Мемориална плоча на загинал военен пилот поставиха в село Ботево, община Аксаково

Pan.bg 15 апр 2010 | 14:37 views (6273) commentaries(0)
img Агенция Фокус , Черно море
Мемориална плоча на загинал военен пилот бе поставена днес в аксаковското село Ботево. Това заяви за радио „Фокус” – Варна о. з. полковник Иван Апостолов, военен пилот. Той добави, че днес се отбелязват 40 години от гибелта на военния пилот Андон Стоев, роден в село Ботево и загинал през 1969 година при инцидент с военен самолет на летище “Равнец” край Бургас. Апостолов посочи, че цялата организация е била на много високо ниво. „Просто беше невероятно, колко души дойдоха да се поклонят пред паметта на нашия колега”, каза още военния пилот. Той добави, че на мероприятието са присъствали над 50 души – военни пилоти и жители на село Ботево, като освен това е дошъл автобус с пилоти-ветерани от Балчик.
==================================================

Андон Стоев загина, спасявайки десетки

о.з. полк. Иван Апостолов,
военен пилот и инструктор I клас

На 12 април от 10 часа в с. Ботево, Варненско, гражданите ще почетат паметта на военен пилот от тяхното село, извършил подвиг в мирно време. Името му е Андон Коев Стоев. Той ще бъде удостоен посмъртно с плакет и грамота за принос в развитието на авиацията и проявено себеотрицание от Института за космически изследвания към БАН.

Курсанти сме последна година. Една сутрин виждаме на физкултурната площадка първокурсник да загрява с щангите, които за нас бяха пределна тежест.
Минаха няколко години на служба по бойните части и инструкторска работа. През 1968 г. се преместих в Равнец и срещнах същия курсант, вече офицер. Бяхме в една ескадрила. Това беше Андон Коев Стоев от Ботево, Варненско.
На това летище през лятото беше загинал майор Жельо Петков, а предната година - кап. Пано Генов.
През пролетта на 1969 г. при излитане нощем загина кап. Гошо Стефанов. След 4 дни, също нощем, си отиде завинаги командирът на другата ескадрила майор Димитър Бочев. Както всички, изпратихме и него подобаващо. След излитането на самолета с тялото на Бочев за родния му край летците от нашата ескадрила влязохме в кабинета. Настроението не беше весело, но в никакъв случай не бяхме унили или отчаяни. Веселякът Андон Стоев, сякаш да разведри малко обстановката, каза: "Ей, братя да знаете, че всички сме в списъка. Само не знаем реда." Тези думи се оказаха пророчески и за самия него.
В края на 1969 г.




се заговори за пребазиране на нашата ескадрила в Балчик. Особено щастлив беше Андон. Родното му село беше близко,
както и роднините му. Много държеше на тях. Мечтаеше да си купи "Волга". Беше едър и снажен и такава кола би му прилягала. Той беше много добър по характер и прекрасен събеседник. Разказваше доста образно. С много патос.
Воден на Андон беше Иван Вълчанов от София. Красив, умен и добър мъж. Бяха и близки приятелски семейства.
В края на февруари 1970 г. изпълнявахме полети денем в прости метеорологични условия. Иван Вълчанов имаше планиран полет по прибори в закрита кабина с инструктор Андон Стоев. По време на снижението, малко преди летището, присветва червената лампа за пожар. Но само присветва и угасва. Вятърът е западен и кацането за деня не е от права в източен курс, а обратно - от изток на запад. Можело е да кацнат при гръбен вятър. Но лампата само присветва, двигателят работи нормално и това ги подвежда. Минават над полосата на 200 метра, като отиват към третия завой, с набор на височина 500 метра. Преди третия завой двигателят вече показва признаците за отказ. След третия завой напълно отказва. Място за принудително кацане напред няма. Ако катапултират, самолетът им ще попадне в нефтозавода или в Долно Езерово. И за да предотвратят това, увеличават наклона. Но и скоростта вече е малка и самолетът се срива... Падат в нивата, близо до шосето, северозападно от село Братово. В самолета избухва пожар. При пристигането си аварийната група го потушава, но намира летците в кабините без признаци на живот. Те са предпочели да принесат себе си в жертва, вместо да загинат десетки, а може и стотици хора. Времето им за решение е малко. Решението не може да бъде обмисляно. За това човек трябва предварително да е готов.
Двамата живееха в един 6-фамилен блок на втория етаж, един срещу друг. Тягостна обстановка и в двата апартамента. От единия се чува до другия. Плачейки, едната затихва, като чуе, че отсреща някой също изразява скръбта си. Дълбоко в съзнанието прониква една надежда, че не нейният съпруг е загинал. Не може с думи да се опише това чувство на жените. Трудно е да повярва, че любимият, когото само преди часове е изпратила, вече го няма. Всичко й се струва, че е сън. Ако някой се приближи до нея, тя има чувството, че е съпругът, и трепва, гледайки със замъглени очи.
В авиационното градче се знае, че има катастрофа, но кой е загинал, от летището информация не изтичаше. Живеех в същия блок на първия етаж. Съпругата ми, като вижда, че групата, която идва да съобщи за катастрофата, се насочва към нашия блок, изтръпва. Но като чува, че се изкачват по стълбите нагоре, се успокоява. Нормална човешка реакция.
На следващия ден Андон "се прибра" в неговия край. Занесохме го. А посрещането му не може да се опише. И там, край село Ботево, Варненско, лежи един исполин. Един достоен мъж. Един достоен гражданин на Република България.

image
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker