломки, а приятелствата от спорта ще се изродят в предателства.

Поклонението в дома на Васил Илиев се проточва няколко часа. Опечалените се разпръскват в "групички по интереси". Някой вече ги стяга "чепика" и без да искат, пускат шегички. Други тръгват на разходка из Кюстендил. Прииждат мутри от по-ниските ешелони - рекетьори, биячи, автоджамбази, сутеньори... Повечето развяват дълги коси до раменете, зализани отстрани. Имат обеци на ушите. Тук-там нарушават траура с модни за времето яркожълти сака и червени якенца от пясъчна коприна. Много борци от по-ниските нива са подсилили своята страховитост с пуловерчета на чудовища.
Някой мерцедеси са в пълен дисонанс с траура. На предниците им са изрисувани русалки с огромни цици, дракони и боздугани. Мутресите също са тук. Преобладават перхидролките с тупирани буйни гриви в стил лъвицата Елза. Повечето носят минижупчета и черни сака с подплънки, по които греят огромни златни копчета.

"Ей, вижте! Все едно сме в огромна дискотека, само че с ковчег по средата!" - възкликва еуфорична блондинка и хвърля "камък" в мътилка от сълзи. Процесията най-после тръгва към гробищата. Пред очите на цял Кюстендил "борците" прекосяват града, театрално подредени във формата на кръст. Като репетирани са жестовете и движенията им. Местни зяпачи са наизлезли по улиците не толкова за да изпратят Васил Илиев, колкото
да зърнат живия мит - борците. Движението на автомобили в целия град е спряно. Погребението на Васко минава с резки амплитуди между тишина и писъци. Мая Илиева и Кристина ридаят. Жоро Илиев преглъща сълзите си и едва се държи на краката си. По същия начин по-късно ще плаче за Филип Найденов - Фатик, за Румен Нарциса и други приятели. Без да подозира, че няма да му остане време да плаче за себе си. Пръстта се сипе върху ковчега на Васил Илиев. Всички са в шок. Това се вижда и малко по-късно. Пред крайпътните заведения между София и Кюстендил са наспирали мерцедеси. Пълно е с "борци" от погребението, които набиват сандвичи с бира и кока-кола. Вечерта всички се отцепват като тараби. Борческите заведения са пълни до пръсване. Тълпата е най-доброто място бягство от самотата. Чашите разливат уиски на земята. Тишина. Само от време на време се чува името Васко. Любимата му балада "Бедни, богати" звучи тихо, сякаш може да го събуди. "Пак ще се срещнем след 10 години" - пее
ФСБ. Сцената се повтаря 10 години по-късно в ресторант "Кошарите", малко след поклонението на Георги Илиев. Пред църквата "Свети Георги" сякаш всичко е вече видяно. Участниците са "играли" и в други погребения. Мнозина отсъстват, защото не са между живите.

Златко Баретата е под домашен арест, а Киро Японеца - в инвалидна количка. Красимир Маринов - Маргина идва за малко, почти "задушен" в охрана. Бригади от цялата страна пристигат в комплект като театрални трупи на раздаването на "Аскерите".

Старите мускетари са пооплешивели, леко побелели, позакръглени. Уморени са. Костюмите вече са "Версаче", "Фере" и "Хюго Бос". Очилата са "Рейбан", а обувките избиват рибата. Под "версачетата" са се изопнали противокуршумни жилетки. Дългите коси до раменете вече ги няма. Всички фаворити на Жоро са ниско подстригани. Модата налагат приятелите му Боби Травестита и Сашо Пинокио. Тя така е плъзнала, че е стигнала чак до главата на развенчания фолк идол Кондьо.

Мутресите пак са тук. Вече са брюнетки. С безупречни "сешоари" и изискани черни тоалети, сякаш шити специално за случая. Крадешком сканират коя как е облечена. Батето Славков изглежда гипсиран от мъка в снежнобялата си риза. Футболните звезди Христо Стоичков , Емо Костадинов, Наско Сираков включително и баскетболния гигант Тити Папазов пак леят сълзи. Плачат за Жоро, както са плакали за Васко. Тук са именити представители на
спорта и бизнеса. Хлипа и банкерът Емил Хърсев, също участник в двете траурни събития. Редом с елита подсмърчат и силоваците от наркобизнеса. Бригадата с "Чуковете" на босовете Къро и Таки също е тук. Сред тях е Любо Гребеца, шеф на охраната им. Процесията на опечалените попълват ветерани с колоритни прякори - Митко Питката, Весо Дебелото, Краси Тлъстия, Владо Кълвача и т.н. Пълно е и с ретро мутри от провинцията. Край тях шета новото поколение. Те са на по 18-20 и морето им е до колене. Към ковчега се приближава Васил Урумов - Чико. Доайенът на комарджиите стиска стрък гербери в ръка. Живата история на "мутроепохата" се пита колко мъка може да поеме сърцето.

Униформени полицаи охраняват градинката. Няколко МВР служители се шмугват в семпла баничарница. Изкушават се да хапнат банички с боза. Пълно е с пенсионери и квартални зяпачи. Дошли са да сложат зрелището в колекцията си от спомени. Охраната на Жоро вдига ръце, за да скрие ковчега от фотоапарати и камери. Катафалката потегля. Момчетата мълчат и гледат лошо. Сякаш гадаят кой ще оцелее до следващото погребение.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker