Warning: getimagesize(://): failed to open stream: Няма такъв файл или директория in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 186

ALFRED – „ВЗРЫВ“ – „АСЕНЪ“ (6)

Pan.bg 12 сеп 2014 | 14:28 views (11805) commentaries(0)
img ПОРЕДИЦА "НЕПОЗНАТИТЕ КОРАБИ" с водещ Калоян Панчелиев

При използването на информация от поредицата "НЕПОЗНАТИТЕ КОРАБИ" позоваването на автора, уеб-сайта Pan.bg и сп. "Клуб ОКЕАН" е задължително

ALFRED – „ВЗРЫВ“ – „АСЕНЪ“

или забележителната история на един британски параходен влекач и руски минен заградител, който се превърна в български учебен ветроход

Част 1. От построяването на парахода Alfred през 1856 г. до участието му в Руско-турската война (1877-1878 г.) на р. Дунав под името „Взрыв“


Калоян Панчелиев, сп. "Клуб ОКЕАН"

„ВЗРЫВ“ В СЪСТАВА НА ЧЕРНОМОРСКИЯ ФЛОТСКИ ОТРЯД

Черноморският флотски отряд в долното течение на р. Дунав е под командването на капитан-лейтенант Беклешов. В допълнение към наблюдението на вече поставените минни заграждения от първите дни на юли 1877 г. той поддържа и параходните съобщения между Браила, Хърсово и Черна вода. Под негово разпореждане освен няколко катера се намират и параходите„Стефанъ“, „Романiя“, „Взрыв“ и „Загражденiе“. С настъпването на зимата параходите „Загражденiе“, „Стефанъ“, „Романiя“ и канонерската лодка „В. Кн. Николай“ остават да зимуват в Браила. Параход „Взрыв“ и един парен катер участват в превоза на товари и дървен материал за 14 корпус на генерал-лейтенант Циммерман до замръзването на река Дунав и се установяват за зимуване в Черна вода.

image

Генерал-лейтенант Аполлон Эрнестович Циммерман, командир на 14 армейски корпус, който действа в Добруджа. До замръзването на река Дунав през 1877 г. параход „Взрыв“ участва в превоза на товари и дървен материал за същия корпус. Портретът на генерал-лейтенант Циммерман се публикува по „Герои и деятели русско-турецкой войны 1877-1878 гг. С.-Петербургъ. Изданiе В. Турбы. 1878.“

image

„Войната: на Дунава, близо до Браила“ – фрагмент от гравюра, публикувана в The Illustrated London News на 19 май 1877 г. Вляво – неизвестен колесен параход с две мачти. Според Всеволод Крестовский в 4 часа сутринта на 2 май 1877 г. сборна рота от 140 души се качва на параход „Альфредъ“ (в състав с една баржа) и осъществява десант в село Гечет (разположено на турския бряг срещу Браила). Среща с "Альфредъ"/"Взрыв" в района на Браила в началото на май 1877?

image

"Хърсово, на Дунава" - фрагмент от гравюра, публикувана в The Illustrated London News на 28 юли 1877 г. и препечатана




в The Illustrated London Almanack for 1878. От първите дни на юли 1877 г. Черноморският флотски отряд под командването на капитан-лейтенант Беклешов поддържа и параходните съобщения между Браила, Хърсово и Черна вода. Под негово разпореждане се намират и параходите "Стефанъ", "Романiя", "Взрыв" и "Загражденiе". На гравюрата, вдясно е изобразен непознат двумачтов колесен парод. Нова среща с "Взрыв"?


НОВИТЕ ЗАДАЧИ НА „ВЗРЫВ“ – КОРАБ-СТАЦИОНЕР В ТУЛЧА И ПРЕВОЗ НА ПОЩА

В едно донесение на Великия княз Алексей Александрович от 2 януари 1878 г. откриваме общия плавателен състав на река Дунав в края на предходната 1877 г., разпределен в два отряда (съответно в горното и долното течение на р. Дунав). Първият отряд включва канонерските лодки „Никополь“ и „Систово“, параходите „Анета“ и „Корабiя“, миноносните катери „Касатка“ и „Акула“, бързоходните катери „Шутка“ и „Мина“ и 15 парни катера, снети от корабите на Балтийския флот. Във втория отряд влизат парните шхуни „Воронъ“, „Лебедь“ и „Утка“, колесните параходи „Опыт“ и „Сестрица“, мортирните батареи №1 и №2 и др. Изследователят Владимир Чубинский предлага кратък обзор на дейността на някои от корабите през 1878 г. Парната шхуна „Коршунъ“ първоначално изпълнява функцията на кораб-стационер в Сулина, от 2 юни до 5 юли с.г. е превъоръжена в Одеса, а след завръщането си от Одеса превозва товари и войски от Тулча в Измаил и между Галац, Рени и Черна вода. Парната шхуна „Воронъ“ първоначално изпълнява функцията на кораб-стационер в Галац, поради размерите на артилерийското си въоръжение и липсата на достатъчно пространство за товари на борда извършва само един рейс за превоз на личен състав от Галац до Гюргево, а от 2 юни до 6 юли с.г. е на ремонт в Одеса. Параход „Сестрица“ извършва буксировка на баржи както в полза на интендантството на 14 корпус, така и за удовлетворяване на необходимостите на флотилията; от май до август с.г. „Сестрица“ превозва предимно поща и пътници между Галац и Браила. Параход „Опыт“ се включва в транспорта на болните лица от 14 армейски корпус от Черна вода до Браила и Рени. За техния превоз е отделена специална баржа. Параход „Загражденiе“ първоначално изпълнява функцията на кораб-стационер в Браила, където под контрола на руснаците остават известни количества въглища на склад и обоз. След изчерпването на първите и разпродажбата на втория на кораб „Загражденiе“ е възложена буксировката на части от понтонния мост при Браила до Измаил. Целта е да бъде изграден нов понтонен мост между Измаил и о-в Чатал. Параход „Взрыв“ поддържа пощенските съобщения между Черна вода и Браила, а след това между Измаил и Тулча, Сулина и Махмудiе. През останалото време „Взрыв“ изпълнява функцията на кораб-стационер в Тулча, където са разположени главната станция на отряда и всички складове за въглища, мини и други материали. През лятото на 1878 г. параход „Стефанъ“ извършва плавания между дунавските пристанища от Сулина до Видин под брейд-вимпела на началника на флотилията. Параход „Романiя“ е използван за буксир на баржи с болни лица, както и за превоз на поща и пътници от Черна вода до Браила и Галац и др.

image

Модел на параход Romania (= „Романiя“ по правописа на Владимир Чубинский) - снимката се публикува от уеб-сайта на Muzeul Marinei Romane (www.fortele-navale.ro). През 1878 г. корабът е използван за буксир на баржи с болни лица, както и за превоз на поща и пътници от Черна вода до Браила и Галац и други задачи

image

"Флотилия" - литография от 1880 г., на която е представена част от структурата и униформите на флота на Румъния. На заден план - параход Stefan Cel Mare (= „Стефанъ“ по правописа на Владимир Чубинский). През лятото на 1878 г. параход „Стефанъ“ извършва плавания между дунавските пристанища от Сулина до Видин

image

Параход „Сестрица” превозва предимно поща и пътници между Галац и Браила в периода май-август 1878 г. (сн. Ретро Флотъ)

image

През 1878 г. параход „Опыт“ се включва в транспорта на болните лица от 14 армейски корпус от Черна вода до Браила и Рени. За техния превоз е отделена специална баржа. На снимката - кърмовата част на „Опыт“, който е изваден за ремонт на брега. Фотографията може да бъде приблизително датирана в периода след предаването на кораба на новосъздадената Дунавска флотилия на Княжество България през 1879 г. (Снимка - Централен фотоархив на Министерството на отбраната)

image

"Постановка сфероконических мин на Дунае 1878 год." – картина от руския художник Алексей Петрович Боголюбов (1824-1896 г.); Вдясно – неизвестен едномачтов колесен параход, който участва в спомагателните дейности по поставянето на минно заграждение. Поредна среща с параход "Взрыв", чиято втора мачта вече е демонтирана?

В допълнение параходите „Загражденiе“, „Взрыв“ и „Романiя“ се включват в спомагателните дейности при поставянето на ново минно заграждение в делтата на р. Дунав (в ръкава при Сулина) поради възникналата

ОПАСНОСТ ОТ НАВЛИЗАНЕ НА БРИТАНСКИЯ ФЛОТ В ЧЕРНО МОРЕ

след подписването на мирния договор в Сан Стефано на 3 март 1878 г. През април с.г. главнокомандващия на действащата армия генерал-адютант граф Эдуард Иванович Тотлебен постановява незабавно да бъдат взети мерки за защита на делтата на р. Дунав в рамките на следния план (в съкратен вид):

1) да бъдат разположени батареи и да бъде поставено минно заграждение в Георгиевския ръкав при град Махмудiе; в устието на ръкава да бъдат съсредоточени една шхуна, въоръжена с оръдия и два парни катера с четири гребни лодки;

2) в Килийския ръкав да бъдат съсредоточени една шхуна с два катера; в извънредни случаи се предвижда през него да бъде осъществена връзката с Черно море, ето защо поставянето на минно заграждение тук не е планирано; все пак се препоръчва на борда на шхуната да бъдат натоварени достатъчно минни за поставяне на заграждение в случай на крайна необходимост;

3) в Сулинския ръкав, който представлява и главен вход от Черно море към р. Дунав да бъдат разположени батареи и да бъдат съсредоточени най-много кораби и четири катера за поставяне на най-голям брой мини, както на рейда пред Сулина, така и в самия ръкав…в случай на отстъпление да бъдат събрани незабавно всички плавателни средства, кранове, …машини и баржи на Европейската дунавска комисия и да бъдат отбуксирани в Тулча с цел да не попаднат в ръцете на неприятеля;

4) освен това да бъдат осигурени параходи за постоянни съобщения между Тулча и Измаил и Килия и Вилково с о-в Лети с цел бърз превоз на личен състав в случай на необходимост, връзка между двата бряга на реката и съдействие на войските.

image

Генерал-адютант граф Эдуард Иванович Тотлебен, който постановява незабавно да бъдат взети мерки за защита на делтата на р. Дунав поради възникналата опасност от навлизане на британския флот в Черно море. Портретът на генерал-адютант Эдуард Тотлебен се публикува по „Герои и деятели русско-турецкой войны 1877-1878 гг. С.-Петербургъ. Изданiе В. Турбы. 1878.“

След изготвянето на горния план главнокомандващия генерал-адютант Эдуард Тотлебен разпорежда Дунавската флотилия да бъде разделена на два отряда: Горно-Дунавски (под командването на капитан 1 ранг Новиков) и Долно-Дунавски (под командването на капитан 1 ранг Казнаков). Съгласно получените указания първият отряд е поставен в разпореждане на командващия тила на действащата армия и началника на съобщенията, а вторият отряд е в непосредствено подчинение на главнокомандващия генерал-адютант Тотлебен. При евентуално започване на военни действия и с цел постигане на пълно единство при отбраната на долното течение на р. Дунав се предвижда вторият отряд да бъде поставен под командването на генерал-лейтенант Веревкин.
След завръщането си от Сан Стефано капитан 1 ранг Казнаков пристъпва незабавно към изпълнението на заповедите на главнокомандващия генерал-адютант Тотлебен. Параходите „Загражденiе“, „Взрыв“ и „Романiя“ с 3 катера са насочени към Сулина и Махмудiе, където превозват работници и материали за съоръжаването на батареите, телеграфни стълбове, кабели и апарати за осъществяване на връзката на тези населени места с централния пункт на отбраната в Тулча.

image

Адмирал Николай Иванович Казнаков на борда на „Дмитрий Донской” през 1893 г. Като капитан 1 ранг той приема управлението на морските команди и плавателните съдове, базирани в Русчук в периода 17 ноември 1878 - 2 април 1879 г.

На 17 ноември 1878 г. управлението на морските команди (44 офицери и 731 нисши чинове) и плавателните съдове (2 броненосни лодки, 5 речни парахода, 2 миноноски, 2 баржи и 22 парни катера), базирани в Русчук е предадено от капитан 1 ранг Новиков на капитан 1 ранг Казнаков. Общият плавателен състав под командването на Казнаков към тази дата включва: броненосните лодки „Систово” и „Никополь”, парните шхуни „Утка” и „Лебедь”, колесните параходи „Сестрица”, „Опыт”, „Загражденiе”, „Взрыв”, винтовите параходи „Яни-Абланово”, „Брестовацъ”, „Боготъ”, „Горный Студень”, „Пародимъ”, парните баржи „Зимница” и „Петрошаны”, 3 миноносни лодки, 28 парни катера, 2 дървени баржи и плаващите батарейни плотове № 3 и 4.

image

Обща схема на малък транспортен параход тип "Брестовицъ"

image

"Мониторъ "Никополь", взятый у турокъ, поражающiй ихъ въ сраженiи у Мечки, 30 ноября" Според изследователя Владимир Чубинский през зимата на 1878/1879 г. „Никополь” остава във Видин, където изпълнява функциите на кораб-стационер

image

Една от парните шхуни в района на Калафат. За съжаление името й не се посочва в анотацията към фотографията (снимка: Централен фотоархив на Министерството на отбраната)

ЗИМАТА НА 1878/1879 г.

Поради настъпването на зимата през втората половина на декември 1878 г. са преустановени превозите между Русчук и Рени. Параходите „Абланово” „Боготъ”, „Брестовацъ” и „Пародимъ” са изпратени за зимуване в Гюргево, защото в Русчук не е намерено удобно и напълно безопасно място за осъществяването му. Единствено баржите „Зимница” и „Петрошаны” продължават превозите между Гюргево и Русчук доколкото е възможно при зимните условия. След появата на значителен ледоход двете баржи също са изпратени в Гюргево. Всички катери в Русчук са изтеглени на брега.
На долния Дунав корабоплаването по реката продължава малко по-дълго и е прекратено през януари 1879 г. На 7 януари с.г. параходът „Сестрица”, под флага на началника на флотилията, извършва последния си рейс с посещения в Галац и Браила и после се завръща в Тулча. Тук вече са събрани за зимуване шхуните „Утка” и „Лебедь”, параходите „Опыт”, „Загражденiе” и „Горный Студень”, както и 10 парни катера, които са извадени на брега. Броненосната лодка „Систово” с два катера е насочена за зимуване в Измаил, а „Никополь” остава във Видин, където изпълнява функциите на кораб-стационер.

ОБРАТНО КЪМ РУСИЯ

На 2 април 1879 г. капитан 1 ранг Казнаков предава командването на Дунавската окупационна флотилия на капитан 1 ранг Дефабр. На 10 април с. г. Казнаков отплава към Николаев на борда на парахода „Великий княз Константин”. В този рейс параходът взема на буксир баржата „Зимница” и канонерската лодка „Систово”. Заедно с „Великий княз Константин” отплава и параходът „Сестрица” с 2 катера, шхуната „Утка” с 3 парни катера и минното имущество на флотилията, както и двете миноноски „Акула” и „Касатка”.

image

Вице-адмирал Иван Осипович (Иосифович) Дефабр (де Фабр). Според изследователя Владимир Чубинский, на 2 април 1879 г. като капитан 1 ранг Дефабр приема командването на Дунавската окупационна флотилия от капитан 1 ранг Казнаков. Фотографията е датирана в периода 1882-1887 г. и се публикува от уеб-сайта www.nikolaev-moscow.at.ua

При следващия, втори рейс параходът „Великий княз Константин” доставя на 14 април 1879 г. в Николаев двата плаващи оръдейни плота №3 и №4 и парната баржа „Петрошаны”. В групата са включени още парахода „Заграждение” и шхуната „Лебедь” с 3 катера. Параходите „Абланово” (командир лейтенант Россель), „Брестовацъ” (командир капитан лейтенант Шишмарев), „Боготъ” (командир капитан лейтенант Дентмар), „Горный Студень” (командир лейтенант Николов) и „Пародимъ” (командир капитан лейтенант Леонтиев) с 14 катера и канонерската лодка „Никополь” остават на река Дунав в разпореждане на капитан 1 ранг Дефабр и са съсредоточени в Русчук.
От 19 април 1879 г. са открити редовна корабна линия и съобщения между Русчук, Рени и обратно с параходите „Абланова”, „Боготъ”, „Брестовацъ”, „Горни Студень” и „Породимъ”. Плаванията се извършват веднъж седмично.
През юли 1879 г. на капитан 1 ранг Дефабр е наредено да върне останалите плавателни съдове от Дунавската окупационна флотилия в Русия до края на същия месец. В съответствие с тези разпореждания параходът „Великий княз Константин” доставя на буксир от Сулина в Николаев в два поредни рейса броненосната лодка „Никополь”, параходите „Брестовацъ”, „Абланова”, „Боготъ”, 9 парни катера и 2 баржи.

(Следва)
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker