Честта да носиш „Сребърния еделвайс“

Pan.bg 11 мар 2019 | 11:37 views (1888) commentaries(3)
img Източник:"Armymedia.bg''

Подполковник Желязко Желев

„Еделвайс райд“ не е просто състезание, въпреки че в него участват отбори, има победители и победени. „Еделвайс райд“ е сурова битка. Трябва да преминеш повече от 40 км през замръзналите върхове, мъкнейки на гърба тежката 25 кг раница в допълнение към оръжието, ските и екипировката за бивакуване. „Еделвайс райд“ е изпитание на мъжеството, силата, волята да докажеш, че си истински мъж, който не се отказва, не се страхува и се бори докрай.

„Еделвайс райд“ е оцеляване


Осем състезатели в един отбор трябва да стартират и да завършат като отбор. Стартът е във военния лагер „Лизум“ на 2022 м надморска височина в австрийските Алпи. 24 отбора от 12 страни – Австрия, Германия, Франция, Полша, Русия, САЩ, Испания, Словения, Италия, Черна гора, Румъния и България. Всичките са известни със своята отлична подготовка при изпълнението на задачи в пресечена планинска местност. България бе представена от отбор на Сухопътни войски с основното участие на 101-ви Алпийски полк – Смолян.

image

След старта първият център е на около половин километър и в една определена зона отборите трябва максимално бързо да открият предавателите на

двама затрупани от лавина колеги


Тук от голямо значение са сработването и добрата предварителната подготовка на членовете на екипа. След като са готови и предавателите намерени, следва 6-километрово изкачване до височина от 2900 м с почти 900 м денивелация към най-високия връх в тази част вр. Гаер. Това отнема няколко часа в непрекъсната надпревара с другите отбори. Достигайки до следващия център тимът ни трябва много бързо да изгради установка върху снежен склон, използвайки чифт ски, лента и карабинер.

Установката трябва да бъде максимално надеждна и сигурна, за да понесе натоварването от членовете на отбора при спускането на 25-метров рапел. Двамата най-опитни от отбора трябва да осигурят безопасното спускане на съотборниците си, като единият от тях се спуска пръв, а другият остава последен, за да наблюдава действията на военнослужещите.

Веднага следва следващото препятствие пред отбора.


Целият отбор е обвързан към едно въже
и така трябва да се спусне по стръмен склон с дължина 3 км, а след това да се изкачи 5 км при денивелация 350 м. За да се получи по най-добрия начин, военнослужещите трябва да са




в синхрон при движенията си, което се оказа доста трудно за всички отбори.

image

И отново дълго придвижване към центъра за оказване на планинско спасяване на пострадал. В този център се дава кратка информация за нараняванията на пострадалия, който се намира в пропастта. Тук максимално бързо отборът трябва да прецени какъв тип помощ трябва да бъде оказана на пострадалия и по какъв начин да бъде изтеглен от пропастта, за да бъде транспортиран до медицински център. Подготвен военнослужещ се спуска до пострадалия, оказва първа (до)лекарска помощ, връзва себе си и ранения към въжето, подава сигнал на останалите от отбора за готовност за изтегляне, за да биват издърпани на безопасно място с помощта на всички от отбора.

След около 1,5 км спускане отборът достига до следващия център – целеуказване, или по точно казано, определяне на разстояние до цел. Отборът се разделя по двойки и заема четири позиции за определяне на разстояние и посока до цел
танк, войник, хеликоптер, бойна машина

С помощта на бинокъл и компас се записват разстоянията в метри и координатите на целта в мили. Капитанът на отбора предава обобщен лист за четирите цели и отборът продължава по маршрута. Неточностите се отразяват като допълнително време в крайното класиране. Завършвайки тази задача, състезанието продължава с придвижване към център, където са поставени три бивак сакове – всеки по около 40 кг. Задачата е да се транспортират бивачните съоръжения до бивака, като отборът трябва да сглоби носилката, която носи със себе, си и да транспортира цялата екипировка до мястото за бивакуване. Разстоянието е около 5 км, а денивелацията е повече от 600 м. Тази задача се оказа изключително трудна за всички отбори, защото след почти целодневно движение по заснежените склонове и множество преминати задачи тегленето на 120 кг шейна в допълнение с личните раници си е истинско предизвикателство. А на върха следваше нова изненада. Състезателите трябваше сами да подготвят лагера си за бивакуване и вечерята, като разпънат палатките си за спане, да приготвят храна и да се възстановят за следващия ден.

Българският отбор пристигна в лагера почти в полунощ

така че за почивка му бяха останали само някакви си четири часа до ставането за следващия много труден ден.

image

Вятърът, умората и ниските температури оказват пряко влияние върху физическото и психическото състояние на всеки един участник. В рамките на един час се менят четири сезона. На места от около 3000 м надморско равнище влажността на въздуха започва да се променя драстично, а кислородът намалява. Слънцето и вятърът правят кожата чувствителна. Спускането по стръмни склонове през нощта крие своите рискове, които се изразяват в невъзможността да прецениш най-правилната траектория на спускане, да избегнеш изпъкнал камък или скала. Късното пристигане на отбора в бивака не даде възможност за нормално възстановяване, което създаде предпоставки за труден втори етап на състезанието. Участник от отбора при достигане на бивака се оказа в крайна дехидратация и по преценка на лекарския екип осигурен от страната домакин бе спрян от участие с цел да се избегнат последващи усложнения за здравословното му състояние. Така отборът остана със седем участникци, което по регламент не пречи за цялостното завършване на състезанието от българските военнослужещи.

А ставането за втория ден беше в 4 ч сутринта. В 05,30 ч бивакът беше събран, бивачният инвентар предаден на организаторите и отборът беше на старта в 06,00 ч.

И отново дълго и продължително изкачване, изискващо няколко часа, за да се достигне центърът, където отборите

трябваше да стрелят по мишени, отдалечени на 250 м


и разположени в най-ниската част на склона. В България няма полигони, на които се стреля от високо към ниско, а и българските военнослужещи стреляха с австрийско оръжие, което бяха получили и простреляли предните дни, но въпреки това се справиха успешно с тази задачи. След стрелбата следваше център за изчисляване на времето за достигане до определена точка. Преминали без грешка, българските военнослужещи продължиха по маршрута, като следваше движение по фиксирано въже. Движейки се по тесен ръб, вятър със скорост 80 м/ч правеше задачата им доста трудна. Въпреки трудностите определената точка беше достигната и следваше спускане до центъра за транспорт на пострадал. Отново беше сглобена носилката с „пострадал“ военнослужещ в нея и беше спусната 4 километра по необработен терен.

Центърът за хвърляне на граната в цел беше предпоследното препятствие преди финала. Там отборът трябваше да успее да вкара всичките 16 гранати в определена цел, с което се справи доста бързо.

След приключване на тази задачи предстоеше последната задача преди финала на състезанието, а именно ускорено придвижване със ски и цялата екипировка по няколкокилометрово трасе, като времето за преминаване се утрояваше и се добавяше към общото време на отбора. Целта на тази задача беше да се покаже физическата и най-вече психическата подготовка на състезателите, защото след два изключително трудни дни преминаването на няколко километра в максимална скорост си е истинско предизвикателство към волята и характера на военнослужещите.

И те го показаха.

Показаха силна воля, огромно себераздаване

желание да представят себе си и българската армия, несломим дух за да стигнат до финала въпреки всички трудности.

image

И го направиха като „тим”. Направиха го така, както трябва да бъде направено – като един отбор, като едно цяло, което и с човек по-малко може да се бори до края. Всъщност това състезание не е за индивидуалисти. Това състезание е за отбор. Отбор, който знае и използва тежкия терен, знае как да живее и оцелее на него, знае как да се бори и да стигне до финала. Затова и от изключително значение е лидерът на отбора. Той трябва да избере оптималната скорост, пътя, по който да се премине, времето и мястото за почивките за храна и поемане на вода. Всички тези неща са негово решение. Затова и беше страхотно да се види как всички работят здраво, за да успеят.

Всички трябва да бъдат горди, много горди от това, което направиха и постигнаха. Да бъдат горди, че са част от европейската планинска общност. А тази общност им засвидетелства своите огромно уважение и респект.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 3

  1. #1
    Бучков 21 мар 2019, 13:41
     
    7
     
    0

    Заглавието на статията навежда на мисълта за достойно представяне и завоюването на сребърния медал...В официалния сайт на състезанието отборът на 101 АЛПИЙСКИ ПОЛК е посочен като един от двата дисквалифицирани отбора...къде е истината г-н подполковник???

  2. #2
    Бучков 21 мар 2019, 14:00
     
    5
     
    0

    Проверкаааа - http://prikachi.com/images.php?images/270/9528270g.jpg

  3. #3
    Бучков 21 мар 2019, 14:15
     
    6
     
    0

    Вярноооо, лъжлива статия прдставя пан-а, подпоковника автор на статията да се засрами, срам - https://www.facebook.com/1573609982922075/posts/2263168410632892/

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker