29 години от трагедията във Върбица, 10 войници загиват в придошлата река

Pan.bg 12 дек 2019 | 09:30 views (320) commentaries(0)
img Източник:"Svodka.start.bg''

На 12 декември 1990 г. танковият и мотострелковият батальони на полка в Момчилград тръгват за планирани контролни стрелби на полигона край село Балабаново. Обичайният път на тежките бойни машини минава през река Върбица.
– Към 8,45 часа поделението напускат 4 МТЛБ (многоцелеви транспортьор леко брониран) и 4 танка с 21 души в тях. На около 250 м от въжения мост при село Седларе първи в реката нагазват транспортните машини. Без да изчакат те да излязат малко по-надолу по течението навлизат и танковете. В този момент идва приливна вълна. Едни казват, че е от изпускането на язовир край Златоград, други – скъсана стена на язовир край Мадан.

– Около 9,15 часа машините вече са неуправляеми. Двигателите загасват. Четирима войници успяват да стигнат до брега и хукват да търсят помощ от поделението.

– В 9,45 ч ситуацията вече е критична. Водата се покачва светкавично, стига 3 м, скоростта на течението надхвърля 30 км в час. Вместо да скачат, докато водата все още била 1,20 м, военните получават заповед да чакат хеликоптер, който да ги спаси. Момчетата са скупчени върху корпусите на машините и бясната река ще ги отнесе всеки момент.
Хора от село Градинка Местните режат въжетата от кладенците си, за да ги подадат на бойците, но в повечето случаи напразно. Началникът на подстанцията Лютви Адем и кварталният милиционер Наско Чанков се връзват с въжета, хвърлят се в ледените води и спасяват трима. Други войници също са спасени, но за 10 души прегръдката с реката е смъртоносна.

– Към 10,30 ч все още имало живи, които крещели от ужас.

– В 11 ч в реката са само мъртвите войници.

– Два хеликоптера идват в 12 ч, когато всичко вече е свършило.

Според следствието причините за трагедията са неуставно поведение на командирите, липса на адекватни със ситуацията решения. Неопитни бойци, които не познавали реката са водели машините, в които нямало спасителни жилетки. Според очевидци 11-те спасени войници дължат живота си на собствената си инициатива и на смелостта на местните хора.
Военният съд в Пловдив гледа дело срещу виновните командири от май 1991 до януари 1992 г. Произнесени са 4 присъди. Командирите на роти Димчев




и Андреев, които тръгнали за занятието с автобус, вместо да водят машините си, са осъдени по на година и половина затвор, а командирът на поделението полковник Кабакчиев и командирът на батальон Лепирев получават по година и 9 месеца условно.

Загиналите: лейтенант Илиян Попски, лейтенант Русин Самуилов, сержант Ангел Илков, ефрейтор Велин Хаджиев, ефрейтор Желязко Христов, ефрейтор Иван Янков, редник Красимир Канев, редник Николай Сандев, редник Петко Петков и редник Стефан Стефанов.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker