НЕКА СЕ ЗНАЕ И ПОМНИ!!!

Pan.bg 18 окт 2019 | 16:07 views (203) commentaries(0)
img България

На 18 октомври 1795г., облечена в българска народна носия, е убита Злата Мъгленска, разсечена от турците, заради отказа й да се венчае за турчин и да приеме тяхната вяра.

"Разправят, че Злата била хубавица, най-лична в селото и въпреки, че нямала чеиз, много момци я искали. За зла участ в нея се влюбва турчин. Знаел агата, че няма да му я дадат и една утрин я изчакал да налива менци на герана. Грабнал я, метнал я на коня и си я отнесъл дома. Поискал от нея да се отрече от род и вяра и да му стане жена.

Ала наша Злата не склонила. Тогаз турчинът решил да опита друго. Затворил младата българка в джамия и дни наред забрадени кадъни й принасяли баклави и дарове и й редели сладки приказки за Аллах. Ама Злата дума не проронвала…

След месец се отворили вратите на джамията. Отвън, на мегдана, агата се стъкмил за сватба. Наредени в две редици, чакали турчулята да видят що за чудо е момата. А на другия край седял скупчен Златиният род – целият.

Оплела златни плитки Злата и гордо пристъпила навън. Ахнали турците при толкоз хубост, а Златината майка проплакала. Изстъпил се напред наперен агата, засукал мустак и му гръмнал гласът:

„Аз тебе съм те избрал да си ми първа в харема. Сега ти ми кажи от рода си, Злато отричаш ли се? Аллах приемаш ли?”

„Донесете ми празничната носия…”- тихо рекла девойката и сестра й хукнала да изпълни волята й. Задумкали тъпаните, писнали зурни. Посбутала се родата. А турчинът се ухилил, изпъчил се, ще се пръсне.

За сетен път се изправила Злата Мъгленска пред душманина си нагиздена и извила глас над смълчалия се народ::

„Няма да го бъде, ага! Аз рода си и името си българско не предавам, дорде съм на таз земя жива!”

Тежко звъннал гласът на момичето, гордо вдигнал чело баща й, а майка й и сестрите й примрели.

Полудял тогаз агата и ревнал на аверите си. Скочили турците и завързали Златините хора един за друг. И като бесни псета се хвърлили върху момичето. Гаврили се с нея един подир друг и държали нож под брадата на баща й – да гледа. Не издържал старият и сам се нанизал на ножа.

Не им стигнало туй. Сам агата




метнал едно въже на крушовото дърво, на мегдана. Сам вдигнал Злата, трепереща и я обесил на него. Цяла нощ стояло тялото й на крушата. Вардели го, не давали на сестрите й да го свалят и да го погребат.

На другия ден насекли тялото й на късове заедно с българската й носия и така я разхвърляли във всички посоки. Да знаят българите, че така ще бъде окървавена вярата им и пръснати родовете им.

Злата Мъгленска предава душата си на Бога на 18 октомври 1795 година в българската си носия, с която после е зографисана. След време я направили светица."

Розмари де Мео „Стопанката на Господ”
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker