Warning: getimagesize(://): failed to open stream: Няма такъв файл или директория in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 186

ЧУНЪТ...ПОЧТЕНИЯТ ПРАДЯДО НА БЪЛГАРСКОТО КОРАБОСТРОЕНЕ И МОРЕПЛАВАНЕ

Pan.bg 22 фев 2014 | 20:42 views (4440) commentaries(0)
img image

Беше началото на прелестната пролет на 1891 година. Даде ми се възможност най-накрая да предприема пътуване по някои малко известни за мен места в европейските вилаети на Отоманската империя. Жаден бях да видя много места и градове. (стр. 9)

Охридско

Чун...Читателят не знае що е чун, или чунка. В Охрид така наричат своеобразните ладии или варки, с които плават по езерото. Направата им е първобитна, свойствена за онзи край. Чунът е първобитен каик, но притежава своите сгодности (удобства), каквито нямат морските и речните варки. Сгодностите му се състоят в това, че носи кьошка, един вид беседка, в която спокойно се разполагат четири-пет души на постлано с килими и възглавници. Под беседката има място, където човек може да си приготви легло с дюшек и юрган и спокойно да спи. Охридският чун със своята беседка ми напомня старите морски корабчета, на чиято задна част обикновено се намира украсено с шарени постелки място, където са седяли владетелите, когато пътували по море. Такива беседки турят в Азия на гърба на камилата, когато пътува някое знатно лице.
Не само под беседката на охридския чун, но и върху самата беседка човек може да постеле две легла, за да спят двама, даже трима пътници, спокойно като у дома си. Най-удобно е в беседката да се сложи трапеза за угощение на трима-четирима души насред езерото. Това приятно удоволствие често си доставят охридските граждани. Струва ми се, че чунът трябва да се отбележи, защото е почтеният прадядо на българското корабостроене и мореплаване. Този прадядо притежава и своя терминология, която съставлява морското наречие на българския език. Щом се качите, ще чуете чунарите да изговарят думи, които привличат вниманието, защото не сте ги чували друг път.

image

Върху кьошката на такъв чун се качих със седем-осем души, за да се разходим по Студенчища.
И чунарите започнаха бързо да примат, да търгат, да пречат и т.н. Както казах и по-горе, река Студенчища е един от големите извори на Охридското езеро. Тя извира от недрата на Петрино и населението предполага, че водите й идат от Преспанското езеро, което се намира от другата страна на планината. Уверяваха ме, че водата на Студенчища е толкова студена, че едва пет минути човек




може да държи ръката си в нея. Така е в действителност. Водата е почти ледена. В най-големите летни горещини човек седи край планинския извор и чувства нужда от по-топла дрешка. Ние седяхме доста и не можехме да се налюбуваме на приятната юлска хладина и на чистия въздух. Край планинския извор е построено нещо като беседка, за да пази посетителите от слънцето. Там ходят през лятото охридските бейове и се гощават. (стр. 240-241)


Шопов, Ат. Из живота и положението на българите във вилаетите. Изток-Запад, С., 2013.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker