МУЗEЯТ В СПОМЕНИТЕ НА „КОНФЛИКТЕН ЧОВЕК”

Pan.bg 25 яну 2011 | 14:35 views (2133) commentaries(0)
img В. Димитров, сп. „Клуб ОКЕАН”

Има всякакви книги, но най-истински са изстраданите. Сред тях са впечатляващите на пръв поглед (350 страници, 105 фотографии) спомени „Конфликтен човек” на доц. д-р Владимир Павлов, видели бял свят в последните дни на миналата година. Още по-впечатляващо е самото повествование – то обхваща времеви диапазон от около 7 десетилетия, географията му включва предимно Варна, но „отскача” до София и родния Свищов, „наднича” в поне дузина български и два руски града, и съдържа стотици дати, събития и личности – от матрос до министър, от чистачка до президент. Едни се ползват с уважението на автора, други ситуационно попадат в масовката, с някои той е в неразрешим идеен, морален и професионален конфликт, както той сам доказва, превърнал се в негова собствена характеристика. От дистанцията на времето и промените, затворили последната страница, хората, които го познават, ще оценят дали тази „конфликтност” има знак минус, плюс или е някаква по-сложна функция от много и всякакви параметри.
Вл. Павлов е роден в дунавския град на 26 май 1932 г., завършва първия випуск на полувисшия Държавен библиотечен институт в столицата и специалност „История” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Половината от съзнателния му живот и почти целият му трудов стаж преминава във Военноморския музей (1958 - 1993 г.). Там е уредник, научен сътрудник, завеждащ фондове и експозиции, през 1992 г. временно е директор на музея. До излизането му в пенсия през 2008 г. преподава във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, Икономическия университет и Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”. Автор е на четири книги, десетки научни публикации, изнася доклади, беседи, сътрудничи на периодичните издания. Четивото, което сега ни предлага, не изненадва с характерните за историците обстоятелственост и доказателственост, чест му прави откровеността, самокритичността и отстояването на собствените позиции.
Ако от книгата съблечем родовите, краеведческите, битовите и приятелски дрешки, две трети от нея ще остане голата истина за Военноморския музей – такава, каквато я вижда авторът. В него той се учи, обиква го, прави каквото и както може, твори, живее. Този живот обаче е твърде горчив. В едно идеологическо по тогавашните виждания, подчинено на Политотдела




на флота учреждение, има служител с много „противопоказания” - безпартиен, без морско образование, непослушен в рамките на самосъхранението, със собствено мнение, което дели мегдан с вижданията на началниците. Което предизвиква критики, проверки, комисии, дори обсъждане във Военния съвет на ВМФ, и най-често – нескончаеми оплаквания и доноси почти от едни и същи неуморни автори. Техни обекти са почти всичко, което излиза от устата или ръцете на Павлов – изказвания, доклади, разработки, експозиция…За да узнаем днес мнението му за любителите в изследването на миналото, за съзнателното лансиране или омаловажаване на личности и събития, за старата и ненаписаната нова флотска история, за началото на подводната археология, за хидроплана в Пловдив и оръдието в Балчик, за националната амбиция на музея, за несъществуващата му гражданска експозиция, за Годишника, в който няма място за него, или защо вече не стъпва на бившето си работно място...
В известен смисъл спомените на морския историк са закъснели – няма ги неговите опоненти, няма я и Системата, която той никога на прие. Освен обаче като интересно четиво за флотските хора, те имат друго по-важно значение – явяват се предупреждение, че когато една система се поболее метастазите й не подминават историята. Затова тя не трябва да се използва, а да се пази. Предимно от историците и не само от тях…
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker