Warning: getimagesize(://): failed to open stream: Няма такъв файл или директория in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 186

КАИКЪТ НА ДЯДО ДИМИТЪР КЬОРНИКОЛОВ МЕЧИЯ (1876 г.)

Pan.bg 26 сеп 2013 | 15:36 views (5642) commentaries(0)
img КАИКЪТ НА ДЯДО ДИМИТЪР КЬОРНИКОЛОВ МЕЧИЯ (1876 г.)

и участието му в преминаването на Четата на Таньо войвода през р. Дунав

image

Много интересни данни за каикчията Димитър Мечия публикува изследователят Борис Илиев в книгата си "Четата на Таньо войвода в помощ на Априлското въстание през 1876 г." Част от тях представяме в рубриката "Непознатите кораби":

ФОРМИРАНЕТО НА ЧЕТАТА В ОЛТЕНИЦА

(Стр. 88) Народен човек в Тутракан бил и каикчията дядо Димитър Мечия, родом от с. Келешкьой (Трояново, Бургаско). Той по майка бил от рода на Кьорниколовите в с. Хайдаркьой (Кардам), Поповско и търгувал по Дунава с дървени трупи, които превозвал с каика си, дълъг 18 и широк 6 метра. При него Чернев от Олтеница бил изпратил Йовчо Каяпенчев и Христо Д.Пържинов да го уговорят да прекара четата през Дунава. Димитър Мечия, Димитър Чиплаков и вероятно учителят Неделчо Коев Балкански, родом от Казанлък, са били заклетите верни и сигурни хора в Тутракан.

image

ПРЕМИНАВАНЕТО НА ДУНАВА

(Стр. 154) Мястото, което било предварително определено за минаване на четата, било същото, на което девет години преди това, в 1867 г., била слязла четата на Панайот Хитов. То било избрано поради топографската му особеност. Намира се под с. Пожарево, срещу долния край на големия остров Косуй, явяващ се защитна преграда срещу наблюдението на реката от турския бряг и даващ възможност за максимално безопасно приближаване до него.

(Стр. 155) Четата на Таньо Стоянов преминала Дунава през нощта на 16 срещу 17 май (бел. ред. - 1876 г.), няколко часа преди Ботевата чета да слезе на Козлодуйския бряг.

(Стр. 156) Преминаването станало с каика на дядо Димитър Мечия, родом от с. Келешкьой (Трояново, Бургаско), който превозвал дървени трупи по реката и по поръчение на Ат. Чернев предварително бил уговорен от Йовчо Кеяпенчев и Христо Д.Пържинов. Каикът бил дълъг 18 и широк 6 метра, предостатъчен да побере цялата чета, а Димитър Мечия бил опитен каикчия, добре запознат с характера и особеностите на Дунава и стражата по бреговете му. Четниците не го познавали и повечето от тях мислели като Абрашев, че каикът е откраднат от рибарите, а други като Петър Иванов предполагали, че каикът е взет с измама, уж да прекарат сол контрабанда.

image

Илиев, Б. Четата




на Таньо войвода в помощ на Априлското въстание през 1876 г. Културно-просветно дружество "Родно Лудогорие", София, 2010 г.

Тутракан като важна крепост на пътя към Одрин и Цариград бил превземан през всяка от водените следващи руско-турски войни. След Кримската война в него се заселват много българи от Карнобатско, Разградско, Шуменско и пр., които съживяват стопанския облик на града. В 1862 г. тук се открива училище с учител Тодор Копанов от Трявна. В същата година уста Генчо Стария започва строежа на църквата, която две години по-кьсно зографисват тревненските майстори Захари Цанюв и синът му Цаню. От 1873 до 1876 г. учител е Неделчо Коев Балкански от Казанлък, който основава читалището в града и изнася беседи за историческото минало на българския народ. Атанас Чернев от Олтеница заклел него, Дим. Чиплаков и каикчията Димитър Кьорниколов Мечия като верни хора да помагат на четата на Таньо войвода.

Илиев, Б. От Пожарево, Тутраканско до Априлово, Поповско, по пътя на четата на Таньо войвода от 1876 г.Културно-просветно дружество "Родно Лудогорие", 1996 г.

Връзка към горната книга:

http://ludogorie.org/Ludogorie_Files/KNIGI/%D0%9F%D0%BE%20%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%8F%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%A2%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE%20%D0%92%D0%BE%D0%B9%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0%20-%20%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%20%D0%98%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B2.pdf

РАЗКАЗИ ЗА АПРИЛ 1876

ИЗЛЪГАНИТЕ БУНТОВНИЦИ


Разказ за формирането, похода и разбиването на четата на Таньо Стоянов Куртев, преминал от Румъния в българските земи на 17 май 1876 г. – за подготовката на четата, преминаването на Дунава при г. Тутракан...

Записан от Стоян Заимов в затвора в Цариград в края на 1876 г. по сведения на участника в четата Иван Христов Абрашев.


Цариград
Терсханата
1876 год[ина], ноемврий 25-ий

Събиранието им

Седем души събрахме се в Болград (освен Таньо и Петър) и през Галац додохме в Турну Мъгурели при войводата. Ний бяхме проводени до Тотю, но намерихме Таню. Тотю го нямаше там...В такова положение на работите и ний са сбъркахме: кому да се покоряваме?...И най-после, от няма къде, приехме за главатар Таню – ако и да го отбирахме, че не е да бъде войвода...И тъй, като не можахме повече да се споразумеем с повече, то 9 души са споразумяхме и заминахме за Олтеница и оттам да минем за България.
Додохме в Олтеница с вапора, с всичките си потлебности за поход. Седяхме 2 недели тука, понеже бяхме писали на българите в Делиорманско, че ще минем, та да ни посрещнат и са съединят...И така, на 15-ий май на 1876 год., в неделя вечер, през дъждовна и мъгловита [вечер], качихме се на един голям каик 9-тях души с всичките си припаси и двама каякчии българи. Но ето какво се случи най на първа стъпка към Дунава. Натоварихме всичките си неща на кола. Щом потеглихме, колата ни се счупи. На друга кола ги натоварихме. И тя щом доде до половин път и тя са счупи. И третата кола взехме, иде[ме] – скрък! скрък! – виран додохме до Дунава. Каякчията намерихме преди два дни и го излъгахме, че ще прекарваме сол уж.
Намерихме каякчиите двама, чакат на Дунава в мъгла и дъжд. „Добър вечер.” „Дал Бог добро.”...Вехтите си дрехи дадохме на каякчиите и други българи, които ни изпровождаха. Пушките ни бяха смесени – само една иглена на войводата, другите солдаткини с 1200 метра – и всякой с револвер. Като са накичихме от главата до петите с оръжие, пооплашиха са и поразтрепераха са, но склониха да прекарат живата сол. И тъй, чанта на гърба, ятаган и револвер на пояс и пушка на рамо, нахвърляхме са в каика, който едвам ни събра. Впуснахме са по тъмната, дъждовна нощ през вълните на Дунава да преплуваме насреща. Лопатите зацапаха и ний, като са цалунахме по уста и прекръстихме с „Добър е Господ”, седяхме кротко. По причина на тъмната нощ сбъркахме пътя и цяла нощ са блъскахме. Не можахме да намерим големия Дунав и си останахме в същия гьол. Дъждът цяла нощ ни валя. Като мишки са измокрихме.
Утринта рано разбрахме де са намираме. За безопасно теглихме са във върбалака наблизо, дето цял ден прекарахме. През деня много рибари посетиха мястото без да ни видят.
И тъй, в понеделник вечерта, като беше ясна нощта, прецапахме Дунава и се намерихме на турский бряг. [При] две беклемета, по-долу от Тутракан минахме Дунава. Имахме намерение да минем право на Тутракан. Но войводата ни, като бърз и [като] не искаше да знаят хората повече от него, не се съгласи, защото 50 души имаше в Олтеница, които щяха да додат и се съгласяваха на всичко. Близо до караула излезохме. В това също време мина покрай нас турският вапор. Караулът, като ни видя, влезе в кордоната си и са затвори.

Заимов, Ст. Записки от Терсханата 1868-1878. Парадокс, София, 1999.

1876 май 16, Браила. - Сведение от в-к "Юнак":

Турското правителство протестирало пред румънското срещу организирането на чети, които се готвят да преминат в България, и изпратило оръдия и войска да охраняват Дунава.

Говори се, че турското прав[ителство] протестирало пред влашкото за някакви си мними чети, които се приготовлявали да минат в Българско. Последното му отговорило, че не може да запрети тия синове, които искат да отидат да пазят животът, имотът и честта на своят нарад. Последствие на тоя отговор тур[ското] прав[ителство] назначило два вапора по с 2 топа и няколко войскари да пазят Дунавът, за да не би преминала подобна чета.

Юнак, IX, № 6, 16 май 1876 г., с. 2
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker