Янка Рупкина, народна певица: Самолетът ни е бил сменен!

Pan.bg 25 авг 2019 | 06:31 views (294) commentaries(0)
img
БЪЛГАРИЯ ДНЕС


Заплашваха ни да мълчим за катастрофата

КОЯ Е ТЯ

Голямата ни народна певица Янка Рупкина започва да пее от малка, а на 22 години печели първата си награда от събор надпяване. Там я откриват за Ансамбъла за народни песни към БНР и тя над 30 години е негова солистка. Прави много записи за радиото, издава няколко грамофонни плочи в "Балкантон“, снима много филми за БНТ. За изключителното си вокално майсторство е удостоена с многобройни награди, а творческата й кариера включва хиляди концерти у нас и в чужбина. Преломен момент в живота й е трагичната самолетна катастрофа от 21 декември 1971 г., когато освен Паша Христова загиват десетки певци и танцьори. Сред пострадалите в инцидента са Янка и още куп музиканти, сред които и покойните вече Мария Нейкова и Борис Годжунов.

- Г-жо Рупкина, празнувате рожден ден три пъти в годината. Кога и защо?

- Първо, родена съм на 15 август, когато е истинският ми рожден ден. Но поради трудното раждане мама не е успяла да ме запише веднага като новородено, а чак на 25-и, когато е и официалната дата на раждането ми. Но имам и прeраждане - оцеляването ми от адската авиокатастрофа от 21 декември 1971 г., когато загинаха певицата Паша Христова и много други. Тогава отново празнувам с благодарност към Бога, че оцелях.

- Имахте ли предчувствие за катастрофата?

- Не зная дали беше предчувствие, но сънувах странен сън, който си има и предистория. Исках да си купя черни обувки с три каишки за националния костюм, с който пеех, но така се случваше, че където и да идех, все не можех да си намеря такива. В съня ми през нощта преди катастрофата видях, че след концерт си купувам мечтаните обувки от голям магазин в някакъв град в бившия вече СССР. Обух ги насън и много се харесах с тях! И изведнъж те изчезнаха от краката ми, а аз се озовах в старите си обувки!

- Споделихте ли с някого съня си?

- Разказах го на Павлина Горчева, моя колежка от тогавашния ни ансамбъл - бившия „Мистерия на българските гласове“. Тя ми каза, че сънят ми не е на добро, предупреди ме да не тръгвам на път. Аз, разбира се, не я послушах. Как така няма да




ида на концерт, след като съм поела ангажимент и трябва да представя родината си в Алжир?

- Имаше ли други ваши познати, които имаха лошо предчувствие за това пътуване?

- Да! През един от предните дни, след концерт в зала „България“ Красимир Кюркчийски, моят диригент и композитор, ми каза да не тръгвам, защото и той имаше някакво предчувствие за надвиснала опасност.

- Какво си спомняте от летището, преди да излетите?

- Отидох на аерогарата и усетих някаква странна, необичайна, тежка обстановка - всички бяха без настроение, мълчаха. На самото летище цареше тъмница. Бях потисната, като цяло атмосферата никак не беше приятна. Така или иначе, качихме се, но самолетът беше сменен.

- Как така е бил сменен?

- Били са два самолетите, два полета е имало за правителствената делегация. Ние фактически бяхме в единия, артисти само. В другия бяха останалите - големците. И така по-късно, след катастрофата научих, че самолетът ни е бил сменен. И ние катастрофирахме. Жалко, че си отидоха завинаги толкова много млади и талантливи певци, музиканти, танцьори, все хора на изкуството.

- Вярно ли е, че при катастрофата ви е спасил костюм от ваша колежка?

- Вярно е! В деня на пътуването си облякох чисто нови дрехи. Костюмът беше пола със сако от моята колежка Руска Недялкова. Именно той до известна степен ме спаси, защото целволето, от което беше ушит, гореше по-бавно, топеше се. Ако беше от някаква друга материя, сигурно щях да пламна и да изгоря като Паша Христова, Бог да я прости горката!

- Какво си спомняте от самата катастрофа?

- Малко неща помня, все откъслечни, някак разпарчетосани. Помня например, че самолетът се издигаше много бавно и тромаво и си помислих панически, че ще падне. Така и се случи. В един миг усетих тъп удар по главата си и загубих съзнание. Свестих се на земята, но как се бях озовала там, си нямах понятие. По-късно научих, че от самолета към земята през кръста ме е изритал танцьорът от "Аура" Анани, а долу на земята са ме поели моите колеги Румен Сираков и Михаил Маринов. В полусъзнание чух двамата да си говорят, че трябва да тичат да спасяват останалите. И после над мен се спусна пълен мрак и тишина. Дойдох в съзнание девет дни по-късно в „Пирогов“...

- Какви бяха пораженията върху вас?

- Цялата бях обгорена - шията, лицето, ръцете, краката... Възстановяването ми бе дълго и болезнено. От ужас гласът ми беше изчезнал, появи се два-три месеца по-късно. Слава Богу, върна се изцяло - и тембърът, и диапазонът, та продължих с певческата си кариера...

- Имаше ли натиск върху оцелели от катастрофата и конкретно към вас да си затваряте устата?

- Да, имало е към колеги и закани, и забрани. Лично мен анонимен глас по телефона няколко пъти ме предупреждаваше да си мълча и да не говоря за катастрофата. На някои са им забранявали дори да излизат от вкъщи. Всичко беше забулено в дълбока тайна. Много грозна история!

- Какво обезщетение получихте от държавата след авиокатастрофата?

- Много ниско! На всички дадоха между хиляда и две хиляди лева, аз взех 1200 лв. Смешно ниски суми - та имаше млади момичета, танцьорки с откъснати крака, останаха инвалиди за цял живот! Това струва ли 1000 лева?! Можехме да съдим държавата, но колеги ме помолиха да подпиша един протокол, за да могат да вземат поне тези мизерни пари, защото нямаше как да се изхранват, нито пък с какво да си купуват лекарства. Затова подписах, въпреки че след промените, през годините някои от оцелелите се събирахме и мислехме да съдим държавата, но така си и остана...

Ани Романова
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker