ЖИВА ПАМЕТ: Как Буров изгни в комунистически затвор

Pan.bg 21 мар 2019 | 22:29 views (610) commentaries(0)
img
pik.bg


Премиерът Бойко Борисов, евродепутатът Андрей Ковачев, председателят на Европейския парламент Антонио Таяни и председателят на ЕНП Манфред Вебер участваха в тържествена церемония в Брюксел по случай откриването на бронзов бюст на Атанас Буров в ЕП.

Там премиерът коментира и скандала с апартаментите на Цветан Цветанов и Цецка Цачева. Борисов стовари гнева си върху архитектите на атаките, определяйки ги като „децата на убийците на Буров, както ПИК съобщи по-рано.

„Атанас Буров е казал, че трябва да бъдем приятели с всички, включително и с СССР, но първи е прозрял, че бъдещето на България е свързано с Европа. За съжаление противопоставянето в България продължава. Тези, които избиха цвета на нацията след 1944 година, ги няма днес. Напротив. Техните деца и внуци напъват да дойдат тук като троянски коне. Не искам да си разваляме настроението, но искам да се знае какво означава да се живее в страх. Попитайте наследниците на Буров какво е страх, истински страх. Да не можеш да говориш, да дойдат да ти вземат всичко без съд и присъда. А какво става сега? Децата и внуците на убийците на Буров ще ми говорят за лиспа на медийна свобода, когато са обградени от 100 камери и могат да си говорят каквото си искат. Наследниците на Буров ще ви обяснат какво значи страх. Него са го наричали буржоа.

А червената буржоа след 1944 година какво правеше? Кой живееше в най-хубавите апартаменти тогава - на Позитано, на Оборище, в центъра? Те ще говорят сега за апартаменти”, коментира Борисов.

Кой е Атанас Буров? Той е най-известният български банкер и финансист, а също и политик, идеолог и философ.Идеите му за изграждане на демократична българска държава с просперираща икономика, модерна финансова система, свободно движение на капитали и европейски ориентирана външна политика продължават да са актуални.

Едва ли изтънченият по дух финансист някога е допускал, че в последните мигове от живота си ще вижда само четирите стени на килията си и че никога няма да намери отговор на въпроса: „Каква е вината ми?”, след като свободата, достойнството и демокрацията си били смисълът на живота му.

Атанас Буров е роден в Горна Оряховица на 30 януари 1875 г. в една от най-богатите български фамилии за онова време. Учи в родния си град и в Априловската


гимназия в Габрово. Завършва право и икономика в Сорбоната в Париж през 1903 г.

Бащата, Димитър Буров, основава през 1895 г. в Русе „Българска търговска банка”. Банката и свързаните с нея предприятия оформят и политическата сила – Народната партия. Делото на Димитър Буров е трябвало да бъде продължено от двамата му сина – Иван и Атанас. По-големият син, Иван Буров, завършва Търговската Академия във Виена, след което работи в „Credit Lyonnais” в Марсилия. След завръщането си в България поема ръководството на Свищовския клон на „Българска търговска банка”. През 1909 г. Иван Буров се премества в София и става член на Управителния съвет на „Българска търговска банка”.

След завръщането си от Париж Атанас Буров също навлиза в банковото дело. Увлича се и от политика и журналистика. Активен член на Народната партия, той става народен представител. Политическите си възгледи излага във вестник „Мир”. Участва в Балканската война като подпоручик и е отличен с орден „За храброст”.

На 1 юни 1913 г. Атанас Буров е назначен за министър на търговията и индустрията в кабинета на Стефан Данев. Едномесечното участие в правителството в труден за страната момент му дава повод за разсъждения, които променят политическите му възгледи. Трезвата преценка за ситуацията на Балканите и Европа убеждава Буров твърдо да вземе страната на Съглашението.

На 6 октомври 1917 г. Атанас Буров влиза в кабинета на Александър Стамболийски като министър на търговията и промишлеността, но от 1 май 1920 г. отново е в опозиция.

През ноември 1920 г. се обединяват Народната и Народнопрогресивната партия в Обединена Народнопрогресивна партия, за секретар на която е избран Атанас Буров. С огромна енергия той работи за обединяване на силите, стоящи надясно от БЗНС и БКП, като привлича личности от други политически групи. В основата на Сговора е „Българска търговска банка”, както и големият авторитет на Атанас Буров, който по това време е Председател на българските индустриалци. През 1923 г. се оформят две крила – едното за парламентарна демокрация начело с Андрей Ляпчев и Атанас Буров, а другото със склонност към заговорничене и насилствени методи в политиката, начело с проф. Цанков и ген. Вълков.

В правителството на Ляпчев (1926 – 1931 г.) Атанас Буров е министър на външните работи. Сложната вътрешна и външна обстановка изисква доста усилия от страна на външния министър, който заедно с финансовия министър Владимир Моллов постига редица успехи – отпускането през 1928 г. на заем, наречен „Стабилизационен” с цел стабилизиране на националната валута, развитие на транспорта и укрепване на съобщителните линии. Но най-голяма трудност представлява уреждането на репарационния проблем. Международната обстановка е сложна, а натискът на заинтересованите ни съседки поражда неблагоприятно отношение на великите сили. След множество посещения и лични разговори, Буров и Моллов успяват да продължат наложения мораториум върху „Репарационния дълг” и значително да намалят вноските и срока на изплащането му.

Като министър на външните работи той е и министър на вероизповеданията. По негова инициатива е създадена ефорията „Зограф”, която в труден за атонските манастири момент работи за тяхното подпомагане и защита на интересите.

След преврата от 19 май 1934 г. Атанас Буров пише поредица от статии в защита на парламентаризма, отпечатани във вестник „Мир”.

Политикът Атанас Буров предвижда и избухването на Втората световна война. Той има идея да създаде консервативен антифашистки фронт, за което отправя многобройни призиви, но до консолидиране на дясно ориентираните политически сили не се стига. Съгласява се да влезе в правителството на Константин Муравиев с идеята за спасяване на България. Обявената ни от СССР война води след себе си радикални промени. Старият политик остава привърженик на парламентаризма и демокрацията.

След Деветосептемврийския преврат Буров е осъден на една година затвор от т.нар. Народен съд. След освобождаването си през 1945 г. той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 г. се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков и е интерниран в Дряново, за известно време е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 г. е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор, лишаване от граждански права и конфискация на имуществото. Обвинен е, че е "ръководил организация, която си е поставила за задача отслабване и събаряне на установената власт чрез преврат и терористически действия" и е обещавал на представителите на САЩ и Англия, че ако в изборите за Велико народно събрание през 1946 г. победи опозицията, ще им даде бази на Черно море. Буров излежава присъдата си в Шумен и в Пазарджик, където умира на 15 май 1954. от хроничен миокардит и пълна сърдечна недостатъчност на 79 – годишна възраст. Години наред след това името му е забранено за произнасяне.

Виден финансист, политик и държавник на своето време, той и днес е актуален с трайните си убеждения на демократ, хуманист и патриот.

Буров е човек, прозрял истина, актуална и днес - че личният просперитет има смисъл само тогава, когато допринася за просперитета на цялото общество.

Ето и някои знаменити цитати на Атанас Буров:

„Парите покваряват дребния човек и извисяват големия. Те не развалят човека. Парата дава сила и кураж. Развалят само слабоватия, хилав човек, със слаб морал.”

***

„Всяко удоволствие се заплаща. И колкото по-честно плащаш, повече ще те търсят за партньор. Така е и в търговията.”

***

„Пазарът е равенство за всички. Там няма права, няма привилегии. Там има един закон, законът на високото качество.”

***

„Търговията е преди всичко психология и прозорливост. Тя не търпи наивници, глупаци и хора, които „я карат през пръсти". Затова тя се предава по наследство.”

***

„В историята влизат само тези, които не са на заплата.”

***

„Няма богат човек хайлазин, няма богат човек готованец.”

***

„Пари не се дават никъде. Пари се изкарват. Пари се печелят. Пари се задигат. Пари се получават чрез зестра, но пари не се дикисват никъде. Как аз ще давам пари без нищо? Кой дава пари без нищо? За да дам, първо трябва да ми дадат.”

***

"Никога, никога не се радвайте много на хубавите неща. Винаги си казвайте: "Има и бедни, има и страдащи хора – да помислим за тях. И да им дадем един залък повече". И помнете, че за богатия е по-лесно да е щедър, а за съвестния да е по-милостив. А власт, която незаконно отнема собственост, мисли само за себе си и урежда своите хора, е предварително закопана, порочна и престъпна власт. Тя ще умре, ще загине."

***

"Ако имате 8 часа работното време – работете 11 часа. Това е вашият дялов капитал в живота. А ако работите 15 часа, ще забогатеете. Един час на денонощието мисъл за бъдещето ще сте по-предвидливи. Без работа няма просперитет, няма богатство, няма слава и пари. Това е всичко! Баща ми работеше по 18 часа на денонощието и ни остави двайсетина милиона лева капитал."
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker