Покорителите на връх Ленин: Лавините и липсата на опит са рецепта за бедствие

Pan.bg 23 авг 2019 | 13:48 views (203) commentaries(0)
img Източник:"Armymedia.bg'';Автор: Светлозар Стоянов

Редник Веселин Веселинов и Стоян Стоянов са планински спасители с не един личен рекорд

image

image

Веселин Веселинов е военнослужещ в авиобаза „Враждебна”, механик към звеното за поддръжка на военнотранспортните самолети от среден клас „C-27J Спартан“. Роден е през 1987 г. в София, но първото му висше образование освен с физическите натоварвания няма кой знае колко общо с военната професия, нито с височинните спортове.
Завършва Националната спортна академия „Васил Левски”, треньорски профил по футбол, а след това завършва и Военната академия „Георги Раковски”. Магистър е по две специалности – „Защита на населението” и „Национална сигурност”. Започва службата си в Националната гвардейска част, където остава една година, след това за кратко служи във военно формирование 24 980 – Божурище, откъдето се прехвърля в авиобаза „Враждебна”. От скоро работи на доброволни начала и като спасител към Планинска спасителна служба – Витоша.


Връх Ленин е разположен на границата между Киргизстан и Таджикистан. Той е най-високата точка на Заалтайския хребет и е един от най-достъпните седемхилядници в света. Висок е 7134 м, а фактът, че през социализма се намира на територията на СССР, го прави достъпен обект за изкачване и подготовката на наши алпинисти по пътя им към Хималаите и други върхове в района.

Днес ситуацията е различна. Организиран алпинизъм вече няма, всичко е на частни начала, както и експедицията на тримата планински спасители, за които ще ви разкажем.
Експедицията е в състав от трима души – редник Веселин Веселинов, Стоян Стоянов и Кирил Василев – и тримата планински спасители на доброволни начала в свободното си време. Разговаряме с първите двама от тях.
Ние не сме алпинисти, а планински спасители, уточнява още в самото начало Стоянов, разликата е голяма. Ние се движим в група и нашата цел е да изкачим върха заедно. Идеята е, че сме екип и работим в екип, тъй като планинското спасяване не е индивидуален спорт. То изобщо не е спорт, но това е друг въпрос. Докато примерно Христо Проданов и Боян Петров са алпинисти индивидуалисти. Те тръгват сами, не мислят за друг, мислят само за собствените си сили. Така че има разлика не само в мотивацията, има разлика и в психологията
Целта на експедицията ни




беше изкачване и спускане от северната стена, допълва Стоянов, което пак представлява трудност, защото трябва да си носиш на гръб ските, изисква се и предварителна ски подготовка. Ските, които използват, са специално пригодени за ски алпинизъм, те позволяват техника, подобна на тази за ски бягане – плъзгане по посока нагоре, а като стигнем, отлепяме подложките на ските отдолу, т. нар. „колани”, закопчаваме автоматите и стават най-нормални ски.
Лично на мен връх Ленин ми е идея още отпреди три години, защото технически не е труден и става за каране на ски, споделя от своя страна редник Веселинов. Натоварването не ни измъчи, ние бяхме подготвени, тренираме доста, всъщност не спираме да тренираме, така че, без да бързаме – успяхме. Експедицията мина много добре, много гладко, без някакви сътресения. С правилната планировка всичко се получава.
На тази височина няма кой да ти помогне, така че тримата работят като колектив, даже нещо повече – бяхме като братя, подчертава Веселинов. Познаваме се вече три години, вярно, имаше разногласия, няма как да е, ние сме трима различни души, но съумяхме.
Е, имаше търкания, намесва се Стоянов, имаше и проблеми, тъй като човек на 7 хил. м е далеч по-различен като поведение, отколкото е примерно в центъра на София. Като се качи горе, човек се променя, характерът доста се изкривява. Там липсата на кислород е осезаема. Промяната е не само психическа, а и физиологическа. Чувстваш изтощение, мозъкът ти работи по друг начин, елементарни неща ти се струват сложни.
Едно от предизвикателствата за тях там е намирането на вода. Отнема им по три часа да си набавят водата, необходима за тримата.

Да я стопиш, да я подготвиш, да направиш чай – мъка

Тук приемаш всичко това за даденост – наличието на течна вода, разказва Стоянов, а там ти отнема страшно много усилия.
Всъщност днес върхът носи друго име, въпреки че всички го познават под старото му наименование – Ленин, тъй като то е и най-популярното. Днес той носи името Ибн Сина, което от киргизстански идва от Авицена – персийски естествоизпитател и философ, последовател на Аристотел.
Основното население в подножието се състои от киргизстанци, разказва Стоянов, но в лагера имаше и 16 шерпи, дошли от Непал, за да работят там, когато сезонът на Еверест е приключил. Имаше и такива, които са изкачвали 5–6 пъти хималайския първенец. Те са страшно примитивни същества – единственото, което правят в свободното си време, е да пушат много, да играят комар и пият алкохол, тъй като им е забранено, защото това се отразява доста зле на дисциплината им.
А цигарите не им ли пречат?
По принцип пушачите имат по-голяма издръжливост към разредения кислород, обяснява той.

Храната обаче ни умори

Не можахме да свикнем на тяхната кухня и лошата хигиена в района.
Липсата на течаща вода се превръща и в най-голямото предизвикателство. Повечето им колеги знаели предварително за този проблем, а мнозина други не успяват да се качат заради стомашни неразположения. В лагера има готвачи, но повечето алпинисти предпочитат да си носят храна – нещо, което българите не са проучили добре предварително.
Друг проблем е височинната болест. Веднъж удари ли те „височината”, хване ли те планинска болест – край, никакво качване, трябва да се слиза.
По време на тяхната експедиция стават свидетели на смъртта на руски генерал от Министерство на вътрешните дела на Федерацията. Три дни го търсиха с хеликоптер, разказва нашият войник. Имаше един, който беше получил снежна слепота, беше му изгоряла ретината.
Всичко на връх Ленин е без проблем, допълва Стоянов, до момента, в който не възникне такъв. Да речем, промяна в метеорологичните условия, травма или друго препятствие. И тъй като там няма планинска спасителна служба, т.е. няма кой да ти помогне – проблемът на давещите се е проблем на самите давещи се.
Връх Ленин е най-високият в тяхната кариера. Рекламират го като най-лесния седемхилядник, обяснява Стоянов, но това е твърде измамно и хората се подвеждат и тръгват и сами, и без необходимата подготовка. Видяхме и една група, напълно аматьорска, те
просто са си платили на гид и едва 50% от тях се качиха
И това пак е добър процент. Един от трима се качват по принцип. Върхът е привлекателен, понеже няма някаква кой знае каква техническа трудност, рисковете там на място са следните: голямата надморска височина, високата лавинна опасност и променливата метеорология. И тия три неща, като ги смесиш с липса на опит, се получава рецепта за бедствие. Но хора без никаква подготовка също биха могли да се качат, стига всичко да е наред. Нещо да се обърка – тия хора остават там.
Досега тримата планински спасители имат на колана със скалповете и още един скъпоценен трофей – високият 5642 м връх Елбрус, първенеца на Европа. Догодина планират Арарат, Дамаванд в Иран или някой от седемхилядниците в Китай, удобни за изкачване със ски.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker