Цената на спасението

Pan.bg 28 мар 2019 | 10:57 views (305) commentaries(1)
img Източник:"Armymedia.bg'';Автор: Добромир Пелов

image

Така очертава картината с „еврейския въпрос” у нас летописецът на отминалото столетие Димо Казасов в книгата си „Видяно и преживяно” (Издателство на НС на ОФ, София, 1969 г.) Той разказва как е бил приет още през 1940 г. Законът за защита на нацията, насочен изключително срещу евреите, и каква е била обществената съпротива тогава. На 6 ноември 1940 г. проектозаконът е внесен в Народното събрание. „Отношението към този закон не бе само отношение към антисемитизма, пише Казасов. То същевременно бе отношение и към двата лагера в света – демократическия и фашисткия.” Самият Казасов излиза с отворено писмо, като „непринадлежащ към никоя партия гражданин”. В него той заявява на премиера Богдан Филов, на министрите и народните представители: „Кого ще заблудите, че борбата срещу евреите не е плод на чуждо влияние? Вие имате само едно средство да държите в заблуда народа по тия и по редица като тия въпроси:
цензурата и камшика
На тях днес вие сте поверили грижата да пазят престижа на истината. Но истината въпреки всичко ще възкръсне и в светлината на нейното възкресение светът учуден ще види, че председателят на Академията на науките вместо с факел се е оказал с камшик в ръка (председател на БАН тогава е Богдан Филов)”. Казасов отбелязва и че „няколко видни български писатели начело с Елин Пелин също така бяха излезли с изложение против закона. „Въпреки това на 20 ноември 1940 г. законът е приет.
Казасов е свидетел и на събитията от 1943 г., когато българската общественост спасява от депортиране близо 50 000 евреи от довоенните граници на Царство България. Значима в тези събития е ролята на подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, който събира подписка сред 42 свои колеги и отправя апел към правителството на Богдан Филов
да спре подготвяната депортация
Тя е организирана в началото на март 1943 г. от Комисарството по еврейските въпроси, ръководено от Александър Белев, който е поел ангажимент за арестуване и изпращане в лагерите на смъртта на 20 000 български евреи – 14 000 от новите територии и 6000 от старите предели на Царството. Германия иска всички, които още от 1940 г. носят




жълти звезди, прогонени са от работа, а предприятията на по-заможните са конфискувани. Как обяснява спасението на близо 50 000 евреи от старите територии Димо Казасов: „Поставено между натиска на Хитлер и съпротивата на народа правителството тръгна по линията на най-слабото съпротивление: насочи удара си срещу евреите от окупираните земи, където политическото влияние на БКП и другите прогресивни сили не доминираше. Министерският съвет издаде следното постановление:
„На основание чл. 1 от Закона (ЗЗН) Министерският съвет да вземе всички мерки за уреждане на еврейския въпрос и свързаните с него въпроси. Одобрява се следното: Възлага се на комисаря по еврейските въпроси да изсели от пределите на страната в споразумение с германските власти, 20 000 души евреи, заселени в новоосвободените земи.”
С „новоосвободените земи” се започва, защото в старите предели общественото мнение е твърде силно въпреки суровите военни години и драконовското законодателство, което с последните изменения от 1941 г. на Закона за защита на държавата предвижда смъртно наказание по почти всички членове и алинеи. Църквата също не остава безучастна и записва завинаги в историята на спасяването на евреите имената на митрополит Кирил и екзарх Стефан. Но
Берлин не признава пълен компромис
Среща на цар Борис III с Хитлер и с външния министър Рибентроп цели да убеди господаря на Райха, че евреите са нужни в България като работна ръка, тъй като всички годни мъже са мобилизирани и изпратени в т.н. „Окупационен корпус” в Македония и Беломорието, където заместват войски на Вермахта. Действително, след като ешелоните, натъпкани с местни евреи, не тръгват от Кюстендил, са създадени т.нар. „трудови роти”. Но в тях успяват да попаднат само евреите, живеещи традиционно в пределите между Тимок и Черно море и Дунав и Родопите. Цената на тяхното спасение е трагичната съдба на събратята им от „новите земи”.
„В една злокобна нощ евреите от Беломорието и Македония бяха извлечени от домовете им и отправени без дрехи, ценности и пари към Дупнца и Горна Джумая (Благоевград) откъдето, натоварени в пломбирани вагони, бяха откарани към Ломското пристанище, пише Казасов. Оттук, по Дунава през Виена, те поеха пътя към Полша, над чиито потънали в скръб селища ветровете разнасяха праха на изгаряните техни сънародници. Вълнението, което обхвана българския народ пред факта на това безчовечие, бе толкова голямо, че то успя да смути съвестта и на някои правителствени депутати. Четирийсет и двама от тях, начело с подпредседателя на НС Димитър Пешев, отправиха писмо до правителството, с което искаха преустановяването на тази жестокост.”
Как се посреща този твърде дръзък протест на правителствени депутати в страна, която, така или иначе, е в Тристранния пакт? „Тая постъпка не само че не отклони правителството от предприетото злодеяние, но го и раздразни, пише Казасов. То нареди да бъде бламиран подписалият писмото подпредседател на събранието. Бламът бе проведен по един скандален начин – без да бъде поставен на дневен ред, без разисквания и без да се позволи на Пешев да даде своите обяснения.”

Ако имахме Спилбърг…


Ако България имаше своя Спилбърг или ако някой беше разказал на талантливия режисьор съдбата на спасените български евреи, светът щеше да знае много повече за този подвиг на България. Героят в неговия филм, фабрикантът с нацистка значка Оскар Шиндлер спасява 1200 евреи. България не дава близо 50 000 и е единствената страна в Европа, която не изпраща своите граждани в лагерите на смъртта. Датчаните също са спасили, но само част от евреите си, превеждайки ги по нелегални пътеки в неутралната Швеция. Филмът „Черната книга” пък разказва за трагедията на холандските евреи, така и не стигнали до спасителна граница, предадени от свои сънародници и избити от нацистите.
Но ако имахме Спилбърг, как той щеше да обясни трагичната съдба на спасителите на родните евреи? От 42-мата народни представители, подписали писмото на Димитър Пешев, 20 са осъдени на смърт от народния съд, а самият Пешев – на 15 г. затвор. Когато напуска килията, е обречен на гладна смърт, от която го спасява пенсия, отпусната му от Израел. Тъжна е посмъртната съдба и на цар Борис III. Не бива да си правим илюзии, че без неговата решаваща намеса някой друг можеше реално да спре ешелоните. Негов бюст беше поставен в алеята на праведниците в Израел, но по-късно – премахнат. Нашите изселници там явно се раздират от противоречия. Надделя мнението, че той не е спасил онези 11 000 обречени от новите земи. Никой не прие факта, че за да спаси тялото, той бе приел ампутацията на ръката… А и след 9 септември 1944 г. трябваше да има нови герои и спасители. Стигна се дотам в игралния филм „Ешелоните на смъртта” авторите да величаят Тодор Живков като главен спасител на българските евреи.
Ако имахме Спилбърг, той сигурно щеше да направи достойно произведение и за онези евреи, които не са чакали с приготвени куфари депортацията, а са излезли с оръжие срещу онези, които искат да унищожат народа им. Виолета Якова, с нелегално име Иванка, воюва в нелегалните бойни групи и загива като партизанка от Трънския отряд. Менахем (Мико) Папо е първият непълнолетен с изпълнена срещу него смъртна присъда. Заловен е ранен като член на бойна група. Шимон Ниньо пък е партизанин от „Чавдар”, който спасява отряда от глад. Митка Гръбчева разказва в претърпялата безброй издания книга „В името на народа” как младият партизанин намира изход от заплашващата отряда гладна смърт. Той споделя с командването къде са скрити семейните ценности. Баща му го е посветил, преди семейството да бъде изселено от София. Желязко Колев слиза в София, намира тайника в мазето и снабдителите на отряда започват, за потрес на черноборсаджиите, чиито услуги са ползвали, за да не изнемогват ятаците, да се разплащат с махмудии и наполеони…
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    И какво сега 28 мар 2019, 12:23
     
    0
     
    0

    на снимката слагаме безроден човек - деец на БКП. Реално даже не е и еврейка.....

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker