Вицепрезидентът на Атлантическия съвет: Русия използва хибридна война, за да атакува демокрацията

Pan.bg 17 мар 2019 | 17:58 views (408) commentaries(0)
img
pik.bg

Деймън Уилсън, изпълнителен вицепрезидент на Атлантическия съвет, наскоро бе поканен да участва в дебат за геополитиката на Източното средиземноморие на Делфийския икономически форум. В интервю за гръцкото издание Кkathimerini, което той даде по време на конференцята, Уилсън, който беше специален помощник на американския президент Джордж Буш и старши директор по европейските въпроси в Съвета за национална сигурност от 2007 до 2009 г., говори за намеса на Москва в президентските избори в САЩ през 2016 г., както и за предстоящите избори за Европейски парламент, отношенията между САЩ и Русия по време на управлението на Доналд Тръмп и енергийната зависимост на Европа от Русия.



Той също така говори за дълбоката поляризация на американското общество, ролята на САЩ и Русия на Балканите и загрижеността му за нова надпревара във въоръжаването според плановете на Вашингтон да се оттегли от Договора за унищожаване на ракетите със среден и по-малък обсег (ДРСМО).

"Видяхме изключителна степен на руска намеса която надхвърля изборите. Това е последователна и координирана руска стратегия за създаване на разделения в демократичните общества като средство за подкопаване на нашата воля, издръжливост и способност за конкуренция. Русия не може да се справи с пряко предизвикателство пред Запада. Ако погледнете размера на нашите икономики, траекторията на нашето население и нашата демография, имаме силен импулс, за разлика от Русия. Затова вместо това виждаме използването на хибриден подход, който директно атакува демокрациите чрез несъмнените реални проблеми в нашето общество. Америка вече има проблем с расизма, Русия не е създала това, но видяхме категоричен опит да ни поляризират и да ни разделят по този въпрос. Това не е само американски проблем, то се случва многократно по целия свят, включително и тук, в Гърция в контекста на Споразумението от Преспа. Очевидно спорът за името на Македония е труден въпрос дори и без руснаците. Но Кремъл налива масло в огъня и докато се отправяме към европейските избори, трябва да предвидим ескалация.

В Европа интересното е, че не виждаме основна тема, която руснаците подкрепят. Те подкрепят крайно десни, крайно леви или антисистемни партии - общата нишка е разделение, предназначено да предизвика хаос. За всеки от нас, който смята, че това не е предизвикателство, просто трябва да държим очите си отворени и да следим развитието на


нещата" казва той, цитиран от Фокус.

"Мисля, че контролът над въоръженията отново е на дневен ред, тъй като сме свидетели на срив на режима за контрол над въоръженията, особено в Европа. Трябва да помним, че не защото администрацията на Тръмп се оттегли от ДРСМО. Именно защото руснаците нарушиха договора за конвенционалните сили, протоколите от Виенския документ, които призовават за прозрачност, и систематично злоупотребяват с ДРСМО.

Възможностите за алианса бяха или да пренебрегват руските нарушения и да пазят конструкцията на споразуменията за контрол на оръжията, докато руснаците ги нарушават системно, или да се изправят срещу реалността и да назоват проблема. Това е болезнено, но това е, което сме направили.

Това създава предизвикателство - липсата на контрол върху оръжията е голям риск за Европа - но и възможност, ако можем да мислим по-добре. Част от причината, поради която започна да се разрушава сигурността, е Китай и способността му да произвежда ядрени оръжия от среден клас. Така че можем да използваме тази възможност, за да преследваме по-всеобхватни споразумения за контрол на оръжията, които разглеждат и стратегическите оръжия и тези със среден и малък обхват. Ако сте в Европа, това предизвиква истинската загриженост. И второ, има ли начин за многостранно договаряне на тези договори , което да включва Русия и Китай, които са истинските заплахи?



Мисля, че е трудно да бъдем конкретни тук, защото характерното за авторитарните режими са, че те са силни в контрола, докато спрат да бъдат силни. Основното предизвикателство на тези режими е липсата на легитимност по отношение на наследяването. Това, което фундаментално се случи в Русия, мисля е, че социалният договор се провали. Путин първоначално заявява: „Стойте далеч от политиката и животът ви ще бъде по-проспериращ”.В същия момент тази ортодоксална идентичност, като по същото време се генерира истерия, че Русия е под заплаха от САЩ и Запада, което е откровено нелепо. Да говорим за американските нашествия и фашистки преврати, установени в Украйна и да се създава чувството, че „само аз мога да защитя майка Русия“. Тази история остарява и имам усещане, че нещата не са толкова розови, колкото Кремъл казва. Виждаме го с пенсиите, въпросите на социалното осигуряване, намаляване на стандарта на живот и безпрецедентна степен на некоординирани протести в цялата страна. Това са сигнали, че национализмът не може да реши проблемите на хората.

В момента сме малко раздвоени и това е сложно и опасно. Показахме на Путин, който се радваше на непредсказуемост, че можем да бъдем непредсказуеми. Иронията е, че точно сега САЩ, с безпрецедентно силна подкрепа от администрацията и Конгреса, искат да предприемат политики и мерки, за да се противопоставят на Русия и Путин и да подкрепят нашите съюзници. Виждаме укрепване на НАТО и американските сили в Източна Европа и действия, които да направят НАТО годно за целта си, а не пасивен възпиращ механизъм.

И все пак, тази несигурност се дължи на президента Тръмп заради собствената му реторика, която понякога е необяснима, омекотявайки фактите, поставяйки под съмнение някои политики и странната среща на върха в Хелзинки през лятото. Всичко това се случва в сянката на разследването на Мюлер - така че влезте ни в положението, тъй като сме в разгара на национална драма в момента. Проблемът е, че сега Русия е малко вътрешнополитически въпрос. Когато погледнете Русия в стратегически международен смисъл, САЩ са доста последователни, че Путин е лош човек и ние трябва да бъдем внимателни. Тук е налице консенсус сред демократите и републиканците. Но поради разследването на Мюлер това е малко политически футбол и затова изглежда по-несигурно в международен план, отколкото всъщност е.

Мисля, че е по малко и от двете. Стратегията на Русия на Балканите не е да се изгради нещо красиво и грандиозно чрез вземане на трудни решения, а да се разруши региона и да се спре процесът на реформи на място, което води до интеграция с Европа. Много по-лесно е да имаме геополитическа стратегия да се обърка нещо, а не да се изгради нещо смислено. Така че това няма да изчезне и очакваме да видим Русия да играе с възприемането на голямо стратегическо партньорство в Сърбия - илюзия - или усилия да се сее разделение в Черна гора и Северна Македония след Споразумението.

В същото време ние безспорно печелим. Хората от Западните Балкани искат децата им в да бъдат в Европа, децата на техните хора да бъдат образовани в Европа, те искат да работят за европейски и американски компании. Вече видяхме напредъка на Черна гора, а Гърция просто постигна огромна стратегическа победа чрез споразумението от Преспа. Имаме инерция и сега предизвикателството за Вашингтон е да работи в тясно сътрудничество с Атина като партньор в постигането интегриране на целия регион с Европа".
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker