Скрои ли премиерът шапка на тайните служби?

Pan.bg 14 дек 2010 | 07:47 views (5505) commentaries(0)
img http://argumenti-bg.com
Правителственият Съветът по сигурността изглежда ще поеме централизирания контрол върху разузнаването и контраразузнаването

Дали премиерът Бойко Борисов най-накрая не скрои шапката на българските тайни служби? Защото темата с централизирания контрол върху разузнаването и контраразузнаването периодично се предъвква през последните 20-ина години на прехода. И нерядко е водила до конфликти между президентската институция (независимо от това кой е човекът, който я е оглавявал) и правителството (независимо от това коя е била политическата сила на власт).

Министерският съвет е оформил своето виждане за разузнавателна общност у нас. През последните месеци този въпрос бе един от най-дискутираните в сферата на националната сигурност. Той възникна веднага след идването на власт на ГЕРБ. Налице са най-различни, включително и крайни мнения.

Те тръгват от запазване на статуквото до създаване на държавна агенция за разузнаване, какъвто законопроект има внесен в парламента от народните представители Иван Костов и Димо Гяуров.

В началото на юни правителството публикува проект на Стратегия за национална сигурност, с който създаде условия не само за дискусия, но и за подозрения, че разузнавателните структури ще бъдат обединени функционално и структурно в един орган. Не без основания с тези предположения се свързва и сагата с назначаването на директор на служба „Военна информация” в Министерството на отбраната. Там нещата стигнаха до задънена улица заради липсата на резултат от диалога (доколкото го имаше) между президента Георги Първанов и министъра на отбраната Аню Ангелов.

Обсъждането до ниво изпълнителна власт приключи преди няколко дни и правителството прие проекта на Стратегия за национална сигурност. В текстовете, които трябва да гласува Народното събрание, въпросът за разузнавателната общност вече не е застъпен само в едно изречение. Дисуксионната тема е развита и като имаме поглед върху парламентарната практика през последната година и половина, може да прогнозираме, че депутатите ще приемат предложеното от кабинета „Борисов”.

Новият момент започва от съществената промяна на текста за Съвета по сигурността към Министерския съвет. Авторите на първоначалния проект смятаха, че той трябва да съгласува задачите на изпълнителните органи от системата за национална сигурност и да координира изпълнението на взетите решения. Според Министерския съвет обаче този съвет трябва да стои далеч по-високо във функционално отношение. В одобрения проект той не съгласува, а определя стратегическите задачи на изпълнителните органи от системата за национална сигурност,




взема решения за управление при кризи, съгласува планирането на ресурсите за постигане на синергичен ефект при тяхното използване, координира изпълнението на взетите решения, създава организация и следи за изпълнението на стратегията.Очевидно и дейността му се разширява, след като се предвижда да привлича експерти.
Изглежда, че задачите на тайните ни служби вече ще се спускат директно от Съвето по сигурността в МС.
Кои са тези изпълнителни органи, чиито стратегически задачи ще определя Съветът по сигурността? С тяхното посочване в стратегията правителството доразвива образа на разузнавателната общност. Службите за сигурност, четем в проекта, а при необходимост и службите за обществен ред, независимо от своята подчиненост осъществяват дейността си по защита на националната сигурност самостоятелно и/или координирано в рамките на разузнавателната общност. Разузнавателната общност се състои от държавни органи, които осъществяват информационна и аналитична дейност за оценка на рисковете и заплахите за националната сигурност, на техните източници и които планират и осъществяват противодействие срещу тях. Следват и задачите. Службите за сигурност осъществяват разузнавателна и контраразузнавателна дейност за разкриване, предотвратяване и противодействие на тайни посегателства срещу националните интереси и срещу действия, застрашаващи или увреждащи политическите, икономическите и военноотбранителните способности. Те работят за защита на националната сигурност и противодействие на международния тероризъм и екстремизъм, организираната престъпност и наркотрафика, незаконното разпространение на продукти и технологии под международен контрол, както и на оръжия за масово унищожение, прането на пари и други рискове и заплахи, насочени срещу интересите на Република България и на нейните съюзници и партньори. Имат ангажименти към защитата и утвърждаването на националните исторически и духовни ценности и на културното наследство.Придобиват информация, необходима за вземане на стратегически решения за запазване и увеличаване благосъстоянието на гражданите, обществото и държавата и за тяхното развитие. На последно място в поредицата от задачи е и защитата на функциите и сигурността на българските военни контингенти, участващи в операции и мисии извън територията на страната.

В одобрения проект Съветът по сигурността вече е част от органите с преки отговорности към системата за национална сигурност. Дори е уточнено, че той и представените в него институции предоставят еднаква по обем и съдържание информация на президента и на председателя на Народното събрание. В концепцията за национална сигурност, приета през 1998 година, функциите на този орган са далеч по-скромни. Остава да видим дали той ще изземе от президента и министъра на отбраната ръководството на Националната разузнавателна служба и военното разузнаване.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker