СМЕРШ – Най-безпощадното контраразузнаване в света

Pan.bg 22 дек 2016 | 11:47 views (4880) commentaries(0)
img
През пролетта на 1943 г. е основана една от най-ефективните, нееднозначни и загадъчни специални служби в света – легендарният СМЕРШ

След провала на блицкрига, когато вермахтът претърпява съкрушителни поражения край Москва и Сталинград, Германия отчаяно се опитва да промени ситуацията чрез „тайна война“ – масови диверсии в дълбокия тил на противника.
От ноември 1942 г. на територията на райха е създадена мрежа от разузнавателни школи, които подготвят шпиони, диверсанти, свързочници, провокатори за действия зад линията на фронта. Те са подготвени добре физически, фанатично са предани на идеите на нацизма, отлично владеят руски и други езици на народи в Съветския съюз. Тези терористи на абвера – немското разузнаване, са хитър противник, а труднодостъпните горски и блатисти райони в Западна Русия идеално подхождат за базиране на мобилни групи шпиони. На пръв поглед изглежда, че комуникациите на Червената армия ще бъдат прерязани.

На СМЕРШ се поставят следните задачи:

„Борба с шпионската, диверсионната, терористичната и друга подривна дейност на чуждите разузнавания в частите и учрежденията на Червената армия…“
Из Постановлението на Главния комитет по отбраната на Съветския съюз от 21 април 1943 г.
През септември 1943 г. в Подмосковието и наскоро освободените Воронежска и Курска област бойци от СМЕРШ откриват и задържат 28 диверсанти, хвърлени в съветския тил от самолети. Терористите разполагат с взривни материали, които външно приличат на каменни въглища. Тези бомби се сглобяват във въглищни цехове на железопътните гари, които водят до линията на фронта. Питомниците на абвера са от 14 до 16 години.
Публицисти обаче се опитват да изкривят нещата – школата за подготовката на малолетни тайни убийци е проект на СМЕРШ и е разположена в Съветския съюз.
„Березина“
„… Нашето радио улови отговора. Първоначално премина настроечен сигнал, след това – специален сигнал, който означаваше, че нашите хора са излезли на връзка, без загуби (не е излишна предпазливостта: липсата на сигнал означава, че радистът е пленен и насилствено е принуден да излезе на връзка). И още една великолепна новина: отрядът на Шерхорн съществува…“ Ото Скорцени. Мемоари.
Бойците на СМЕРШ са виртуози на радиоиграта – дезинформацията, предавана на „центъра“ от името на неговите агенти, уж действащи в тила на врага.
На 18 август 1944 г. агент на абвера, законспириран на територията на Беларус, изпраща съобщение: в района на Березина е оцелял голям отряд




на вермахта, който по чудо избегнал разгрома и се крие в блатиста местност. Зарадваното командване изпраща в района боеприпаси, продоволствие и радисти. Те незабавно съобщават – действително немска част от около 2 хиляди души, начело с полковник Хенрих Шерхорн, има остра нужда от оръжие и специалисти по взривовете за продължаване на партизанската борба.
Всъщност това е грандиозна операция на СМЕРШ под кодовото име „Березина“, с участието на истински немски офицери, преминали на страната на Червената армия; те изобразяват оцелелия полк, а парашутистите се превербуват в СМЕРШ, включвайки се в радиоиграта. Въздушното снабдяване на „своя“ отряд Германия продължава до май 1945 г.

Рискованата игра
„По данни на НКГБ на Съветския съюз в Южна Литва и Западна Беларус действа нелегалната организация на полското емигрантско правителство в Лондон – „Делегатура Жонду“, която има задачата да води оперативно разузнаване в тила на Червената армия и на фронтовите комуникации. За предаването на сведения „Делегатурата“ разполага с късовълнови радиопредаватели и служби цифрови шифри…“
Владимир Богомолов. „През август 1944 г.“
През юни 1944 г. край град Андреапол СМЕРШ залавя четирима току-що хвърлени в тила немски диверсанти. Шефът и радистът на вражеския отряд се съгласяват да работят за съветското разузнаване и съобщават на центъра, че внедряването на територията на противника е извършено успешно. Имат нужда от подкрепление и боеприпаси.
Радиограта на радиоразузнавачите от Втори Прибалтийски фронт против групата армии „Север“ продължава няколко месеца, при която противникът неведнъж изпраща край Андреапол оръжие и нови агенти, които веднага попадат в разпореждането на СМЕРШ.
„Органите на СМЕРШ имат правото да използват различни специални мероприятия, насочени към откриването на престъпната дейност на агентурите на чуждестранните разузнавания и антисъветските елементи…“
Из Постановлението на ГКО на Съветския съюз от 21 април 1943 г.
Някои публицисти изобразяват СМЕРШ като репресивно-наказателен апарат, който изправя до стената за най-малкото подозрение в измяна. Смята се, че не е така. Органите на военното контраразузнаване имат правото да арестуват и извършват обиски, но тези действия се съгласуват с военната прокуратура.
В какво офицерите от СМЕРШ са истински професионалисти? Това е по-нататъшната им дейност в оперативната разработка на заловените диверсанти, някои от които са руски емигранти или военнопленници, манипулирани от фашистката пропаганда.
През 1943-1945 г. в радиоигрите на СМЕРШ участват 157 преминали на съветска страна агенти на абвера. Само през май-юни 1943 г. са използвани 10 радиостанции на превербувани агенти за дезинформация за позициите на Червената армия в района на Курската дъга.

Неуспехът на СМЕРШ„Във фалшивите документи, с които фашистите снабдяват своите агенти, се използвало лепило от неръждаема стомана. То винаги било чисто и блестящо и не оставяло по листовете следи от ръжда. В истинските червеноармейски книжа лепилото се изработвало от железни сплави и винаги оставяло на страниците ръждиви следи…“
Л.Г. Иванов. „Истината за СМЕРШ%
По времето на радиогирите по времето на Великата отечествена война са задържани около 4 хиляди немски диверсанти.
Но СМЕРШ има и поражения. На 29 февруари 1944 г. украински националисти от УПА успяват смъртоносно да ранят генерал Ватутин, който половин година по-рано освобождава Киев. Автомобилът на генерала попада в засада по времето на обхождането на войските.
В годините на войната в Съветския съюз са изпратени повече от 30 хиляди терористи и шпиони; почти всичките от тях са хванати или неутрализирани. Заслугата е и на началника на Главното управление на контраразузнаването – както официално се нарича СМЕРШ, Виктор Семьонович Абакумов, впоследствие несправедливо осъден и разстрелян при Хрушчов.
„Информацията, която добиват съветските разузнавачи по времето на Втората световна война, помага на военните успехи на Съветския съюз и е мечта за разузнаването на всяка страна…“
Алън Дълес. „Изкуството на разузнаването“
В навечерието на завземането на Берлин СМЕРШ създава оперативни групи за издирването и арестуването на главатарите на райха. Обгорелият труп на Паул Йозеф Гьобелс, чиято фамилия става символ на нацистката пропаганда, е открит от офицера от СМЕРШ майор Зибин. Тялото трябвало да бъде доставено в Карлсхост, където се намира отдел на СМЕРШ от Пета ударна армия. Но офицерът разполага само с един малък автомобил, в който не може да събере трупа, налага се да се използва камион…
СМЕРШ охранява най-ценните документи, улики и скъпоценности, открити в мазетата на райхсканцеларията. Единственият трофей, който бойците оставят за себе си, са хранителните витамини от личните запаси на Хитлер.

Повече от шест хиляди бойци и офицери от СМЕРШ загиват по времето на войната, стотици изчезват безследно. Четирима са удостоени със званието „Герой на Съветския съюз“. Посмъртно.Налага се СМЕРШ да защитава и онези, против които се бори. Контраразузнавачите осигуряват безопасността по времето на подписването на Акта на безусловната капитулация на Германия; те охраняват и Вилхелм Кейтел по пътя от Берлин до Карлсхост, където е трябва да се извърши историческата церемония. В навечерието на 9 май в Берлин постоянно се стреля…

Обвеяният с легенди СМЕРШ е разформирован през пролетта на 1946 г. Той завинаги остава една от най-загадъчните и най-ефективни контраразведки в света.

СЛЕДОВАТЕЛ ТВЪРДИ, ЧЕ ВИКТОР АБАКУМОВ – ШЕФЪТ НА СМЕРШ, Е ОБВИНЯВАН ЗА СМЪРТТА НА ГОРКИ

Виктор Абакумов влиза в историята като шеф на контраразузнаването СМЕРШ, което от април 1943 до май 1946 г. се занимава с борбата с вражеската агентура и филтрацията на военнослужещите в Червената армия, които са били в плен при нацистите. След войната Сталин го назначава за министър на държавна сигурност. Много историци твърдят, че назначаването на Абакумов на тази длъжност го погубва. През 1951 г. той е арестуван за „държавна измяна, шпионаж и вредителска дейност в контраразузнаването“. През 1954 г. 46-годишният министър на държавна сигурност е разстрелян.

Делото „Абакумов“ още е засекретено. Два пъти се опитват да го реабилитират – през 1994 г. и през 1997 г.

При Сталин Абакумов е обвинен, че пречел на завеждането на криминално дело по отношение на лекаря Етингер, който бил замесен в заговора срещу ЦК и починал вследствие разпитите. Абакумов не смятал, че Етингер е виновен за смъртта на Жданов, който починал от инфаркт.

При Хрушчов Абакумов е обвинен в противоположното – че е инициирал „делото на лекарите“: измислената история, че лекарите скъсили живота на управляващия елит. В документите се посочва като пример смъртта на Максим Горки, но според следователя Леонид Прошкин Абакумов изпълнявал само заповедите на Сталин. Той прикривал не само лекарите и евреите, но и маршал Жуков.

Друго обвинение срещу Абакумов – помагал на немски шпиони, попаднали в плен. В годините на войната превербуването на нацистки агенти върви в пълна сила.

Абакумов събрал много компромати за дейци на партията и държавата. Пред смъртта си не признал вината си. Разстрелян е в гора край Ленинград.

Генерал-полковник Виктор Абакумов е роден на 11 април 1908 г. в бедно семейство с пет деца. Образованието на Виктор е четвърти клас. На 14 години влиза в армията, където помага като санитар. След това се демобилизира и работи като охрана. На 32 години В. Абакумов е изпратен в ОГПУ, забелязан от Берия и Сталин и кариерата му тръгва нагоре. През 1939 г. Абакумов е назначен за шеф на управление в НКВД за Ростовска област. Има данни, че младият нквдешник неведнъж лично участва в разпитите и бие разпитваните. Но се разкрива като добър управленец и организатор, на когото Берия вярва, Сталин го харесва.

Виктор Абакумов оглавява контраразузнаването през септември 1941 г. на 33 години. От началото на войната и до декември 1941 г. около 720 хиляди военнослужещи от Червената армия са задържани и върнати за участие в бойните действия. Разстрелват ги за най-малките провинения, за малодушие и неподчинение на висшите командири. Много войници са лишени от живота си по вина на неграмотни следователи. Но СМЕРШ открива немалко шпиони и предатели. Към края на 1941 г. контраразузнаването се заима с подриването на разузнавателния потенциал на противника. През лятото на 1942 г. НКВД събира информация за 1500 шпиони, а половината от 74-те радиостанции предават дезинформация.

Абревиатурата СМЕРШ – „Смерть шпионам“, се появява през 1943 г. И това име се асоциира с името на Абакумов, който всъщност е основателят на военното контраразузнаване. Успехите на СМЕРШ са огромни. Много настъпателни планове на Хитлер са известни на съветските военни от по-рано. Провеждат се радиоигри, благодарение които фашистите получават качествена дезинформация. В някои случаи немците до края на войната не научават, че имат работа със съветското контраразузнаване.

През 1944 г. Абакумов участва в депортацията на редица народи в Северен Кавказ, за което получава ордени. Той лично контролира най-важните контраразузнавателни операции. Дълбокото внедряване на съветски разузнавачи в немската армия влиза в историята.

През май 1946 г. Абакумов получава поста министър на държавна сигурност. Той е оперативник, военен, победител, но не и политик, не умее да води задкулисни игри, въпреки че ръководи политическите репресии. Под ръководството на В. Абакумов е проведено „Ленинградското дело“, а на 14 юли 1950 г. той изпраща на Сталин докладната записка „За необходимостта да бъде арестувана поетесата Ахматова“; по това време Сталин престава да му вярва.

През юли 1951 г. В. Абакумов е арестуван по донос. Делото му е 90 тома. Генералът от държавна сигурност е един от хилядите политически затворници. Блестящата му кариера рухва в един миг. Държат го в самостоятелна килия в Лефортово, по времето на разпитите е изтезаван. Разпитите ръководи заместник-министърът на държавна сигурност Михаил Рюмин, който за да запази поста си, се стреми да изтръгне всякакви показания от шефа си.

Абакумов е обвинен в държавна измяна, шпионаж в полза на американското и английското разузнаване и за вредителска работа срещу контраразузнаването. Три години го измъчват, бият, замразяват, морят с глад и жажда, не му позволяват да спи, държат го в белезници. Всъщност е подложен на изтезанията, които сам създава през 30-те години. Най-страшното е, че след Абакумов е арестувано и семейството му – 31-годишната му жена и тримесечният му син. За три години в затвора ексминистърът се превръща в инвалид. Дори след смъртта на Сталин няма шансове да бъде реабилитиран, защото се смята за „човек на Берия“.

Съдът над Абакумов се провежда пет дни в Дома на офицерите в Ленинград. 46-годишният бивш министър се държи спокойно и уверено. Той разказва, че изпълнявал заповедите на Сталин, не се признава за виновен. По ирония на съдбата разстрелът на Виктор Абакумов е извършен на 19 декември – Деня на военното контраразузнаване. Той е разстрелян в Левашовската пустош край Ленинград. Погребан е с хилядите останки от разстреляните политически заторници, до онези, срещу които сам произнасял присъди.

Втората жена на Абакумов – Антонина Смирнова, изкарва две години в затвора с невръстния си син.

Синът на Абакумов – Игор Смирнов, не взема фамилията на баща си – не му разрешават. Въпреки тежкото детство, Смирнов постига много в живота, става академик, създава секретен институт, където се разработва психотронно оръжие. КГБ го охранява, но не знае чий син е. Игор Смирнов иска баща му да бъде реабилитиран, много страда и никога не се усмихва. Той умира през 2004 г.

През 1976 г. Смирнов започва да изучава подсъзнанието. Създава института по психоекология, в който организира лаборатория, която работи до 2000 г. През 70-те години от изследванията на иститута се заинтересува КГБ. В САЩ пишат, че технологията на Смирнов била използвана в Афганистан при неутрализирането на снайперисти. Американците наричат Смирнов „бащата на психотронното оръжие“.

През 1993 г. Игор Смирнов заминава за Вашигтон. В това време в щата Тексас сектантите на Дейвид Кореш заявяват, че ще се замозапялят, за да изкупят греховете си. ФБР се обръща за помощ към Смирнов. Той разработва специални аудиозаписи с използването на гласовете на близки и роднини на сектантите, но ФБР включва записа без кодиране и ефектът не е постигнат. Започва щурмуване, при което загиват много сектанти и сътрудници на ФБР.

С помощта на методиката на Смирнов за оптимизиране състоянието на здрав човек се тренират спортистите преди олимпиадата в Москва през 1980 г. / Издателство „Распер“
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker