Warning: getimagesize(://<img src="http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/33973/MDCHGR.jpg" alt="image" border="0" />): failed to open stream: Няма такъв файл или директория in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 186

Митрополит Григорий и кампанията за събиране на средства "за крайцери за война с Англия" в Русе и Търново (1878 г.)

Pan.bg 24 дек 2011 | 08:53 views (3984) commentaries(0)
image" alt="img" /> Кампания за събиране на средства "за крайцери за война с Англия" в Русе и Търново (1878 г.)

Владимир Павлов. Българите в помощ на руския флот през Освободителната война

Някои новоиздирени материали от епохата говорят, че още в хода на войната редица българи осъзнават значението на руския флот за освобождението на страната и изпитват преклонение пред подвизите на руските моряци. За това свидетелства акцията за събиране на средства за руския флот, предприета от населението в Северна България в края на Освободителната война /1877-1878 г./. Ето как се стига до нея.
През февруари 1878 г., когато руските войски се изправят пред стените на турската столица, ескадра от английския флот също се придвижва към нея...Английските бойни кораби се установяват при Принцовите острови в Мраморно море. Очаква се всеки момент при изостряне на политическите отношения те да проникнат и в Черно море...Въпреки, че след завършване на войната конфликтът с Англия се ликвидира, под впечатлението на преживяната опасност и с оглед на бъдещето в Русия се открива подписка за събиранена средства за формиране на флот от търговски кораби, които да бъдат пригодени и за военни цели...Подетата в Русия акция намира отзвук и в България. По примера на движението в Руските губернии на 14 май 1878 г. в Търново е избран комитет и още същия ден са събрани пари "за крайцери за война с Англия". Според вестник "Българин" подобни акции са проведени и в други градове в страната. Най-широк размах кампанията добива в Русе, където неин организатор и Доростоло-Червенският митрополит Григорий. В навечерието на войната той агитира населението в полза на Турция и нейната армия, но очевидно под влиянието на нейните победи сменя позицията си. Събрана е значителна сума, която на 29 май 1878 г. е предадена на руския губернатор на Русе А.Д.Тимофеев. От своя страна той уведомява митрополията, че сумата е постъпила в комитета за организиране на "Доброволен флот". За парите на русенци е известено и на руския престолонаследник, който им изразава благодарност. През 1880 г. русенският градски общински съвет на няколко пъти се занимава с въпроса за парите, събрани за руския флот.

На илюстрацията - Доростоло-Червенският митрополит Григорий

източник Русенска епархия http://www.diocese-ruse.org/bishop/grigori.html

Повече информация за "Добровольный флот":

http://www.retroflot.com/dobrovoljnyj_flot.html

Повече информация за Доростоло-Червенският митрополит Григорий тук:

http://ipregled.hit.bg/2000/1-2/E_Hadjinikolova.htm

МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ,




ДОРОСТОЛСКИ И ЧЕРВЕНСКИ (1872—1898).
Документален сборник. Русе, 1998. 315 с.

/със съкращения/

Животът и делото на Русенския митрополит Григорий са малко проучени. Той е един от забравените екзархийски дейци, поради което неговото участие в църковните борби през Българското възраждане остава неизвестно. Макар че не съществува специално изследване върху неговия жизнен път и народополезно дело като български архиерей и митрополит, сведения за неговата дейност през 50—70-те години на ХIХ в. се черпят от изтъкнати автори като Христо Стамболски, Тодор Поптодоров, Тодор Милков, Тодор Бурмов, Михаил Арнаудов, Кирил патриарх български, Стилян Чилингиров, Зина Маркова, Велко Тонев, Жана Сиромахова и др.1 В тези съчинения обаче не се отделя достатъчно внимание на митрополит Григорий, като по този начин не се разглеждат редица противоречиви моменти от работата му като русенски митрополит.

Митрополит Григорий е роден през 1828 г. в Бесарабия. Светското му име е Георги Немцов. През 1846 г. Молдавският манастир Нямцу край Яш го изпраща да учи в Хилендарския манастир на Атон. През 1857 г. сръбският митрополит Петър, по настояване на ерусалимския патриарх, го настанява в Халкинското училище, където получава титлата „Доктор по богословските науки“. Като хилендарски монах се свързва с българското църковно движение. През 1860 г. подкрепя акцията на Иларион Макариополски, с когото особено се сближава по времето на неговото заточение в Хилендарския манастир през 1845 г...

Предлаганият документален сборник дава възможност за широк поглед върху идеите и дейността на митрополит Григорий през времето, когато той е начело на Доростолско-Червенската епархия (1872—1898). Крайната граница на сборника е определена от годината на неговата смърт.

Съставител на документалния сборник е Тодор Билчев, сътрудник на Русенския държавен архив, а научен редактор на изданието е Лъчезар Георгиев. Издирвателската и събирателската работа на Т. Билчев е подпомогната от колектива на Русенския държавен архив: Стефка Маринова, Бисерка Стоянова, Милка Тодорова, Йордан Борисов, а също и от директора на архива Димитър Петков. Т. Билчев сочи, че научни съвети в своята работа е получавал от Теодора Бакърджиева и Стоян Йорданов, сътрудници на Историческия музей в Русе, а също така и от дядо Григорий. Билчев е насърчаван в своето дело от негово преосвещенство Смоленския епископ Нестор и от негово Високо преосвещенство Доростоло-Червенския митрополит Неофит...

Документалният сборник обхваща 338 документа от живота на митрополит Григорий като Доростоло-Червенски деец. Хронологическите граници на подбрания материал се определят от времето на назначаването на Григорий за екзархийски митрополит и завършват с неговата смърт. Авторът е издирил също редица документи от работата на Русенската община до идването през 1872 г. на митрополита. Тези документи се отнасят за времето, когато председател на общината е Нил Изворов. Така хронологическата граница започва от 1863 г., когато Н. Изворов е председател на Русенската община. Тези документи отразяват борбите с Патриаршията, споровете около изработването на екзархийския устав и конфликтите около избора на митрополит Григорий. В Русе се очаква Натанаил Охридски да поеме епархията и сякаш назначението на архимандрит Григорий е неочаквано за населението.

Втората група документи отразява дейността на митрополит Григорий за спечелване доверието на населението и за издигане просветния и обществения живот в своята епархия. Към нея се отнасят редица писма на митрополита, свързани със заседания на епархиалния смесен съвет и отразяващи църковните и светските дела в митрополията. Поместена е преписка на Антим I с митрополит Григорий относно състава на Българския Свети синод. Редица документи са свързани с избора на митрополит Григорий през 1875 г. за член на Светия синод, а също със състоянието на управлението на Търновската епархия след смъртта на Иларион Макариополски.

Особен интерес представлява третата група документи, разкриваща отношението на митрополит Григорий към революционните събития в българските земи през 1875—1876 г. За пръв път се дава възможност да се види ролята на екзархийските дейци в развитието на Източната криза. По този начин се засяга един твърде сложен и дискусионен въпрос, намиращ широко отражение в историографията. От една страна институцията е твърде подчинена на турската власт. От друга страна — има автори, които сочат, че българското духовенство се включва в революционното движение, противопоставяйки се на екзархийското ръководство. Новите документи, публикувани от Т. Билчев, се отнасят до взаимоотношенията на митрополит Григорий и Антим I и са свързани с революционните събития в Русе и Русенско. Те свидетелстват, че митрополитът не одобрява тези събития. Подобна позиция проличава и в преписката му със Симеон Варненско-Преславски за борбите в Шуменско.

В документалния сборник има обаче документи, които говорят, че митрополит Григорий ходатайства за освобождението на заловени от турското правителство български революционни дейци. В своето отношение към освободителното движение той се уповава преди всичко на благосклонността на султана.

Четвъртата група документи представя поведението на митрополит Григорий по времето на жестокото потушаване на Априлското въстание през 1876 г. От съществуваща преписка на митрополита с Антим I се разбира, че екзархийското ръководство следи системно и задълбочено обстановката в Северна България, особено в най-пострадалите райони на Габровско и Севлиевско. Митрополит Григорий редовно и подробно дава сведения за дадените български жертви, за разрушените селища и др. Писмата му носят гняв и дълбоко човешко възмущение.

Нов голям дял документи са свързани с отношението на Доростоло-Червенския митрополит към Руско-турската война от 1877—1878 г. В тях най-голям дял заемат писмата, свързани с отстраняването на Антим I като български екзарх. Григорий води упорита борба за спасяването на екзарха през цялата 1877 г., търсейки съчувствие сред руската общественост. Той намира подкрепа в Панарет Пловдивски, Симеон Варненско-Преславски, епархиалния смесен съвет в Тулча, обществеността в Търново, Климент Браницки и др.

Когато избухва Руско-турската война, митрополит Григорий изпълнява изискванията на правителството да издаде послание (синодално окръжно), в което да съветва българите да останат верни на султана. След навлизането на руската армия дълбоко в българските земи, той проявява голяма загриженост за положението на сънародниците си. Редица негови писма свидетелстват, че той ходатайства както пред турското командване, а така също и пред руското, за закрила на местното население в районите на военните действия.

След успешното настъпление на руската армия митрополит Григорий се свързва с княз Николай Николаевич и подновява борбата си за спасяването на Антим I, който по това време се намира на заточение. В сборника има редица писма, които свидетелстват за неговото горещо желание да облекчи съдбата на своя приятел.

Нов момент в живота на митрополит Григорий е изборът на новия български екзарх Йосиф. Интерес представлява неговото добро отношение както към Йосиф, а така също и към временното руско командване в Северна България. Доростоло-Червенският митрополит призовава населението в Русе и Русенско да сътрудничи на новия руски губернатор. Той събира помощи за руската армия, грижи се за съдбата на българите в Македония и Добруджа.

Елена Хаджиниколова
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker